Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[lord_milev]

Заваляха спомени.
Заболя. Дъждът е греховен.
Безоблачен дъжд и невидим.
Капки изронена  ръж,
спомен след спомен.
В мен - сън непредвиден
ме завладя изведнъж.
Омагьоса ме. Надхитри ме.
Крият нещо старите сови,
виждащи още във тъмното...
Ти преминаваш  безследен,
покрай тежките стволове
и изчезваш по съмнало.
Изчезваш, но, всъщност, се връщаш.
Гарвани стелят посоката.
Бях в сърцата на птиците,
когато ти ме прегръщаше,
и отлитнах високо -
далечновисоко от жаркия прицел.
В тази млада, туптяща гора
като сянка на облак се стелеш.
В душата ми - тънка мъгла.
Само въглен като ранна зора,
в която не ще се прицелиш,
ми навява нежна тъга.
Скрих се в тъжна гора.
Ягоди песнички сричат,
но ги къса жестока ръка.
В душата ми и валя, и боля.
И зверовете така не обичат
да ги обичат така.
А ти защо така ме обичаш?

[Anjyblue]

Защо така те обичам ли?
Нима сме влюбени, звучи нереално.
Чувствата ни днес са отлежали –
хубавото вино не кипи.

Няма обещания за вярност,
няма еуфория и плам.
Верни сме на малките си слабости.
Тях сме ги измерили до грам.

Знаем всички свои недостатъци
и, че както другите грешим.
Не ни вълнуват лунните отблясъци,
но още във една постеля спим.

Романтиката в делници не търсим.
Няма я и в празници дори.
Често сме сърдити и навъсени,
говорейки банално за пари.

Ние сме семейство като всички.
Люшкаме се в сивия поток
с нашите си – общите привички,
с грижите по ценовия шок.

Ей така живеем – монотонно,
неусетно някак и без план,
но сме близки с тебе, но сме сродни:
хванати сме във един капан.

Нужни сме си, както е водата,
нужна на пустинника във пек.
В мен си ти – аз в тебе без остатък
и твърдо знам, че сме един човек.

[neli_lady]

В човек един видях аз своята радост.
Обичах го безумно...но уви!
Беше скръб и болка в моята младост,
отиде си без "сбогом" и "прости".
Замина си с цялото ни щастие.
Oстана мой приятел пак скръбта!
Защо си ти, живот, кървяща рана?!
Защо болезнена е любовта?!
Сърцето плаче.

Милото момиче в този шум е сaмота.
Желаеше то силно да обича,
но намери само подлост и тъгa!
Мъже, мъже, защо сте безсърдечни
и търсите наслада в любовта.
Защо кълнете се във чувства вечни.
Защо единствената цел ви е нощта?!

Източник:http://stihove-razdqla.spomenibg.com/stihove/

[lord_milev]

нощта е в леглото ми
изязла от банята
мокра и дъхава
настръхнала от страст
нощта е черна
премахнала бялата
кърпа от хълбока
с коса абанос
без да ме пита
без да ме моли
сгушва се в завивката
противоположна по цвят
колко е пъргава
колко е търсена
връщам й дългове
дишам едва
аз съм в краката й
тя е в душата ми
малко са дните ми
тя е вечността
само се моля
само се питам
дали ще остави
в мен черна следа

[Anjyblue]

Следите остават...
Когато любовта е вик
изплакан от сърцето на самотник
и търси бряг във нечии очи...
...когато тишината става нота...
когато ослепял от светлина
не виждаш вече хорската дребнавост
и разранените ти пръсти са крила...
когато си надскочил свойта зрялост...
когато си погребал сто мечти,
но си спасил едно едничко стръкче вяра,
тогава значи целият си стих...
И да изчезнеш в миг - следите ти остават!

[lord_milev]

Остават птиците.
Но тях не искам
на твърдата скала да приземя.
От грозното си патенце
не бива да правя
охранен лебед в частни езера.

[Anjyblue]

Езерата, галени от вятъра,
сънуваха красотата на плаващите в тях лебеди...

