А за още по любознателните,ето и продължението на Инервюто!8)
ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Размишлявах над това колко много неща трябва да осъзнаем ние, хората. Или това са вечните общочовешки истини, за които четем, слушаме, рано или късно проумяваме и ето какво написах като продължение.
Ние, хората, трябва да научим, че:
- времето ни контролира и то е велик учител; да помним, че всичко се случва само по веднъж и най-хубавият утрешен ден не може да върне вчерашния;
- думите, които произнасяме имат съдържание, но съдържание има и формата, в която ги опаковаме;
- някои от нас губят половината си живот, за да направят другата половина от хората нещастна;
- за да разберем сладостта на живота, трябва да опитаме от горчивината на бедите;
- ние, човеците, приличаме на думите, които ако не са си на мястото, губят своето значение;
- за да спасиш някого, можеш да му причиниш болка;
- не сме съвършени и не е възможно да бъдем, за нас е свойствено да грешим, но важното е да се учим от грешките си;
- ние сме такива, каквито са желанията и мечтите ни;
- за да победим, трябва да се борим, че поражението не е най-лошият от неуспехите, по-лошо е ако не посмеем да се опитаме;
- надеждата е добър спътник, но понякога може да се окаже лош водач;
- животът е движение, и който не върви напред, върви назад, но стоящо положение няма;
- това, което знаем, е ограничено, а онова което не знаем - безкрайно;
- истината преодолява всякакви пространства и не може да бъде спряна от никакви граници, но се насочва към онзи, който я търси;
- за вежливостта са отворени всички врати;
- потайността е убежище за слабите;
- враждите са най-добрата храна за дявола;
- роденият да пълзи не може да лети;
- добродетелта винаги има повече поклонници, отколкото подражатели, че добър човек не е онзи, който умее да прави добро, а онзи, който не умее да прави зло;
