Разни > Нещата от живота
В света на тайните
desiderium:
Мумията,замръзнала в леда
Намерените мумифицирани останки на човек от каменната епоха в един от ледниците от Йоцталските Алпи в Австрия се превръща в световна сензация. Трудно е да се разбере как се е озовал в този самотен гроб на височина 3000 метра над морското равнище.
На 19 септември 1991 г. туристите Ерика и Хелмут Симон се натъкват на зловеща находка в Йоцталските Алпи : от ледника стърчи тяло на легнал по очи човек, а кожата му е съсухрена като пергамент. Десният му крак е увит в кожа, подплатена със сено, и е останал под ледената кора. Насъбралите се любопитни хора и пристигналите по - късно изследователи откриват и множество разхвърлени около тялото предмети, между които медна брадвичка и ловно снаряжение. След няколко дни трупът е изваден от ледника и пренесен с хеликоптер до Инсбург.
Начало на разследването
Всички учени са единодушни, че Йоци, както наричат открития човек, е истинска сензация. Възрастта на останките е определена по радиовъглеродния метод в няколко лаборатории в различни страни, които работят независимо една от друга. Проучени са и предметите, намерени до трупа. Всичко това позволява да се посочи приблизително време на смъртта му - около 3300 г.пр.н.е.. Интерес за учените представлява и въпросът как тялото се е запазило толкова добре цели 5000 години.
Местопроизшествието
Тялото се е намирало не в центъра на ледника, а в малка скална падина в периферията му. Тя била пълна с вода, която впоследствие замръзнала. Движенията на основната ледена маса ставали отгоре и не засягали тази част на глетчера. В противен случей надали нещо от "Ледения човек" е щяло да оцелее.
Според заключението на учените и криминалистите солидната екипировка на Йоци определено му позволявала да издържи на суровите условия в Йоцталските Алпи. Той носел кожена шапла и изплетена от трева наметка очевидно за да го предпазва от дъжд. Под наметката имал връхна дреха с ръкави, а надолу бил облечен с набедреник от съшити парчета кожа. Кожени гамаши защитавали краката му от алпийския студ. За обувки му служели високи кожени мокасини, уплътнени с дебел пласт сено. У Йоци намерили средства за разпалване на огън,както и кутия брезова кора, навярно използвана за запазване на тлеещи въглени, котио по онова време се добивали с големи усилия.
Лъкът и стрелите му позволявали да ловува. По онова време хората вече се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство. Учените смятат, че най - вероятно е бил пастир.
Смърт в ледовете
Какво ли е подтикнало Йоци да поеме по последния си съдбовен път толкова високо в планините? Според учените може би са го преследвали врагове или някой е нападнал селището му. За стълкновение говорят няколко ребра, счупени непосредствено преди гибелта му в планината. Ако е бил пастир, вероятно е решил да се скрие от преследвачите си в труднодостъпна, но добре позната местност.
Въпреки мъчителната болка той се е катерил все по - нагоре и по - нагоре. В мразовитият проход, където е открито тялото, е твърде възможно да се е застудило и да е завалял сняг.
Но хипотезата за смърт в следствие на премръзване била изоставена, след като открили в лявото му рамо забит връх на стрела. Оказало се, че "Ледения човек" вероятно е починал от раната си.
desiderium:
ГИЛГАМЕШ
Героят от Древна Месопотамия Гилгамеш е първият в световната литература персонаж, който се е стремял към безсмъртието. А дали тази легендарна личност е имала реален прототип?
От незапомнени времена хората мечтаят за герои, овладели висшата мъдрост и разгадали тайната на вечния живот. В световната литература първият от онези, които са опитвали да го сторят, е Гилгамеш.
"Епос за Гилгамеш" е много по - стар от Омировата "Илиада" и от великия индийкси епос "Махабхарата". Той безспорно е един от най - древните текстове в света, тъй като за първи път е бил записан от шумерите в средата на II хилядотелите пр.н.е.
Многобройните фрагменти от "Епоса", съществувал в няколко варианта, са намерени в най - различни райони на Близкия изток. Най - пълният от тях е открит, където се е намирала прочутата библиотека на асирийския цар Ашурбанипал.
ПОЛУБОГ - ПОЛУЧОВЕК Героят на епоса не е митичен персонаж : барелефи в шумерски храмове пресъздават подвизите на Гилгамеш. Очевидно той е живял приблизително през 2700г. пр.н.е. и е управлявал града държава Урук в южната част на Месопотамия. Най - вероятно царството му е процъфтявало, тъй като по негово време са били издигнати масивни градски стени и внушителни храмове, чиито останки са запазени и до днес. Трудно е да се каже дали истинският Гилгамеш се е прославил и с други дела освен монументалното строителство. Както разказват месопотамските легенди, той бил син на богинята Нинсун,т.е. е бил свръхестествено същество. Ала независимо от божествения си произход се е признавал за смъртен и дори в епоса е представен като човек с присъщите му слабости.
