www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Това се случи в САРИЛ към УМБАЛ - Плевен с Румяна Алексиева  (Прочетена 627 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

zarumitu

  • User
  • Карма: +1/-0
  • Неактивен Неактивен
  • :Май 06, 2011, 02:28:26 am
  • Публикации: 2
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 9.0 MS Internet Explorer 9.0


Инфо: http://pamet.alle.bg/трагедия/
Въпросът се касае за Румяна Алексиева на 20 години от гр. Плевен. Вечерта на 27.06.2010 год., Румяна вдига висока температура - 41 градуса. Призоваваме Бърза помощ, но те отказват да дойдат (Не посещавали домове при оплаквания на пациенти с висока температура ). Посъветваха ни да се обърнем към ДЖИПИТО. Сутринта на 28.06.2010 год. Румяна посещава личния си лекар и поставената диагноза е АНГИНА. Назначена е медикаментозна терапия в къщи. Температурата не спада и вечерта се налага да се обадим на 112  да извикаме СМП. Пристигналият в дома ни лекар потвърждава диагнозата ОВИ. На следващия ден Румяна няма температура, но няма и апетит, всичко, което приемаше го повръща, дори и от консумацията на вода и се повдигаше. Вследствие на това, поради остри болки в стомаха (слънчевият сплит), на четвъртия ден се налага отново да извикаме СМП. Лекарят, който пристигна на посещение в дома ни я прегледа и каза, че организъма на пациента е обезводнен и трябва да я откараме в Спешно Отделение, за подсилване със системи. В СО и направиха обстоен преглед. Освен гастрит и дуоденит , не констатираха нищо друго. Направено бе ПКК, Кр.зах., КАС и рентгенова снимка, изследвания, които са отбелязани в Амбулаторния лист, който ни дадоха да предадем на личния лекар. Неговото заключение е: "Обективно състояние БО, няма данни за остро хирургическо заболяване". Тъй като бяха и инжектирали диазепам, от СО я отведохме в заспало състояние (изнесох я на ръце). Лекарят ни каза, че така ще бъде около два дни (омаяна).  Но явно бе предозирана с инжектирането на Diazepam - Странични ефекти: ".....забавяне на сърдечния ритъм, мускулна слабост, намаляване на броя на кръвните клетки, повишаване на стойностите на чернодробните ензими, потискане на дишането.… може да предизвика дори АПНЕЯ — липса на дишане, спиране на дишането. Изисква спешно прилагане на методи на изкуствено дишане – дишане уста в уста, обдишване с АМБУ-балон или апаратна вентилация на белите дробове." Румяна в това състояние изкара 24 часа. Извикахме личният лекар, а той от своя страна БМП и я откараха в Спешно Отделение — Плевен. На ново изследвания, рентгенови снимки, скенер, кръвни изследвания и не можеха да уточнят диагноза, направиха и лумбална пункция и също не констатираха диагноза. Назначиха я в инфекциозно отделение, а от там, понеже е получила гърчове я местят в САРИЛ към УНБАЛ-Плевен. Никой не отдава значение на страничните ефекти на диазепама, като възможна причина за състоянието и поради което изпадат в погрешна преценка и анамнеза. Приемат я в състояние на кома с неизяснен произход. Нима това не доказва, че не са били на ясно за какво ще я ликуват и ако е била още в самото начало в кома, защо не я настаниха направо в интензивно отделение, а я държаха почти целият ден в спешното? От там тръгват мъките както на Румяна, така и нашите. Лекарите не ни дават информация, лаконични са. Отговарят: Не знаем. Ще чакаме, че бог ще реши и т.н. Падал съм на колене, целувал съм им ръцете, за да я спасят, а те казваха, че правят всичко необходимо. Когато излезе от кома не ни казаха, че долните и крайници са парализирани, това ни го съобщи тя. След комата Румяна се чувствуваше добре, хранеше се помнеше всичко. Държаха я заради краката, но горкичкото разви пневмония, по-късно д-р Димитров от САРИЛ решил да направи някаква централка (централен венозен катетър), тъй като нямало вече място (вени) къде да поставят системи, но за съжаление и пробива левият бял дроб и получила пневмоторакс. Тя не им се сърдеше — казваше: "Те, без да искат, те ще ме излекуват", но уви стана обратното. Не и повярваха, че не и достига кислород. Мислиха, че тя се глези, само за да я аспирират. Тя дишаше затруднено, а те я изписаха. На предния ден преди да я изпишат, аз я заснех с личния си телефон, с намерение да го покажа на управителя на УМБАЛ, за да види, как се грижат за болните? Сами преценете дали не е изоставена, как ще се оплаква, ако не е така? Не казвам, че не са я лекували, но не знаеха от какво и всеки консулт доказва, че не са на ясно за болестта и. Казваха, че постоянно и се назначават нови скъпо струващи антибиотици, но те се делят на групи и ако помагат за едно, то вредят на друго. Замина си едно прекрасно същество от този свят, в такъв момент, в който животът и предлагаше своите блага. Трябва ли да се обръщам към световните медии, за да се види безсърдечието на лекари и журналисти в родината ни. Не се боря за пари и слава, а искам само лекарите да кажат: Да, сбърках ме в преценката си, не трябва да се ръководим от лични подбуди и интереси, преди всичко здравето и грижата на пациента, та дори да не получа заплатата си. Когато я изписаха, аз зададох въпрос на лекаря д-р Любенова: "Докторе, та тя не може да диша, не е ли за друго отделение, където ще се полагат адекватни грижи?" Тя ми отговори, че никой не я искал в отделението си. Попитах я има ли нужда да закупя кислороден апарат и тя ми отговори, че нямало такава нужда, пък и да има, не мога да си позволя да го закупя. Румяна до сетния си миг твърдеше, че не може да диша. 



