Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[neli_lady]

Зловеща Бужка, злобни постове реди
не смей обаче да и се сърдиш ти.
Демонът броди във нейната къща
демонът на злото в душите човешки
нямате време да изправяте повече грешки.
Вълчи вой раздра тъмнината,всичко притихна
демонът в нея присви се,утихна.
Адът е в нея и тя е във него
демонът викнала с нейното его...

[lord_milev]

Его

Усещам мислите ти скрити
прибраната ти стойка строга
дочувам крачките ти сбити
избождащата те тревога

Долавям дишането учестено
посърналото ти сърце
съзирам егото ранено
смрачило твоето лице

Истината да приемеш не желаеш
роб на сляпа суета
за мнението чуждо все нехаеш
Защо е винаги така?

[neli_lady]

Едва ли винаги ще е така
Да не изпадам в смешно положение,
Да бъда винаги на висота,
Да съм прецизен във решенията
И честен, без капчица лъжа...
Едва ли винаги ще е така.
Да съм чаровен, мил и влюбен,
Да зная всичко занапред,
Да бъда пълен с изненади
И всичко да ми е наред...
Едва ли винаги ще е така.
Да бъда аз разнообразен,
Да бъда все усмихнат и добър,
Да съм начело на “класацията”
И победител всеки път...

[lord_milev]

Всеки път, когато си тръгнеш,
взимаш със себе си сърцето ми.
За това аз друг не мога да обичам.
За това ела ми го върни.

Всеки път оставяш в душата ми
спомена за твоите очи.
За това искам пак да те видя.
За това ела ме погледни.

Всеки път искам да съм с теб
и да не ме оставяш вече сама.
За това вземи си помисли.
За това ела...
...и може да ти простя.

[neli_lady]

Не мога да ти простя!Съжалявам!
Не ме моли!Не ме вини!
Болката в сърцето ми тежи като камък!
Като въглен отвътре ме гори!

По-добре да беше казал сбогом!
По-добре да беше така...отколкото ужаса,
да гледам как се криеш жалко и позорно,
без дори да подадеш глава!

Не мога да ти простя!Съжалявам!
Болката крещи във мен!
Погубва ме и ме спасява,
непрекъснато напомня ми за онзи ден...

[lord_milev]

Онзи ден ти ме попита
за края на дните, за нищото -
бяхме ли тук до насита,
отпихме ли жадно от виното
 
кипнало в тихите нощи,
с постеля от болка и щастие?
Свири ли музика още,
дали не угаснаха страстите?
 
Дългите сенки по пътя
се плъзгат по края на времето,
нежно, с обичащи пръсти
заглаждат в очите ни кремъка.
 
С леко сърце ме последвай,
ще минем с любов през годините.
Както Адам води Ева -
назад, цял живот - към градината.

[neli_lady]

В градината покани ме човека,
но ябълка на клона не открил,
очите си закри с ръка полека.
Той всичко вече беше подарил.

И аз започнах плахо да надничам.
Дано така внезапно не сгреша.
Да шепна цял живот, че те обичам,
раздал отдавна своята душа.

[lord_milev]

Душата ми плаче! Таз болест прокъсва
последната нишка между ни.
В мъчителна болка сърце се разкъсва
от тежки, безмилостни думи.

И тръгваш по пътя без да желаеш.
Пътека оставяш открита.
И искаш да мисля, че просто нехаеш,
погребваш любов недопита.

[neli_lady]

За любов недопита,няма насита.
Няма пощада!
Ти ще ме търсиш
във вечността и
ще ме чакаш в безкрайността и
ще  се питаш  ли къде сгреши?
И ще се чудиш ли
защо така боли...?
Душата ти ще е разбита
от тази любов недопита.
Може би ще си намериш
друга душа по-красива
да изпие тази любов недопита.
Но твойта душа
не ще да е сита.


 

[svoiski]

Ситара взех в ръка
под лятна мандрагора
и звуците достигнаха върха
в едно със моята изгора...

[lord_milev]

Изгората искам да махна.
Копнежа ранява ме само
и глупачка ме кара да бъда.
Мечтата си искам реална -
поне нея да стигна
ще бъда щастлива!
Нищо друго не искам -
нито любов, нито копнеж...
Искам само едно и
то ми стига, за да живея...
За душата ми, докога да говоря?

[Merry13]

Ще ти говоря за любов,
сега,а ти сънувай
милувките на нашето море
целувките на влюбеното слънце
и шепота на кротките вълни,
ще ти говоря за любов.

Ще ти говоря за любов,
сега, а ти тъгувай
по нашите изгубени звезди,
по вече отлителите мечти,
и примерено вехнещи надежди,
ще ти говоря за любов.

Ще ти говоря за любов,а ти сънувай.
Ще ти говоря за любов,а ти целувай.
Макар на сън, макар веднъж.
Макар и вече побеляващ мъж,
Ще ти говоря за любов.

Ще ти говоря за любов,
сега, а ти не чувай,
ще ти говоря,за да спиш
до мен, до утре и завинаги така,
бъди до мен ,обичай,
Ще ти говоря за любов.

[lord_milev]

Любовта ми е красива
свежа утринна роса,
любовта ми е и дива
необяздена река.

Искам вечно да те има
нейде там в света,
без значение дали си птица
или мъничка звезда.

Зная аз ще те намеря,
любовта ще ти даря,
за да си щастлива,
за да си жена.

Вятърът развява леко
жълти есенни листа,
аз разхождам се в полето
с мен върви и любовта.

Сигурно и ти в момента
се разхождаш сред листа
вятърът повява леко,
а до тебе - любовта.

Важното е че сега вървиме
към всеобщата мечта
през поля от детелини
водени от любовта.

[neli_lady]

ЛЮБОВ

 Заради една капка,
утолила жаждата на полето –
се влюбваме в морето.

Заради една звезда,
озарила мечтите ни –
се влюбваме в нощта.

И само заради две очи –
мажем да обикнем
 целия свят.
 



 

[raddiz]

Тъжен Смях или смешна Тъга-няма значение.
(Рок-Балада в Ми-минор 21/8 или 2.2.2.3.2.2.2.3.3)
Свят е вече твоят Брак,лягаш и повтаряш пак-
как спешно е!
„За последно ме люби,знай,че много ме боли…“-
как смешно е!
С теб сме при Къпините,връщаш ми Годините-
студено е..,
бяхме тука неведнъж,в есенни Листа и Дъжд-
последно е!
Тръгваш ти напред сама,към мен протегнала Ръка-
как нежна е..,
но криеш своите Очи,навярно пълни със Сълзи
и тъжно е!
Поливай си Гергините,той ще храни Свините-
че,важно е,
с Грижи ти смени Мечти,знам Сърцето ти крещи-
че,празно е!