ПРИЯТЕЛСТВО И СМЪРТ Гигламеш е георой от епос, но същевременно и тиранин, чиито поданици страдат от бремето на непрестанните войни. За да се отърве от царя си, народът иска от него да влезе в двубой с Енкиду - "дивия човек", създаден от боговете на Урук като достоен противник на владетеля.
Единствената схватка помежду им завършва, без да се излъчи победител, а съперниците стават неразделни приятели. Заедно извършват епични подвизи, например убиват великана Хумбаба, който пази ливанската кедрова гора, и небесния бик, изпратен от богинята Ищар в Урук като наказание, задето Гилгамеш отхвърлил любовта й.Това предизвиква гнева на боговете и те разделят приятелите, като поразяват Енкиду със смъртоносна болест. Потресен от смъртта на приятеля си, Гилгамеш тръгва да търси вечния живот.
Странството го отвежда в страна отвъд водите на смъртта, при Утнапищи, древен мъдрец, преживял световния Потоп и дарен от боговете с безсмъртие. За да заслужи и той вечен живот, Гигламеш не трябва да заспива седем дни и седем нощи. Героят обаче не издържа изпитанието. Утнапищи все пак му обяснява как да намери цветето на вечната младост. Но цветето е откраднато и Гилгамеш остава смъртен, макар че управлява народа си цели 126 години.
ВЕЧНИТЕ ВЪПРОСИ "Епоса за Гилгамеш" се радва на интерес по целия свят отчасти защото в него присъстват най - важните за хората теми: отношенията с боговете, приятелството, гордостта и гневът, беззащитността, любовта, смъртта и дори смисълът на живота. Героят търси отговори на вечни въпроси и това му дава реален шанс да стане безсмъртен.
desiderium:
Тайните на танцуващите дервиши
Въртящите се във вихъра на ритуален танц дервиши символизират мистичното религиозно служение и екстатичното единение с Бог. Въпреки дългогодишната забрана на ритуала "сама" той все пак се е запазил и може да даде някаква представа за суфитските мистични обреди, създадени през XIIIв. от Джелаледдин Руми.
В наши дни танцуващите дервиши са неделима част от турската култура, наследници на религиозното течение, зародило се в Древна Персия. Думата "дервиш" идва от персийски език и означава "просяк", "бедняк". Така наричали странстващите членове на суфитските ордени. Мистичното течение се основава върху суфизма, едно от разклоненията на исляма, което изповядва пряко познаване на Бог от отделния човек и сливане с него.
В град Коня (тогава столицата на Иконийския султанат, държава на селджукските турци) персийският поет и мистик Джелаледдин Рум, известен също като Мевлеви, основал орден на въртящите се дервиши, един от суфитските ордени. Членовете му се стремели към мистично единение с Бог чрез музика, танц и състояние на екстаз. Дервишите носели вълнени дрехи и рязко контрастирали на изискаността и разкоша в султанския двор.
Мистиката на паметта Служенето на дервишите е основано върху идеята за божественото предвестие в душата, което трябва да намери изход. Единствено тогава човек може да постигне съвършенство. Необходима е помощта на наставник, познавач на всички тънкости на ритуала "сама" (което означава "слушане на музика"), представляващ особен танц.
Под звуците на музиката дервишите, облечени в черно, с характерни филцови шапки, описват в бързо темпо три кръга. После хвърлят черните си наметала и остават в бели одежди. Отново описват три кръга, като дясната им ръка е вдигната към небето, а лявата е отпусната към земята. При последния кръг към тях се присъединява наставникът, той се върти на линията, която разделя образувания от дервишите кръг. Целта на танца е да подготви духа на човека за възприемане на божественото.
Ритуалът "сама" включва три стъпки. Първата означава слепота на съзнанието. При втората музиката спомага за преобразуване на чувствата. Последната стъпка е пречистването на душата. Белите одежди под черните наметки символизират освобождаването на дервиша от неговата телесна обвивка и готовността му за второ раждане.
Въртенето на дервишите е символ на въртенето на планетите. Положението на наставника символизира илюзорността на заобикалящото го: той остава в центъра като въплащение на Бог - реално същество, на което прилича всеки човек, постигнал съвършенство. Голямо значение се придава на положението на ръцете: дясната приема Божията благодат, лявата я предава на света. Това символизира предаването на знанието от наставника на ученика. Обновеният човек олицетворява съединяването на божественото и земното.
desiderium:
Забавя ли ход Земята?
Преди около 370 милиона години годината е траела 400 денонощия, а сега - малко повече от 365. Денонощието се удължава, тъй като Земята се завърта около оста си по - бавно. Може би един ден това въртене изобщо ще спре.
Астрономът и математик Едмънд Халей (1656-1742г.) е бил един от най - изтъкнатите учени на своето време. На негово име е наречена най - известната в Слънчевата система комета, чиято орбита е била описана за първи път през 1583 г. Той се е занимавал с въпросите на навигацията, магнетизма, подводното плаване.
