Жили били, боси, в драки
Трийсет милиона траки.
Мръсни, гладни неумити
Хем номади, хем бандити!
Арий дава им юзда!
Грък пък свива им гнезда,
и мъждукат некак тия
сред кози и мръсотия.
Бели, спретнати, засмяни,
идат хиляди славяни
руси, снажни, синеоки,
като борове високи!
Доста дълъг път са взели,
За беда са загорели.
На дърво ще се качат,
Зор – тракийка да свалят.
А мъжете им ги няма.
На Орфей са те във храма.
Дивите тракийки всите
скриха срама под полите.
С погасения мерак
Не остана кьорав трак
Всички станаха славяни,
Кой одето ги подхване!
Злато, вино, грънци, крави,
нищо няма да остави
будният славянски мъж -
присвоява отведнъж.
И славянската женица
Търчи с менци за водица
но втрещена е дълбоко
и се спира край потока.
Очи търка, поглед снема –
Бре, такова куче НЕМА!
Край потока има звяр
със копита и товар!
Дор се вайка, чуди, плаче,
от гората мъж изскача!
Мургав, с дръпнати очички,
българин е – знайте всички!
В ужас тича тя към тях,
а зад нея – бурен смях
Бягат цял планински склон,
Тя – пеша, а той – на КОН!
(Още по е интересно –
туй се случва ПОВСЕМЕСТНО)!
Кюта – пата, пата – кюта –
врява във Константинопол чута!
Най накрая не остана
славянка необладана.
А славяните, горките
В ужас скубят си косите.
Гледат облите кореми -
смърт за цялото им племе.
Вече нямало славяни,
българи от днес ще станем!
Тъй славянското посърна!
Бог за траките им върна!