[lord_milev]

На лебедите песента дочувам,
задъхана дотичвам във захлас.
Дойдох със тях да се сбогувам,
да чуя тяхната любов и глас.

Там еделвайс цъфти в забрава.
Чист, свеж като целувка на дете.
Край него даже пътник не минава,
мило мое плачещо цветче!....

[Anjyblue]

Кога цветята плачат?
Замислял ли си се изобщо нявга -
дали ранени са от твоя допир
или оставени да съхнат отстрани.
Но ще бъдат заменени с нови,
когато срещнеш своята любима,
ще откриеш, че дори едното цвете,
ще отвори пътя към сърцето й...

[lord_milev]

Сърцето кърви,
душата загива
в море сълзи от ада;
без шанс за пощада
аз умирам, за да живея -
както умира денят
и се ражда нощта…
Заспивам, без да мисля
какво ще ми се случи утре.
Смисълът изгубих
на живота безчестен.
Защо ми нея отне?
Защо друго не взе?
Веднъж така се влюбих
и не беше лесно…
Веднъж бях обичан
и се чувствах различен…
Защо ми даде щастие
толкова силно, но кратко,
оставило адските рани
в душата ми нежна,
и мъка безбрежна,
и океан от сълзи
на смъртната болка,
и поглед към небето синьо
почерняло…
И защо изпепели
една любов красива
с тоз огън от ада
на черното слънце,
със черни лъчи…
Ти,
Съдба!…

[Anjyblue]

Съдбата нам е отредила,
да пазим своя край свещен.
България – земята мила
с гордост на сърце и блян.
Прескъпи жертви тя остави
по бойните поля безчет.
И никой няма да забрави
геройски подвиг, велик завет...

[lord_milev]

Завет свят аз имам за вам ви,
свещен и предсмъртен завет,
до бащин гроб, още до майчин
сложете и моя ковчег!

Теб, Надe, прощавам ти всичко...
Щастлива бъди със Стоян...
Прости ме и ти мен, сестричко,
и ти, мой приятелю стар.

Проклет нека бъде султана!
Там, горе във ада да ври!
Зла орис за мен се захвана
и вече духът ми лети.

[Anjyblue]

Летя с илюзии, не презареждам.
Измислям светове и тайни порти
и само аз паролата им зная.
Прескачам облаците безразборно.
Това е моят Рай и е безкраен.
На практика съм малко хаотична,
но моят хаос си има правила.
Избелвам нощем всички черни мисли
и в бялото се къпя през деня.

[lord_milev]

Денят надяна плащ от огън,
огънах се... и бях сломен.
Но този път остана спомен.
Остана рана вътре в мен.

И бях треска в окото чисто,
и пях, и пих, и преживях
страха от дебнещото нищо,
в което себе си видях.

Попарих хиляди надежди.
Ограбих хиляди мечти,
в безкрайно търсене на нещо,
което имал съм преди.

Тъгата често ме спохожда.
Тъга по миналите дни,
когато споменът оглозган,
от непознати дълбини,

изниква в тленната ми мисъл,
изниква с образа на меч -
на онзи който ме е искал
и който беше ми отнет.

Сега съм само черна сянка
на онова което бях.
Килията ми е по мярка -
затворен в думичката „Грях".

И времето за мен е спряло,
макар че имам кръв и кръст.
В поредното човешко тяло
засаждам жаждата за мъст,

която ще изригне в думи.
Четящите ще разберат
страданието и гнева ми
и с тях ще ме освободят..
 
Какво ръката ми написа?
Пророчество ли бе това?
Избухна в пламък ръкописа
и за секунди изгоря.

[Anjyblue]

Изгори за да светиш с буйния пламък,
на душата – събрала ветровете в сърцето!
Изгори – за да станат гърдите ти камък,
за да вземеш светлика на изгрева в шепи!

Изгори – за да срещнеш пречистен зората!
Изгори – за да светиш в нощта!
Изгори – за да сгрее духът ти сърцата,
проектиран в бетонна стена!

Изгори – за да можеш да гледаш простора,
за да можеш да кажеш на бъдните дни,
своето тихо: “Добро утро хора !”

- Добро утро!
Но, какви сме ?
Уви...