Именно Халей е направил извода, че въртенето на Земята около оста й се забавя. За 100 години денонощието се удължава с около 2 милисекунди. На пръв поглед дребна работа, но процесът продължава милиони години.
Той става забележим в геологическия мащаб на времето, измервано с периодите на формиране и разрушаване на скалните маси. Днес Земята прави пълно завъртане около оста си за 24 часа. Преди 400 милиона години това е отнемало само 22 часа. Тъй като времето за завъртане на планетата около Слънцето не се е променяло, в годината е имало 400 денонощия.
Същевременно се знае, че Луната се движи около Земята все по - бавно и всяка година се отдалечава от нея с няколко сантиметра.
Тези взаимносвързани явления са резултат от сложни взаимодействия в системата Земя - Луна, включително приливите и отливите и т.нар. приливно триене. Приливите са предизвикани от два фактора: центробежната сила,т.е. тенденцията въртящият се обект да се отдалечава от центъра на въртене и гравитационното притегляне на Луната, а също и - в по -малка степен - на Слънцето. Тези сили са различни в различните точки на повърхността и вътре в Земята и създават временни деформации, забележими най - добре край морето. Неговото равнище в даден участък на планетата ритмично се повишава и понижава два пъти в денонощието с амплитуда от няколко сантиметра до над 10 метра в зависимост от строежа на дъното, очертанията на брега и размерите на водоема. Но аналогични движения се наблюдават и в атмосферата, и в земната кора, където се получават съответно атмосферни и земни приливи.
Къде са спирачките?
Ритмичното движение на водните маси, скалните маси и въздуха на нашата планета съдава т.нар. приливно триене, което поглъща енергията на нейното въртене и играе ролята на спирачка. С отдалечаването на Луната от Земята отслабва тяхното взаимно притегляне и нашият спътник постепенно забавя хода си. Той все повече изостава от земното въртене и повлича след себе си приливите. Луната един вид се вкопчва във водната обвивка на Земята и кара нашата планета да губи огромната въртелива енергия, която е придобила в момента на появяването си.
Един ден Земята ще изгуби спътника си. По това време нейното въртене толкова ще се е забавило, че едната й страна ще бъде постоянно огряна от Слънцето, а другата ще бъде в сянка. Ще се появят две полукълба с коренно различаващи се климатични условия. Но това ще стане едва след 4-5 милиарда години.
desiderium:
Чудесата на индийските садху
С неподстриганите си, сплъстени коси индуистките свети хора садху представляват странно зрелище, но още по - смайваща е способността им да медитират, легнали върху легло от стърчащи гвоздеи, да подлагат тялото си на нечовешки мъчения и да се придържат към строго аскетичен начин на живот.
Над 85% от населението в Индия смятат себе си за индуисти, а индуизмът е една от великите световни религии. Най - значимото течение в индуизма е садху (буквално "добродетелни,чисти"). Това са изключително набожни хора, чиито религиозни убеждения ги карат да изоставят работата и имуществото и да водят живот на отшелници или странстващи аскети.
Садху се стремят към състоянието самадхи - момент на най - пълно сливане с Брахма, върховно божество от индуисткия пантеон. Всичко останало в живота им изглежда безсмислено и безполезно. Те дават обет за бедност, а едноверците им ги смятат за светци. Садху са пълни вегетарианци, тъй като почитат всички живи твари. Те избират трудния път на аскета, чиято крайна цел е избавление от жизнените окови и вечното блаженство. Вярват в превъплъщението, основният принцип на индуизма, и се стремят към освобождаване от безкрайната поредица прераждания.
Садху са обикновено възрастни вярващи индуисти. Те изоставят работа и семейство и се посвещават на търсене на идеала - пълния отказ от всичко светско. Мнозина от тях извършват строги обреди за покаяние и живеят като отшелници, други приемат поклоннически пътувания до свещените за индуистите места. Вярващите индуисти често посещават убежища на светци, което влиза в обичайните им религиозни ритуали.
Според садху развитието на света е обуслобено от стремежа към сливане с божественото начало и в него е източникът на техните необикновени способности. Те могат да гладуват седмици наред, да ходят по нажежени въглени, да пронизват тялото си с остри предмети без изобщо да усещат болка. Приписвана им е способността да четат и предават чужди мисли, да викат душите на умрелите. Смята се, че притежават удивителна съзидателна дарба, която им позволява например да променят мириса на цвете, могат да преодоляват силата на гравитацията и да се реят във въздуха. Мнозина дори вярват, че някои садху са способни да се раздвояват и да се появяват на две места едновременно.
Парапсихолози са изследвали способностите им и са потвърдили достоверността на много от споменатите наблюдения. Съвременната наука отрича, че садху притежават особена екстрасензорна дарба. Индусите обаче не смятат способностите на садху за нещо иключително. И наистина всички свещени писания на индуизма като "Ведите", "Упанишадите" и "Бхагават Гита", твърдят, че човешката душа или собственото "аз" е тъждествена на космическото начало, на абсолюта (брахман).
Навигация
[0] Списък на темите