Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[lord_milev]

Благодаря.

      Патерици
    
Не си щастлива ти, не си, не си.
А щом е тъй, вината ми е двойна:
това, че своя дух не извисих,
че в теб отгледах птица неспокойна.

А ти в какво намери смисъл висш:
в една ненужна вярност, дето още
трепти като захвърлен тото фиш
из храма на самотните ти нощи.

И нямам власт над спомените, щом
на любовта под мъдрата секвоя
превърнах в тъмна крепост този дом,
и в патерици, виж...крилете твои.

И стенат в мен неутолени дни.
Пищят завои, шеметни посоки.
Но ако ти прошепна: "Остани",
ще е...и глупаво, но и жестоко.

[neli_lady]

Жестоко е  приятел  да  загубиш

Предавал ли ви е до днес приятел -
ще знаете  дали  боли и колко.
Аз онзи ден попаднах на предател,
душата  ми   сега  крещи  от  болка...

Среднощна  доба – времето на Юда,
луната –   жълтото око на сова...
Предателите в този час будуват,
във вените им, вместо кръв - отрова!

Загубих най-добрия си  приятел,
а за съвет до него се допитвах...
От брат по-скъп... Оказа се предател!
Без  милост  вярата ми  бе разбита!

Вулкан  от чувства  днес кипи  във мене!...
Не ме боли за  грешки  и  заблуди -
по дяволите  дребните проблеми!
Жестоко е  приятел  да  загубиш!...

[lord_milev]

Да загубиш дете...
преди дори да се роди.
Как може да се обясни
подобна болка?
Как да я опиша
на Вас, които имате деца?
Или на Вас,
които никога сте нямали?

Мълчете....
за минутка - в памет
на нероденото дете! 

[neli_lady]

 Моето неродено дете

Навън е пролет,
А в душата ми е тъжна есен,
От нея боли и капят сълзите ми.
Обичах горещо, чаках дете от теб,

Мечтаех за нощи красиви и нашето неродено дете,
Ти ме обожаваше и искаше да бъдеш с мен,
Всяка нощ и всеки ден...
Но в онази тъжна есен аз изгубих душата си,
Сърцето си, мечтите си и всичко погребах с теб,
С теб и с нашето дете...

Всичко в живота загубих,
Останаха ми само сълзи
И няма път, по който да вървя,
И няма светлина,
Само тъжна есен,
Която душата ми опустоши...
Онази тъжна есен не ще забравя аз,
Онази тъжна есен живота ми разби,
Взе мечтите ми,
Взе ми любовта,
И ме остави да оплаквам смъртта...

[King Arthur]

Смъртта пред моя стих прегъва крак.

         Нетленен, той по-дълго ще те пази

         от бронзовите кралски саркофази.

[lord_milev]

Саркофаг от злато и платина
Във смях покълна всяка жал
Светът погълна и останах сам
Залязох в младостта клокочна
Във ранна кончина и късна почит
Остава зрящо всичко предбитийно
И гасне всеки в транзитивен изгрев
Ловци Сияйницата днес ловуват
Със звездни песове барутни
Единствено във нощ безкрайна
Пропаднали звезди пируват

[neli_lady]

Пируваха под дяволския асмалък на мрака
обречени недели,
Покрито вино в змийски бъчви чака,
вдовишки страсти хлипат под постели.

Освирепяло, пладнето лудее.
Завива в черги тънък минал спомен.
Дамгосан писък в нощите немее,
от воденични страхове прогонен.

[lord_milev]

Прогонен от небесните дворци,
да вкусиш скритите в тях съдби
и да се запиташ, защо купува Дявола
единствено нещастните души.

[neli_lady]

Души празни гладни,
смърдят на плесен и мърша
и вселената тъмнина им връща,
че излъчват - само лъжи.

[Твоят]

Лъжа е, не чуваш ли, спри се...
 лъжа е, почакай върни се..
 лъжа е, сърцето ми стене лъжа е,
 че мога без тебе лъжа е...
 Лъжа е, не чуваш ли, спри се...
 лъжа е, почакай върни се..
 лъжа е, сърцето ми стене лъжа е,
 че мога без тебе лъжа е... 

[lord_milev]

Лъжа е ако някой каже, че не е обичал,
че не е лъгал чужд и свой,
че на момиче във любов не се е вричал,
че за жена не е проплакал той.
 
Зад бъдещето минало остава,
спомени и то, какви?
Обгарят те като в жарава
напомнят ти за скъпи дни.
 
Но ти решаваш да се бориш
да скриеш спомен в пепелта.
За бъдещето да говориш
с вода да загасиш жарта.
 
Лъжа е ако каже някой, че не е обичал.
Лъжа е туй, че първата любов не се забравя.
Че на момиче във любов не се е вричал
и прошка за това не винаги се дава.

[neli_lady]

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вера?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вера! –
Отсекоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вера?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вера! –
Отсекоха му и двете нозе,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вера?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вера! –
Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
таку си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
- Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде сос здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя!

[lord_milev]

Как се страхувам да те изпратя -
плик, пощенска марка,
целувка
и кратко признание...

[neli_lady]

Признавам на колене пред Бог
жени съм лъгал в тъмен час.
Дори приятел съм предавал,
но теб не съм предавал аз.
От ревността ти недостоен
на своя гняв съм давал власт.
Предавал съм мечтите свои,
но теб не съм предавал аз.
До смърт обичай ме,
защото всички ме проклинат с яд.
За всички черен дявол съм и прошка няма.
До смърт обичай ме,
защото нямам друго в този свят.
Предадох другите за теб живея само.

[Леля Бужка]

Тони Стораро е най-великия български певец. Мой любимец