www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Моята обична България  (Прочетена 5449 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

pagane812

  • SuperUser
  • Карма: +1/-37
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Януари 10, 2010, 10:54:12 pm
  • Публикации: 14
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Моята обична България
« -: Януари 24, 2010, 08:18:34 pm »
Обичам България

« Последна редакция: Февруари 15, 2010, 08:11:52 pm от Donelli »
Активен

Donelli

  • V.I.P.
  • Карма: +1090/-57
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Януари 31, 2009, 07:12:18 am
  • Публикации: 4262
  • Торент Клиент:
  • Профил в bpoke.com: Donelli
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 3.5.4 Firefox 3.5.4
Белоградчишките скали
« Отговор #1 -: Февруари 15, 2010, 08:04:54 pm »
[float=left][/float] [justify]Белоградчишките скали са може би най-известният скален феномен в България. Разположени са в района на град Белоградчик, в Западния Предбалкан. Обхващат участък, дълъг близо 30 километра и се разделят на три групи – Фалковкса, Централна и Збеговска. Най-интересните образувания са в Централната група, южно от Белоградчик.

Милиони години различни климати и явления са ваяли тези чудни форми. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в скалите. На места тяхната височина достига 200 метра. Сред най-интересните скални форми са тези, на които хората са дали имена, поради приликите им с действителни хора, животни и предмети - Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата.

[float=right][/float]За почти всяка фигура хората са измислили легенда. Други фигури пък носят имената си заради звуците, които издават при вятър – като Кукувицата, която „кука“.

Най-популярни са легендите за Конника, Монасите и Мадоната с детето, както и за Момин камък. Преди много векове тук сред скалите имало девически манастир, където служела на Бога красивата монахиня Витания. Тя се влюбила в римлянина Антонио и от тяхната любов се родило дете. Монасите се събрали, за да осъдят грешницата, но в този момент по пътя се задал самият Антонио. Яхнал коня си, той бързал, за да спаси любимата и детето си. Внезапно гръм поразил и вкаменил всички и така се получила цяла група от каменни фигури – Конника, Монасите и Мадоната с детето.

[float=left][/float] Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-къснo и от българи, и от турци – Белоградчишката крепост. Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.

Сред красивите Белоградчишки скали в западната част на Стара планина е разположена Белоградчишката крепост. Построена е по римско време, като нейната цел е била да охранява наблизо минаващия римски военен и търговски път.

Крепостта е била част от голяма фортификационна система – и до днес край близките села Арчар, Граничак, Кладоруб и Дъбравка могат да се видят останки от други по-малки крепости. Чрез различни сигнали крепостите си предавали информация.[float=right][/float]

Крепостта е съградена сред белоградчишките скали, като естествените каменни блокове се използват вместо стени на две от четирите й страни. След създаването на Българската държава крепостта продължава да играе важна роля в региона.Почти до края на XVIII в. тя запазва средновековния си вид, а през XVIII и XIX в. османците я преустройват и строят допълнителни съоръжения, вероятно с цел да се укрепи срещу австрийските походи през XVIII в., както и срещу силното местно хайдушко движение.

До края на XIX в. крепостта е запазена и поддържана, след което полаганите за нея грижи спират и тя постепенно запада. През XX в. тя е обявена за паметник на културата и е възстановена, така че днес туристите спокойно могат да я посещават.

Белоградчишката крепост е една от най-добре запазените крепости в България, вероятно поради факта че допреди 100 години тя е играела съществена роля за защитата на региона.
[/i][/size][/font][/justify]
« Последна редакция: Февруари 15, 2010, 08:09:12 pm от Donelli »
Активен

galya_st

  • SuperUser
  • Карма: +3/-0
  • Неактивен Неактивен
  • :Януари 02, 2019, 02:06:02 am
  • Публикации: 57
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 65.0 Firefox 65.0
Re:Моята обична България
« Отговор #2 -: Февруари 18, 2019, 12:37:23 am »
Моята обична България е не само общопознатото за нея, за онези прекрасни места попаднали под егидата на ЮНЕСКО или включени в 100-те национални обекта,  или изучавани по история и география в училище.
Има прекрасни места в страната ни, за които думите не стигат. Както казват някои "Става само с виждане."

Едно такова място са Крушунските водопади

Както и други красиви места на регионите, в които живея откривам със закъснение. Така стана и с Крушунските водопади. Всеобщо е мнението на всички, познавали местността от преди "развитието на туризма", че човекът е склонен да ......меко казано съсипва. Природните дадености, обаче си остават вечно.

Как се стига до Крушунските водопади?
Намира се на 2 часа и половина път с кола от София (за някои спортисти и по-малко). Тръгвате по автомагистрала "Хемус", а след това посока Варна. Поемате по отбивката за Ловеч от главния път София – Велико Търново. След като се подмине Ловеч, трябва да се хване пътя за град Левски. На около 35 километра от Ловеч се намира и селото до водопадите – Крушуна. Разстоянието от София до село Крушуна е около 190 километра.



Ще покажа само някои лични снимки от докосването ми до тази природна прелест. Останалото може да намерите по-добре описано в интернет.
Признавам, че скоро не съм посещавала водопадите. Какво е сътворил "негово величество човекът" не ми е ясно. Но

тази красота заслужава да се види

















Крушунските водопади, несъмнено, са едно от най-красивите и интересни места за посещение и туризъм в България. При това, до тях се стига доста мързеливо – с кола. В допълнение, човек може да ги обходи по сравнително кратка екопътека, без много усилия. Всичко това ги прави и една от най-посещаваните природни забележителности у нас в последните години.
Активен