ВАЛС ИЗВЪН КАНОНА
На крайна Спирка,
самотна Пейка,
седнах до Дама..,
страхотен Студ.
По Теорема-
без Шанс и Дилема-
как да превзема
този Редут?
Налети Очи със Свян,
Бедра без излишен Грам,
а аз се почесвам-там,
по Джоба издут.
Докоснах Я с Ръка,
усетих ú Страстта,
забравих си Гордостта-
изглеждах на... Шут.
И стана ясно,
няма да пасне,
Полата-тясна,
а Пода-Мазут.
Беше съгласна-
в Мотела-отдясно,
Леглото-прекрасно,
стана Батут.
И звъннаха като в Сън,
Пружини и Жиците-вън,
та тръгнаха без Прелюд,
Салют след Салют.
Тя любиме и ми пей,
с Косите си Вятър ми вей...
Как да кажа недей?
Жената-Барут!
Без Диаграма,
играем в Драма,
играем отдавна
и всичко е гут.
И няма Надежда,
да не ме наглежда,
да не ме изцежда,
Етюд след Етюд.
Изгаря Тя от Срам,
и любовен Плам,
когато с Нея съм сам,
направо съм луд.
Опасно спират Сърца,
взривяват се Слънца,
защото ако спра,
ще бъда Труп.
Та-та-та-там-тарам-та-там...