Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[lord_milev]

Мами ме с чаша сладко вино.
На глас изричай мойто име.
Ела, изпий ме, целуни ме.
Тогава с вятъра пусни ме,
щом вече имаш мойте мисли.
Аз пак ще дойда, посрещни ме.
Ела, плени ме, обсеби ме.

[elenanik]

Обсеби ме с твойта обич,
заключи духа си в мен.
Приюти ме в твойта нежност,
сама да бъда там във плен.

[lord_milev]

Във плен ще взема твоята душа.
Ще мина през безкрайните вселени
и във стиха ти огнен ще горя,
и аз ще пея със вълни зелени.
 
Защото съм и вино, и магия,
и стих, и песен в морска дълбина.
За теб света във дланите ще скрия...
Защото аз съм влюбена жена.

[elenanik]

Жената е желание, копнеж.
Жената е трептене и наслада.
Жената все е цел и е стремеж.
Жената е безкрайна изненада!

[lord_milev]

Изненадай ме!
Изненадай ме
с това,че можеш да ми вярваш
дори когато
на станиолено бижу съм в плен.
Изненадай ме
със лек за стара рана
жигосала наивността във мен.
Изненадай ме
с тишина по-нежна
от боси стъпки в утринна трева.
Изненадай ме
със сила, дързост
или просто слабост непозната до сега.
Не спирай само,
моля те,
не спирай да ме изненадваш!
Не искам орбита.
Пътека искам,
със стъпките си да творим.

[svoiski]

Творим морал приятели във песента
със скука само пълни той душата
разсъдъкът навява пустота
там дето се разгаря веселбата

[lord_milev]

... и веселбата продължи.
Разказваха се случки и лъжи,
на вицове се смяха, песни пяха,
танцуваха, дори кючек играха.
То може и вулгарно да звучи,
ала зависи със какви очи
го гледаш. Казват, баба Кера,
преди години, но речи го - вчера,
като за първи път танго видяла,
се кръстила, ругала и кълняла...

[neli_lady]

Кълнях неразбраните нещастници
А аз си мислех,
че слънцето е за всички...
И че е достътъчен
един-единствен лъч,
за да разрèши страха,
вплетен в косите ми.

А аз си мислех,
че мракът е зловещото...
И трябваше да бягам
от сливащите му се сенки,
ала вече се уморих
да бягам от себе си.

А аз си мислех,
че светът е сбъркал пътя си
и все кълнях безгласно
неразбраните нещастници,
които искаха да бъдат черногледи...
Кълнях себе си...
Автор: Вилияна

[lord_milev]

О, себе си аз виждам с ореол!
Обслужван от игриви поетеси...
Но не мислете, че съм гол
и всичко става зад завеси!
 
Във целия си блясък, осветен,
редя на сцената любовни рими,
а поетесите сноват около мен,
ах, толкова неустоими!
 
 
И как нижа горе стих след стих,
а публиката долу - онемяла.
Такъв се виждам, друг едва ли бих.
В овации избухва после залата...
 
Но щом се вгледам в чуждите очи,
след поетичния ми напън, чут-не чут,
едно едничко нещо в тях личи -
бе, тоя май наистина е луд.

[neli_lady]

Луди. Луди сме сега.
Ела с мен
и нека обиколим света!

Избери си посока
и пртегни ръка,
и нека лудо
да затанцуваме сега.

Нека нежно
да рисуваме дъга,
нека мокри
да танцуваме под дъжда.

Заедно да вървим
ръка за ръка
и да си шепнем
тихо под държа.
Dark_Girl

[lord_milev]

Дъждът не спира да вали,
Подгизнал съм до кости вече,
Но няма да се върнеш ти,
А аз съм пълен със въпроси.

Знам,че съм сгрешил.Прости!
Не искаш да ме чуеш вече,
А раната не спира да боли,
А аз със пръсти в нея ровя.

Да си щастлива исках.Но уви!
Със щастие те задушавах само,
А ти си тръгна призори,
Дори не каза:”Сбогом”.

[neli_lady]

Сбогом, дано си щастлива
утре далече от мен.
Друга любов по-красива,
знам ще те спре някой ден.

Късно е, няма обратен път назад.
Късно е, всеки живее в собствен свят .
Късно е, наша несбъдната мечта,
невъзможен порив се оказа любовта.

Късно е, думите щом сега горчат.
Късно е, щом и сърцата ни мълчат.
Късно е, сякаш изправени на съд,
без вина виновни сме със теб за първи път.

Припев:
Сбогом, дано си щастлива
утре далече от мен.
Друга любов по-красива,
знам ще те спре някой ден.

Късно е, спомена само в този час
може би мост е нетраен между нас.
Късно е, наша несбъдната мечта,
невъзможен порив се оказа любовта.

[lord_milev]

Любовта е нещо свято.
Като неразделно ято.
Лети над безкрайната земя,
и не спира по средата тя.

Запалва в нашите сърца,
една единствена искра.
И помага ни дори,
да станем по-добри.

Да почустваш любимия човек
сякаш си живял с него цял век.
И дори да нямаш нищо  на този  свят,
Любовта е тази, която  ще те направи най-богат.

[svoiski]

Каква невеста си била ти мамо ....


извън контекста - да ме прощавате, ама ми дойде отвътре

[lord_milev]

Отвътре ще ме изгаря чувството,
че за мене мислиш сега.
Може да ме целунеш по устните.
Може да се смутя от това.

Накрая да си ходиш ще те пусна.
За да дойдеш утре пак.
Топло ми е. И е леко пусто.
Зная, че това е любовта.