Разврат е, когато в делничен следобед четеш поезия, напичан от зимното слънце, гален от безцветните облаци, блажено отпуснат в леглото и безгрижен.
Обичам думи, които се повяват от нищото и налагат стила си брутално – затова използвам думата „разврат“. Думи, които не са в съгласие с тялото на текста, така както тялото, милвано от ръката, може да не е съгласно с натрапената нежност, но връзката му с дълбоките послания на ласката съществува.
Поезията ни намира неочаквано, както ни застига желанието.
Тези стихове ми говорят отвъд историите, които разказват, завличат ме в територии, които не са поезия, и където археологическите разкопки се натъкват на душевното, за да подчертаят драперията на ежедневието, но и на времето, където ще се сбъдва прорицаната психологическа реалност.
Не се опитах да разбера концептуално тази книга, защото бях увлечена да се самонаблюдавам и възклицавам, потопена в нарцистичното удоволствие, че чета поезия. А книгата е дълбока и заслужава проникновен критически прочит.
За книгата на Филица Софиану-Мълен „Prophetikon”
Филица Софиану-Мълен, „Prophetikon”, в превод на Любомир Терзиев, изд. Scalino, 2014
