Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[lord_milev]

Празно е в сърцето,
мъртви са сълзите,
болна е душата,
когато страдаш
и най-много те боли.
Когато се разяждаш
и усещаш
как душата ти умира
и разбираш,
че живял си за да страдаш,
за да бъдат другите щастливи.
Когато погледнеш себе си
видждаш една развалина
усещаш,
че живота ти е минал в спомени,
от които все по силно те боли.
Неможеш да избягаш
преследват всяка твоя стъпка
и се молиш да забравиш,
и не можеш,
и с последен писък
в последните минути
виждаш света,
и се потапяш
в нежните коприни на смъртта!

[raddiz]

Смъртта ни дебне зад Завоя,
дебне ни на Светофар,
в Самолета за Нагоя,
или ухапва те Комар.
Всичко живо на Земята,
бърза някак си да мре,
вземаме за туй Заплата..,
карат бясно-накъде?
Дават ни,но после влачат,
даже Нощем дежурят,
гътнеш ли се-всички плачат,
вместо да се веселят.

[neli_lady]

Да се веселя не мога.
Плача, сълзите капят,
мъжки срам ме обгръща,
но все едно, не ми пука.
Да се веселя не мога.
Мога да плача,
не за мен,
не за всеки и всичко.
Плача не в хор,
предпочитам да бъда солист.
Плача за тези, които отлитат,
а не трябва, защото са нужни.

[lord_milev]

Ще са ти нужни свежи мисли,
събирай ги по родните ни писти!
Напълни сърцето си
с надежда, вяра и любов,
и за щастието, винаги бъди готов!

[neli_lady]

Готов ли си с мен да превземеш света,
от мислите мои да черпиш наслада?
Да бъдеш докоснат  дори от греха.
Със мен да се любиш, потънал в забрава.
Готов ли с мен този път да вървиш?
Понякога знай, че е пълен със болка.
Обичаш ме, знам, но дали не грешиш?
И риск да поемеш, готов ли си? Колко?
Не се ли страхуваш от тази любов,
която не пита, избухва в сърцата.
Дълбае дълбоко в душите ни ров
и  страстно разпалва жарта във телата.
Готов ли си после да кажеш - Прости -
когато след края... гърба си обърнеш
и видиш във моите тъжни очи
искрата, която не можеш да върнеш?

[lord_milev]

... да върнеш отново
лика ми засмян.

Аз също го искам,
но нямам идея как
да се преборя с умората
и тъгата във мен.

Дори не знам дали е ярост
или просто убита тъга.
Как мога да го преборя
като не знам що е то?

Има мигове, в които напират
в очите горещи сълзи.
Но след миг всичко отмира
в поглед безжизнен и сух.

На моменти сърцето ми спира,
в други със скорост тупти.
В моменти как искам да викам,
в други тишината зова.

Помогни ми!Чуй зова ми за помощ!
Моля те, изтръгни ме оттук!
Но смисъл няма да моля, разбирам,
Щом сама не искам да си тук.

Ако знаех само какво искам, 
ако знаех какво се случва с мен... 
Ако можех да бъда отново щастлива, 
аз щях да го споделя с теб!

Но сега искам да ме оставят на мира 
И да не ме уморяват с слова,
които ума ми не ще да побира, 
а душата избутва встрани.

Помощ! Сърце, помогни ми! 
Помощ! Къде си, душа?! 
Моля ви, върнете се в мене,
щастливи да сме както преди!

[neli_lady]

Преди да ми говориш за любов първо помисли!
В този град на хорското всезнание,
на клюки и сплетни за нечия любов,
готов ли си на тежко изпитание.

В този град на хорската пародия,
на грешни помисли и толкова злини,
чуй една изстрадана история,
помисли,пък после ако искаш остани!

"Един моряк обичаше певица,
за нея себе си дори забрави,
злословиха била е нощна жрица,
затова в реката я удави.

После сам потъна в дълбините,
да умре до своята любов
проклинайки на хората злините
Ах, любов!Осъдена любов!"

[Merry13]

Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!

Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!

Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!

Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!

Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...

[lord_milev]

Гладът жесток е,
очите ми затворени държи,
не иска той да видя
твоята усмивка,
кристално сините очи.

Защо,
с какво ли го обидих,
нима ревнува той от теб
или
услужва ми със сънища,
защото знае
леглото празно е до мен.

[Merry13]

Спри до мен

Една китара не спира да звъни.
Не спира да разкъсва своите струни,
че няма кой да носи радост в тъжните ми дни,
ни кой да ме прегърне и целуне.

 Спри до мен ,засвири ми пак със звънката китара
и какво от туй, че може пак със стария рефрен
да се върне в сърцето болка стара.

Денят настъпва и светлите лъчи
огряват ярко тоя свят огромен,
но аз посрещам изгрева с разплакани очи,
че всичко си остана тъжен спомен.

Една любов избира този час
и вечно с нова сила се повтаря,
но значи ли раздялата, че няма пак за нас
една любов сърцата да изгаря.

[lord_milev]

Да изгарям
в пожара на утрото
самотата на твойте коси.
И през тихата есен
на дните си.
Да те чакам.
С последния стих...

[raddiz]

Ще заредя него само и в Засада ще чакам с теб Сблъсъка,
ще мирише на прано и за Награда тя сама ще дръпна Спусъка.
Ще мирише на Пот от жарка Любов почти от Вратата,
болна  от Похот и Луд Апостров,че,е съвсем непозната.
Ще си повален,разголен,в най-позорната си Гордост,
но дали ще си доволен,от придобитата,велика Мъдрост?

[neli_lady]

Научих се на мъдър, прост живот,
небето гледам със молитва в Бога
и бродя пред вечеря с бавен ход,
за да потисна празната тревога.

В дола кога зашушне репей тих
и грозд налива жълтата рябина,
аз съчинявам весел, светъл стих
за всичко тленно, тленно и красиво.

 

[lord_milev]

Красиво е когато
литват жълтите
глухарчета
Път към безкрайни полета
И ако ни вземат
Красиво е да полетиш
Нали?
Високо с всички весели
и нежни хора
Към
този град
в който не пристъпя
никой
и тиха е молитвата
цветята се докосват
те самите
В смеха на някое дете.

[Детенце]

Детето хм то е
Дете то бе със
Друго там Детето
Което бе разперило
Детето като крила
Над мен Детето
За да поеме на Детето
всеки липсващ при което
сантиметър от Детето
което не бе Дете то
не бе и общо взето
стихче за Детето