В епикризата пише: СТАТУС ПРИ ИЗПИСВАНЕТО: В стабилизирано общо състояние. Ориентирана, контактна, адекватна, афебрилна. Приема течности и храна рег os.Хемодинамика-стабилна-АН 120/80 мм/Hg. Ефективно спонтанно дишане. Вертикализирана… ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ : HB-127 Er-3.95 Whc-17 Het 0.37 Tp-285 K-4.3 Na-137 C1-101 Giu-5.9 Urea-3.2 Creat-36 PT-81% ASAT — 43 ALAT-59 TBil-58 TP-67 Alb.-31 GGTP-238;Кръвно газов анализ в норма. ИЗХОД ОТ ЗАБОЛЯВАНЕТО: С подобрения. ПРЕПОРЪКИ ЗА РЕЖИМ И МЕД. ЛЕЧЕНИЕ: Домашно — амбулаторно. ПРЕПОРЪКА към ОПЛ: Контрол на чернодробните функции и грижи за декубиталната рана. Дата:25.08.2010 г. Нач. клиника: Д-р В. Цветков. Румяна Алексиева преживя един ден. На 26.08.2010 г. в нечовешки мъки и болки, задушавайки се… Румяна почина.
Всичко започна с една обикновена ангина. Следва : дехидратация, съмнение за енцефалит, съмнение за хепатит БЕ, интоксикация на кръвта, параплегия на долни крайници, проводникова анестезия с ниво Th-8, пневмоторакс в ляво и направена торакоцентоза в ляво, двустранна пневмония-ИБВ, голяма декубитална рана в сакралната област с диаметър повече от 20 см. ... и накрая смърт. Живеем в XXI век, векът на високо развити технологии, а една Университетска болница превърна детето ни в експеримент.
Чрез методи за диагностика: Ядрено-магнитен резонанс, скенери, скопии, ехографии, ултразвук, рентгенографии, лумбални пункции и пр. Лекарите от  УМБАЛ - Плевен, не успяха да установят окончателна диагноза и да приложат правилно лечение.

 



« Последна редакция: Декември 02, 2012, 11:19:40 am от zarumitu »
Активен

zarumitu

  • User
  • Карма: +1/-0
  • Неактивен Неактивен
  • :Май 06, 2011, 02:28:26 am
  • Публикации: 2
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 9.0 MS Internet Explorer 9.0
 


Приятели, поставих тази тема тук, за да Ви запозная със суровата действителност в родината ни, за отношението на лекари и тяхното безхаберие. Моля Ви не ме упреквайте за това, но искам повече хора да знаят и в бъдеще да не се допуска това отново да се случва и други родители да преживеят нашата трагедия! Нека отстояват своите права още в зародиш, защото институциите и прокуратурата потулиха този случай!
Няма по-голяма трагедия от тази, да надживееш детето си и да го погребеш в разцвета на неговата младост. Тъкмо бе завършила и животът и предстоеше. Нека почива в мир!!! :'( :'(

Випуск 2010 Руми.mpg
« Последна редакция: Декември 02, 2012, 11:21:04 am от zarumitu »
Активен