Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[torrentor]

...да забрави своите грехове, изкупени с акции от борсата на разбитите сърца. Дали беше готов да влезе с летящ старт през димящите порти на ада?...Погледът му се рееше в нощното небе с надеждата да зърне малкия ангел с големия лък. Никога не бе изпитвал сладката болка на прободеното от любов сърце. Струваше му се, че милостивата луна се опитва да го откаже от адските намерения, разляла своето сладко личице с усмивката на Джоли . Даже му се струваше, че отнейде чува звуците на лунната музикална визитка - "La Luna" на Белинда Карлайл. Мрачният принц беше на път на се откаже от мрачните си намерения. Той се понесе на крилете на своята надежда и бързо направи своя избор...

[jolyp]

.....избор който го накара да се почуства отново жив.Той щеше да живее заради тази която обичаше и нищо нямаше да го спре да се върне отново при нея и да я помоли да му прости и да му помогне да започне живот различен от досегашния.......

[BELINDA]

Тръгна и не знаеше ще стигне ли до където тайно си мечтаеше..
 

[torrentor]

....се изпари твърде бързо като царството на Троя - символ на силата, но и същевременно символ на единствена, но решаваща вътрешна слабост...
...Той загърна бавно плаща върху очите си и се опита да си спомни първата им среща... Беше влажен, дъждовен ден. Крачеше умислено по алеята на собствената си вглъбеност, докато долу, встрани от него, цветята потрепваха от тихото ръмене на малките животворни капки.
    Изведнъж усети как една нежна ръка го хвана за ръкава, сякаш се мъчеше да го задържи. Обърна се към "нещото": лъчезарно сияещо лице, което го попита със закачлив звънтящ глас - "Можеш ли да ми дадеш парченце от слънцето?". Раздразнен от странния въпрос, той мълчаливо си отдръпна ръката и пак закрачи напред. Момичето отново го застигна, застана пред него, а една малка издайническа сълцица стоеше стаена в ъгълчето на окото:
 "Исках от теб просто една усмивка"...И тогава, сякаш внезапно, дъждът се превърна в порой...

Много е красиво...впечатли ме!

написано от Flora

[jolyp]

.....порой от падащи звезди.Споменът за първата им среща ,скова сърцето му.Обърна се и я видя.Стоеше мокра от дъжда и цялата сияеща от лунната светлина.Тя беше дошла заради него.Чу нежния и глас:
Хвани ме - цялата треперя
Чуй ме - цялата съм шепот
Готов ли си - цялата съм в очакване
Искам нещо да ти споделя-решавай бързо, че времето не спи
Там където утрото извира от залеза,
там са нашите съдби-вдигни ме - толкова съм лека,
вземи ме - цялата съм твоя приласкай ме в своята прегръдка
погали ме и ме утеши........

[torrentor]

погали ме и ме утеши...Странно - чуваше думите, докато устните на момичето всъщност не помръдваха. Имаше представа какво е сугестия, но за пръв път изпита тръпката да му се шепне без думи. Той се усмихна гузно и избърса нежно с палеца си малката сълза. Решително отгърна плаща си и внимателно притегли момичето към себе си...Плащът вече не беше неговата черупка. Той се превърна в първото убежище на Голямата им любов...

[BELINDA]

любов която го убиваше със своята жар и страст

[torrentor]

любов която го убиваше със своята жар и страст

, която в началото си го убиваше като неудобна обувка; като аксесоар; като пореден абзац в тефтера на личните му завоевания. Идваше денят, когато пожарът на ТАЗИ любов щеше да овъгли този тефтер, а пепелта му щеше да се разстели навред от полъха на случайните спомени.

[BELINDA]

спомени,въртяха се толкова много ,куче,разбойници,тъщи, а не знаеше какво става, всъщност кое е сън, кое истина...

[torrentor]

...истина, успяла скорострелно да се промъкне през филтъра на самолюбивата му натура. Трудният въпрос предстоеше да бъде зададен - Достатъчно силен ли е той, за да допусне любовта да го промени...

[jolyp]

......промени към по-добро.Вътрешният му глас го зовеше към тая промяна-а той отчаяно се бореше с него.Да обичаш значи да се оттдадеш изцяло и да забравиш за себе си-да бъдеш едно цяло с другия до теб-да го направиш щастлив и да не му причиняваш болка и разочарование.Щеше ли той да може да .......

[torrentor]

Щеше ли той да може да й каже "днес изглеждаш великолепно", дори когато не е в настроение; щеше ли да може да разрошва игриво косите й, след като не го бе правил никога преди това; щеше ли да може да й поднася закуска в леглото при положение, че в живота си не бе забърквал и един омлет даже...

[jolyp]

.....даже и да не може-трябваше да го направи ,ако искаше тя да е част от живота му.Прегърна нежните и треперещи рамене и зашепна нежни думи, които идваха дълбоко от сърцето му:
   Първият път,когато те видях ме беше страх да те докосна!Първият път,когато те докоснах ме беше страх да те целуна!Първият път,когато те целунах ме беше страх да те обичам,а сега,когато те обичам ме е страх да не те загубя.......

[torrentor]

...да не те загубя в едемската градина на призваните да получат от НЕЯ сладката ябълка, независимо от риска да бъдат "изгонени" от СЛЕДВАЩИЯ. Неговата цел бе ТЯ никога да няма СЛЕДВАЩ. Можеше ли да я "принуди" никога да не си помисля за някой друг? Бе готов да даде всичко от себе си, за да продължат заедно по алеята, която водеше на изток от рая...

[torrentor]

Психопатът Иван се завърна от Айтос. Но това не попречи на форум играта да продължи...