Къде исчезнах? Ко да ви разправям?
Са кротнах, ей мъ- никви прустотии.
С кукошки лягам, по петлите ставам.
Прилежен, чак ми иде са убия.
Едва не поумнях. /Пу, дан са случва!/
Сал ям и дишам, уж ни съм ут тия.
Тук- там залайвам Миаля кату куче,
му скъсам нервата и са покрия.
Че й времито идно…иквивълентну-
кат чи ли минало прес хоримака
и пило нещо педесе пруцентну,
за туй са вре из облъчната шлака.
Ма стана събута, дойде ниделя,
а мен такъф саклет кат ма прифана…
Сърцету скача, мята са, перпеля,
пУсти крака ма теглят към мегданя.
Бе, викам! Да са джасна у селОту,
чи да пудфана сички! Да са чуе!
Кръмаря сигур ши разлей винОту,
пък кмета дъл ш,успей да са убуе.
Дан убяснявам кък ши ги упрая-
правителства, министри, /Дянкуф многу/.
Чи кой кво казал, слушал, фсе мий тая,
мен ма касае колку струва боба.
У пърламента нек са мерят с буци
и да са посе/р/кат ут кумпрумати,
ма ф селу рейс да има, щоту куцам-
пуследица от фносните думати.
Ми ко сига? Признавам си гу мъшки-
ни мога да сидя и да си чакам.
Тя прустотийта кат на челу въшка-
се тряба да са пруявява някак.
Затуй шса изтъпанча на паважа.
То къф паваж- ина настилка крива.
И ощи многу имам да ви кажа.
/ДИЦА, НЕ ПРОБВАЙТИ У ВАС! НЕ БИВА!/
Пу, сал да стъпя на мигданя, пък ши видите тугас
