Веднъж един праведник умрял и отишъл в Рая. Гори, поляни, цветя, Бах и Йоан Кукузел, след няколко дена взело да му писва. Отишъл при свети Петър и го попитал нема ли тука некоя кръчма.
- Ква кръчма, бе, пиене и курви има само в Ада - отговорил светецът - ама айде, понеже си още нов, ще те пусна да идеш дотам за неколко дена.
Слязъл човекът в Ада, изкарал няколко луди нощи и се върнал. След още няколко дена пак го хванал съклета и се примолил на свети Петър да го пусне пак в Ада за некой ден. Свети Петър се съгласил. Прекарал човекът пак няколко дена долу и се прибрал. Когато след известно време пак му се застягала душата, попитал свети Петър, не може ли направо да се премести долу.
- Бе ти не си затам - отговорил светецът - ама щом толкова искаш, върви.
Слязъл човекът, отворил портите на Ада, още с влизането един дявол му забил една вила в задника, вдигнал то и го понесъл към най-близкия казан.
- Ама чакайте бе, преди нали беше друго - изревал праведникът.
- Не бъркай туризма с емиграцията - отговорил мъдрият дявол.
