Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[neli_lady]

На  внуците мои с любов
посвещавам тези редове,
че те през целия живот
изпълват с обич моето сърце.

 Най-чистата любов от тях
отпивам всяка нощ и ден,
с искрени очи и смях
радостта ликува в мен.

Това е божи благодат,
дар небесен свише,
не могат думите да изразят
това в душата ми със нищо.

Благодаря за таз отплата, Боже,
за двете ми прекрасни същества,
нека всеки като мен да може
безкрайно да изпитва радостта!

[lord_milev]

Радостта ще бъде само кратък миг,
очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,
ще се стопиш завинаги в простора...

Ще бъде само сън - излъган блян,
утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,
ще се моля пак в съня си да те срещна!

[Детенце]

И срещнал тишината на смъртта си
В смирението  смисъла открил
Плода не искам да откъсвам
В утробата му грях се е стаил

И този миг в покоя спира
Аз виждам бъдещето на света
Примат размахва каменна секира
Отлюспвам всичко явно със длета

[neli_lady]

... с длетото на труда написана
по черний мрамор на неволите човешки -
това е улицата, в чийто вик
заслушва се живота многолик
и шеметен повлича пак оковите си тежки...

В зори през теменужен здрач и бодра нега,
в гълъбоцветен прах на пладне
или сред сенките грамадни,
които бавно вечерта раздипля и протега:
на улицата все таз сеута трещи,
там многохилядно сърце все тъй тупти,
преплитат се далечен звън и грохот близък,
гърмежи, врява, трясък, вой и смях,
и вечна грижовност, удавена в железен писък!

 

[King Arthur]

Как от безсилен писък стигна се до тук?
 Нима е ТОЙ виновен за всичко до сега?
 Нима обикновен писък е способен -
 да събори цяла СТЕНА?

 Но ето ме, пред теб съм...
 Впивам нокти в твоя гръб
 и с нетърпение очаквам -
 да се слеят плът във плът!

 Пламък, порив...
 гореща глътка страст...
 ТЛАСЪК, блясък,
 заради писъка, лишен от власт!

[lord_milev]

И нямам власт да разгадая
защо е тая болка в мен,
но ако мога да шептя накрая
ще можеш ли да ми помогнеш
да се завърна някой ден?...

[neli_lady]

...някой ден,ще се случи някой ден

Питам се какво да направя ,
Щом те видя раната се отваря и не зная как ще издържа,
Всеки спомен като огън изгаря
И отново преживявам кошмаря
За онази нощ ,в която паднах в пропастта.

Зад гърба ми говориш цинично,
Колко лесно постигнал си всичко
Твоя смях като нож се забива вътре в мен.
Зад гърба ми говориш цинично,
И ме гледаш така иронично,
Но помни и на теб ще се случи някой ден,някой ден.

Питам се какво ми става
Зная че за теб не си заслужава да пролея и една сълза
Моля се онази нощ да забравя
Твоят поглед да не ме наранява
Все едно каква съм в твоите очи...

[King Arthur]

 Защо очите ти са толкова красиви?
 Защо ли казваш думи винаги лъжливи?
 Защо ли моето сърце така наказа?
 Защо обичам те и истински те мразя?

 Ти си моят ангел, ти си моя Бог,
 ти си моят демон силен и жесток,
 ти владееш, зная, моята душа,
 ти си болка, ти си любовта.

 Защо в нощите без тебе аз не мога?
 Защо от тебе пазя се като от огън?
 Защо студено е без тебе аз не зная?
 Защо ли мразя те? Защо ли те желая?

 Гарантирам,
 никога не съм била така,
 нямам думи, само твойто име на уста
 обвинявам те.

[lord_milev]

Упреквам, обвинявам те, без да разбера,
Че в думите отправени, аз мога да греша.
Прости ми, че понякога, копнея за любов,
Която всъщност от сърце даряваш ми,
И в обичта към мен на всичко си готов.

[Детенце]

Готов бях с римите си скъпи
но мисля май обрат че ще настъпи
щом височината на презрамката на сутиена
е определяща за дължината във тандема

Но не ми е ясно защо така практически
харесвате неща комай във вид фалически
и падате си по доматки и по плодове
които имат форма на .... ;Dпо две

[lord_milev]

Две по две очи се взират.
Всеки търси своята звезда.
Колко са красиви всички,
знаейки че между тях е тя.
Две по две очи се търсят в мрака.
Две сърца туптят.
Някъде едно момче открива своето момиче.
Другаде едно момиче среща своето момче.
Колко е красиво всичко,
но защо е този спомен за тъга.
Някой ден ще срещнеш своето момиче,
някой ден ще откриеш своето момче.

[neli_lady]

Твоето момче ще бъда аз
Ще искам да съм с теб
До теб
В...
Ще говоря и ще пея
Само за да те разсмея

Ти ще бъдеш сладичко девойче
Ще приличаш на калинка
Малка сладичка малинка
Ще се усмихваш срамежливо
И ще ми намигаш закачливо

[King Arthur]

Аз ще вярвам само в теб
Само в твоите обятия
Без да са ми нужни други възприятия

За теб и мрежи ще плета
Мрежи колкото морето
За да изкарам поне една красива перла
Красива колкото  лицето

Искам да се боря аз за теб
Барикади да развалям
Искам трудностите по пътя
Да ти покажат колко много си те обожавам

Искам с една усмивка мила
Ти да милваш моето лице
Тя да бъде истинска красива
И да си е все под твоето носле

Тъничката нежна кожа
Аз ще пипам нежно
Като роза
роза тъй прекрасна и тъй нежна
Неповторима единствена непоправима...

Мамка му кажи ми
Къде си точно сега
Защото не си до мен
За да не е сив и този ден

Дали се усмихваш докато четеш
Или си отчаяна – доста вероятно
Не знам и ако този стих не ти хареса
Вените ще си прережа

И все пак написал съм го в 12 през нощта
Е добре в 1 без 10 беше
И все пак е късничко това...

Сега мисля да си лягам
Утре рими пак ще ти редя
Лека нощ и утре пак
Спи спокойно без тревоги
Моят ангел ще те води
Ще се видим в съня
 До скоро... миличката ми... една...
Да те ... в ...а

[lord_milev]

В съня ми оставят понякога стъпчици
от мънички лапи-мечти.
Те лунните котета са мойте проводници.
Дали ще ги видиш и ти?

Не мърдам, в краката ми кротко заспало е
едно коте - луна.
То тихо пресява моите сънища
и болка и гняв и вина.

Под мустак се усмихва лунното коте
загадъчен сфинкс със уши.
Не знам аз защо , но вече усещам,
че и аз се усмихвам, почти.

Аз галя Луната и пълня паничката,
довечера чака я път.
Поглежда ме важно лунното коте
и свива се в лунния кът.

[Детенце]

Лунен Лорд-Поздрав на патерици