Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Aixani77]

На Сирни Заговезни близки и познати си дават прошка



Православната църква отбелязва днес Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). По традиция близки и познати си искат и дават прошка, затова празникът се нарича още Поклади и Прошка.

Всички епархии на Българската православна църква днес ще отслужат Вечерня с взаимно опрощаване.

За последно преди Великия пост се консумират млечни произведения, а на следващия ден спират храните от животински характер.

Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 17 март.

В митрополитската катедрала на София "Света Неделя" сутринта архиерейска Света Литургия ще отслужи Негово преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, Светейши Български патриарх Неофит. Вечернята ще започне в 17.00 часа.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

www.btvnews.bg

[Aixani77]

На Сирни Заговезни младите вземат прошка от по-старите

Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане


Днес се палят празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или прошка.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост.

На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат:

"Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!",

е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. Най-характерен обичай за празника е

запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки.

Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.

Вечерта на Сирната Неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка.

Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.

www.btvnews.bg