Аз те чакам в дъжда,
чакам, като искрица,
цял потънал в ръжда,
със душица на птица.
Ти къде си сега--
питам,без да съзнавам,
сводът цял е в тъга,
в него някой познавам.
Чувам звън на вода--
няма ги стъпките твои,
чувствам хладна следа--
устните на пороя.
Тръпна цял под липите,
под липите шумящи
и те чакам в очите,
през блянове спящи.
Ти къде си сега???
Тупа сърцето ми празно,
стискам лист във ръка,
но без рима за празно...
Аз те чакам сред плисък,
чакам да дойдеш със здрача,
дишам с дъх като писък,
а клоните,клоните плачат.
В мрака пак аз се взирам,
сам,с натежалите дрехи,
безмълвно-бързо пулсирам,
под бездушните стрехи.
Бледи лампи се гърчат,
в локви с много зеници,
да омаят се мъчат,
плахи,нежни тревици.
Аз те чакам в ръжда,
със душица на птица,
цял потънал в дъжда,
чакам като искрица...
