Михаел Шумахер и моторитеСтара история: пилот се оттегля и се прехвърля на мотоциклети. TopGear отиде в „Пол Рикар”, за да разбере с какво ще се занимава занапред легендата от Формула 1... 
Михаел Шумахер изглежда замислен. Стои на питлейна на „Пол Рикар” до 19-кратния победител в състезанието TT на остров Ман - Джон Макгинес, легендата в кралския клас 500 куб. см Ранди Мамола, младока от Moto2 Пол Еспаргаро и, странно – вундеркинда Кейт Флинт.
Шоуто е интерпретацията на Михаел за оттегляне от спорта. Покана към няколко величия от света на две колела, забавление на пистата в частно парти далеч от очите на публиката.
Щастлив е, пристига небрежно, без да мисли за турболенцията на падока във Формула 1. Усмихва се и приветства колегите си, карайки целия свят да си мисли, че оттеглянето му понася добре. Но днешната пистова сесия е студена. Толкова студена, че ботоксът се свива като във вакуум. Пол мърмори – „Леле, сякаш всичко е лед”. Очите на Михаел се разширяват.
След като се оттегли за втори път в края на миналата година, най-успешният пилот в историята не си купи наръчник за риболов. Точно обратното. Фактът, че съм тук, в питлейна на „Пол Рикар”, заобиколен от група мега звезди на мотоциклетния спорт, показва, че рекордьорът Шуми няма и намерение да забави топката. Разговорите са предимно за настройки и усет на шасито. Докато не се появи Ранди: "Студено е и трябва да генерирате температура в гумите, но няма да се случи днес", обяснява американецът, докато прави жестове сякаш милва невидим лабрадор. Това означава „полека” на международния жестомимичен байкърски език.
Михаел май има съображения да не се почувства неловко. В голямата картина тук 7-кратният шампион не е карал байк отдавна. Возеше се на Harley в края на 30-те си години (да, сега е на 43), след това скочи направо в дълбокото и прие покана да се качи на мотоциклет на Ducati от MotoGP в „Муджело” (тогава още караше за Ferrari през 2005). "Помислих си - защо не? Мога да опитам, разказва Шуми. Беше забавно, но не събудих чувство, че трябва да се състезавам с мотоциклет на писта." Обиколката му на италианската писта бе с 20 сек по-бавна от най-бързата на Валентино Роси. Звучи много за човек, свикнал да се бори за десети с конкурентите си. Сравнението обаче не е релевантно, защото досега не се е сблъсквал със състезателен мотор. Това, което събуди желанието, бе разходка с приятели из Франция. "Видяхме състезателно трасе и няколко момчета да карат на него. Собственикът на пистата попита дали искаме да опитаме. Имал демонстрационни мотоциклети. Облякохме кожените екипи и покарахме. Това задейства онова чувство."
Сигурно си мислите, че трябва да има някаква връзка между бързото управление на кола и мотоциклет. Но Михаел смята, че това са два напълно различни свята.
"Карането на автомобил е напълно различно усещане. Моторите нямат нищо общо със състезателните коли. При тях не търкаш колената и лактите си по пътя. Начинът, по който се управлява мотоциклетът, усещането за лимит, всичко е напълно нов свят. Въпреки че имам много опит на 4 колела, бе толкова различно и точно това ми харесва."
А само за какъв опит на 4 колела говорим. Според статистиката той е най-добрият пилот във Формула 1. Рекордите му включват най-много титли, най-много бързи обиколки, най-много победи и пол позишъни, най-много записани точки и първи позиции в сезон.
Имайки предвид, че работната му характеристика включва преминаване на „Червената вода с 290 км/ч и изпитване на натоварване от 5G в рамките на 8 сек на завой №8 в „Истанбул Парк”, не е изненада, че го виждаме на писта скоро след оттеглянето му. Включи се във водещата германска серия супербайк - IDM Superbike, където кара Honda CBR1000RR. И с име като Михаел Шумахер, се включи не само за да участва.
"Винаги съм бил наясно, че няма да достигна топ ниво, отговаря спокойно Шуми. Но мотоциклетният свят бе особено впечатлен. Без достатъчно кариера зад мен, нямаше смисъл да мечтая за първи времена, невъзможно е. За да се случи, трябваше да започна още от малък."
