Последната дума чия е – хайде мила предположи?
Последната моя молба, те моля ти изпълни.
Повервай във мене, повярвай ми ти,
Повярвай любима и това окончателно хората ще срази.
Това, че ми вярваш и си ти до мен,
както вярвам ти аз и аз съм до теб,
това, че обичта ни сплотява със тебе докрай,
това ще убие хорската завист, мила моя – повярвай и знай!
Довери ми се мила,
довери се и знай,
светът бих обърнал
със теб и за тебе до край.
До тук мисля мила, че достатъчно казах
през всичко, което преминахме, че те обичам
и че на тебе държа ти доказах.
Сега ти на свой ред любима покажи,
Че ме обичаш и че на мене държиш,
независимо от хорските езици зли...
или просто за мен забрави!!!
И нищо, че мина датата наша,
на която година навършихме с теб,
година едничка, през която любима,
доброто - делихме и злото – борихме с теб.
Мойта прошка ти давам и ти предлагам на всичко напук,
вместо да бягаме, като хора големи двамата с теб,
да отпразнуваме, по-добре късно, отколкото никога,
годината наша, година любов, клетви, мечти.
Не им позволявай – мила недей,
на хората лоши, жестоки и зли,
да отнемат любовта и щастието ни,
както правили са го с теб и преди,
недей, недей позволява им ти!
Може всичко да ти звучи сантиментално,
но така го чувствам и усещам дори
и ти вярвам, и знам, че с чувство за обич,
всичко това ще оцениш.
Спри! Спри – не бягай! Скъпа спри и ме погледни!
Погледни ме ти във очите и ми кажи:
че не си ме истински мен обичала ти
и че всичко е било просто фалшиво – кажи?
