Живели два кумеца. Единият имал пет деца, а на другия Бог не дал.
Отишъл един ден бездетният при другия и му казал:
- Куме, ела у нас да поговорим.
- Не мога сега. Трябва да издоя кравата, сено да и дам, трябва и децата да слагам да спят.
- А бе тръгвай, че е важно!
- Добре.
Отишли у тях, а там ги чака готова маса - салати, мезета, ракия. Седнали, пийнали по чашка и бездетният кум казал:
- Куме, ти имаш пет деца, а на мен Бог не дава. Така че, ние с жената си поговорихме и... накратко, тя е в спалнята и те чака.
- Куме, не е удобно така.
- Какво му е неудобното. Давай още по едно.
Изпили един литър ракия.
- Отивай, куме, тя те чака.
Отишъл кумът. След час се върнал с разтворен дюкян. На масата го чака ракия. Седнали и ударили по чаша.
- И как е, куме? Всичко наред ли е?
- Оф, куме, както съм се напил, само в устата и го сложих...
