Тайните на океанските дълбини
Колкото и да е странно, ние знаем повече за повърхността на Луната, отколкото за странните същества, населяващи дълбините на океаните. Потъналa във вечен мрак, бездната ревностно пази своите тайни, но учените постепенно натрупват отделни сведения за почти недостъпния за нас свят.
До средата на XIX в. учените са смятали, че на дъното на най - дълбоките падини не може да оцелее нито едно същество. През 1841 г. английският биолог Едуард Форбс дори предлага хипотеза за пълната липса на живот под 550 м. дълбочина, където започва бездънен океански вакуум, сравним с космическото пространство.
Двайсет години по - късно техническият прогрес доказва, че Форбс не е прав. От дълбините до 1800 м. са извадени ракообразни животни, включително червеи, облепили подводни телеграфни кабели. След това по цялото земно кълбо започва интензивно проучване на морските дълбини. На повърхността започват да излизат причудливи риби, безгръбначни, маскиращи се като растения, и непознати организми, очевидно запазили се от праисторически времена.
Пред океанолозите е поставена трудна задача - да класифицират тези необичайни обитатели на океанските дълбини.
При потапяне в океанската бездна температурата на водата отначало бързо спада, но от 2000 м. надолу се стабилизира на ниво около 2 градуса. Налягането пък след всеки 10 м. спада с 1 бар (1 кг/кв.см). На дълбочина 5000 м. то ще бъда 500 кг/кв.см, а при дъното на най - дълбоките океански падини - над 1 т/кв.см.. Това е равно на налягането, което би оказал автомобил върху нокътя на палец, ако би се побрал върху него.
През 1960 г. швейцарският подводен изследовател Жак Пикар и лейтенантът от ВМФ на САЩ Доналд Уолш поставят неподобрен до днес рекорд за спускане - на 10 912 м. на борда на батискафа "Триест". В тази бездна те забелязали някаква плоска риба, която бързо изчезнала от лъчите на прожекторите.
Напоследък учените най - много се интересуват от мезопелагиала, т.е. от средните океански дълбочини - приблизително от 100 до 3000 м.. С помощта на подводници и подводни роботи те вече са успели да разкрият някои тайни на обитаващите тук дълбоководни обитатели.
Първият въпрос, който интересува изследователите, е: как издържат животните това високо налягане? Кухините на техните тела са запълнени не с газове, а с течности, които са устойчиви на свиване. Според оценки на учени приблизително половината от животните в мезопелагиала са желеобразни форми от рода на медузите.
Вторият въпрос е: как те намират храна? На него е по - трудно да се отговори. По - надълбоко от 300 м. няма нито дънни водорасли, нито фитопланктон, защото те имат нужда от светлина за метаболизма си. Растителноядните животни не могат да живеят без растения наоколо. Следователно там могат да оцелеят или хищници, или такива, които се хранят с останки от животни и растения, изобилни в горните пластове. Тези останки падат на дъното във вид на мърша или съвсем дребни частици - детрит, образувайки дебел пласт тиня. Всичко това служи за храна на трупоядите и така наречените детритофаги, които на свой ред се превръщат в храна на хищниците.
Липсата на растения прави едрите обитатели на дълбините хищници. За да ловуват в мрака рядката плячка, у тях са се формирали необичайни приспособления. Например рибите от семейство еврейски попчета по формата на тялото си напомнят гигантски попови лъжички.
Много дълбоководни видове са снабдени с флуоресциращи органи. Може би техните припламвания привличат жертвите или полови партньори, а може би сплашват враговете им.
Един от най - поразителните признаци на дълбоковидните риби е тяхната ужасна паст, обикновено въоръжена с дълги игловидни зъби. Типични примери са хаулоидите и обикновеният саблезъб.
Рибите от семейство торбоусти напълно оправдават названието си. Те достигат до 1,8 м. и имат необичайно разтегливи усти и стомаси. Това позволява на хищника да поглъща жертвата цяла дори с диаметър, двойно по - голям от неговия. След подобно хранене тялото му се издува като на смок.
Под 3000 м. живот се среща рядко, а от 4000 м. започва истинска дълбоководна пустош.
Странно, но обитателите на дълбините по - често са по - едри от животните от мезопелагиала. Дължината на тялото на много риби, например на макрурусите, надхвърля 1 метър. Кожата им е покрита с бодливи пластинки. Макар и много рядко тук се срещат истински гиганти, например калмари, дълги над 20 м. Има съобщение за още неназована акула, дълга 5-7 м, мярнала се пред кинокамера на дълбочина 4,5 км..
Под 4000 м. дълбочина главният източник на храна е мършата. Рибите, както и месоядните безгръбначни животни, лежат сред тинята и чакат отгоре да падне поредният труп.
Дълбоководните трупояди се ориентират в мрака по миризмата (по - точно по вкуса) на водата и трептенията, които се разпространяват наоколо при падането на мъртво животно. Един от главните тукашни "лешояди" са рачетата гамаруси, роднини на дребните равнокраки рачета, които живеят на крайбрежието. Дълбоководните форми достигат до 14 см.. След като оглозгат напълно трупа, животните се стаяват, асимилирайки храната. Обмяната на веществата при тях е насочена към натрупване на запаси от мазнини, които им служат като източник на енергия до следващото пиршество.
Не всички дънни видове се хранят по този начин. Някои се задоволяват с детрит, който не е толкова питателен, но пък е винаги достъпен. За да го получат, не е нужно дори да се движат - достатъчно е да уловят падащите частици отгоре.
Морските лилии протягат нагоре венче от клонести ръце, покрити с миниатюрни крачета. Актиниите се хранят по друг начин. Тяхната насочена нагоре уста е обкръжена с венец от мускулести пипала, дълги до 1 метър. Пипалата са покрити с микроскопични копривни капсули, които в отговор на докосване впръскват в тялото на жертвата паралитична отрова. После пипалата безпрепятствено напъхват плячката в устата си.
Много въпроси, свързани с живота в дълбините на океана, все още чакат отговори. Как организмите там намират половите си партньори? Как виреят в условия на вечен студ и невероятно силно налягане? Крайно трудно е да се наблюдават обитателите на дълбините. Водолазите не могат да се доберат поради налягането. Главната надежда за набавяне на информация е свързана с камерите с дистанционно управление. Учените се надяват също да използват скоростни подводни роботи, които биха могли да следват бързо плуващите животни и да регистрират тяхното поведение.