В първата си година Шумахер бе на 2 сек от топ пилотите в IDM. Според Михаел има 10% разлика в усета, уменията и трудността в състезанията с мотоциклети и автомобили. Отнесени на пистата, тези проценти могат да бъдат отнесени към времето на обиколка. Вземете например Валентино Роси, звездата от MotoGP, който кара болид Ferrari на „Каталуния” през 2008. Беше на две десети от най-бързото време на пистата, поставено от Кими Райконен. Така че записването на времена на 10% от лидерите в IDM означава за Михаел максимумът на възможното.
"Бях, общо взето, щастлив, успях да усетя задната гума, карах на лимита и се чувствах комфортно. Придържах коленете надолу, имах правилен ъгъл на тялото и усещането бе страхотно." И Михаел не говори само за физическото чувство, но и за психологическото. "Има някои прилики между автомобилите и мотоциклетите на ментално ниво. Подходът към машината, начинът на максимизиране и развиване на уменията. Нужен ти е метод за подход и анализ на себе си, за да продължиш напред." Значи мотоциклетите му предлагат ново предизвикателство.
"Когато започнах да се състезавам с мотори, бе невероятно, защото бе ново за мен. Бях се оттеглил, но свободен и се наслаждавах до момента, в който не дойде инцидентът."
О, да, инцидентът. Най-голямата разлика между автомобила и мотоциклета е, че не можете да паднете с първото. Физиката не изпитва симпатия към победите, дори те да са 90 на брой, титлите 7 и броят на точките 1354. Доказва го падането на Шумахер на „Ошерслебен” и „Заксенринг”, както и ударът на „Брес”. Но не те, а инцидентът с 217 км/ч на „Картагена” промени нещата и го остави с фрактури по врата и ребрата. Бившият му мениджър Вили Вебер го нарече „най-сериозната катастрофа в кариерата на Михаел".
Сериозността на катастрофата бе различна от първоначално съобщеното: "Прегледът показва, че няма нищо, и искам да кажа, че всичко е наред", се казваше на официалната му страница в интернет. Но нещата бяха много по-сериозни. Нараняванията го спряха да се върне във Формула 1 през 2009 на мястото на Фелипе Маса, който претърпя тежък инцидент по време на квалификацията в Унгария. "От инцидента научих къде е лимитът ми и ще го имам предвид в бъдеще, разказва ни Михаел. Каквото било, било. Бе нужен урок и, предполагам, по естествен начин да научаваш нещата в живота." Но това не го отказа. Върна се на механичния си кон на пистата за втората си кариера във Формула 1 с Mercedes. И това е причината да сме на „Пол Рикар” днес.
"Тук не става въпрос за победа. Искам просто да се забавлявам с приятели. Не търся допълнителни десети от секундата, а да съм възможно по-бърз, доколкото се чувствам комфортно. В момента, в който имам съмнения, и това е урокът ми, отпускам. Не искам дори да опитам нещо, което да е вълнуващо, но без усещане на лимита. Следващата стъпка е да паднеш на асфалта, а в това няма смисъл."
Сигурността преди всичко е тема №1 на деня. Между пилотите има истинско приятелско чувство. Михаел проверява специално оцветения с украсата на Mercedes F1 мотоциклет Ducati 1199 Panigale. Уверява се, че гумите са загрети и седалката му е удобна. Не след дълго преследва Джон Макгинес по правата.
А това повдига въпрос. Кое чувство е по-добро – постигане на перфектна обиколка с мотоциклет или автомобил?
"Усещането е различно, обяснява с усмивка. Не е по-добро като чувство, а различно. И двете имат специални усещания. Спрях със състезателната кариера, защото не виждах смисъл да продължа. Но забавленията с приятели продължават да са интересни."
Когато времето най-накрая взима превес, Шуми и Джон се прибират в бокса. В края на гаражната клетка Ранди не изневерява на себе си и разказва шеги, докато другите се опитват да сгреят ръцете си, прегърнали чаши с кафе и чай. Сравняват и белезите по екипите им, за да се види кой ляга най-много с коляното.
Точно тогава се появява Джон Макгинес, който казва: „Този Михаел определено може да кара. Не можех да издържам на темпото му! Все едно карам с Кръстника... "
topgear.bg
