Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[todorov110]

Човек свободен е тогава,
кога от нищо няма нужда
и без будилникова врява
се всяка сутрин той събужда.

Свободният човек обича,
свободният човек лети,
свободният човек не тича,
а непринудено върви.

Човек свободен не работи
за някой друг такъв,
човек свободен се не поти,
целейки да е пръв.

Свободният човек желае
спокойствие, любов,
свободният човек не знае
слова "война" и "лов".

[biguto]

На лов отиде днес героят мой,
изпратен бе с прегръдки и целувки.
Нарамил пушка,с шапка на глава,
възседна своя Росинант и отпътува.
В гъстата гора поскита се час,два,
но стана обед седна да похапне,
в сянката на старата гора
дълбоко той заспа...

[jolyp]

Заспа гората.
Свърши карнавала-
блестяща вакханалия от злато.
Одежди златни още се въргалят,
в нозете и,
затрупали земята.

Замлъкнаха оркестрите от птици,
сред стволовете,
царствено стаени.
Заплитам поглед в гъстата матрица
на клоните,
протегнати към мене.
Тъче мъглата сребърни воали
и тънък студ
усмивката ми пърли.
Жадувам слънцето да ме погали,
но само вятър
срещу мене хвърля
остатъци от цвят и романтизъм.
Препъва ме с
прегръдката си влажна.
Дъждовни броеници се нанизват
по стръкчета,
изпръхнали от жажда.
Дъхът ми се превръща в бяла пара,
копнееща
да изкристализира.
Усеща се дъхът горчив на старост.
Гората спи,
а нещо в мен умира.....

[todorov110]

Умира да я буди от любов,
когато нито ден и нито нощ е...
И да простенва нейното легло
от тъмните му нощи...

Умира да я буди от любов,
на кожата и да се изповяда...
Животът... танцът на листо,
във полета на листопада...

Умира да я буди от любов,
да чезнат случки и предмети,
да няма "кой", "кого", "защо",
навън да вият ветровете!

[jolyp]

Разпръснаха ме ветровете...
Не ме търси, разпръснаха ме ветровете,
щом тръгна си - душата бавно залиня,
до пепел болка овъгли без жал сърцето,
гласът ми меден от молитви онемя...

Угасна пламъчето в погледа ми кадифен,
в роса превърнаха се моите сълзи...
Не се завръщай в спомените уморен,
нима за мене още мислиш ти!?

Заслушай се във тъжна песен на щурче,
то думите ми ще изплаче в звън...
звезда съм аз в помръкнало небе,
не ме търси, дори в среднощен сън...

   

[BELINDA]

среднощен сън....
колко потайно кътче на душата са сънищата,
 и какво ли може да ти подскаже този среднощен сън....

[Donelli]

Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън

Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.

Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.

[BELINDA]

дал ти е много неща но какво си съумял да схванеш и какво си изпуснал да вземеш

[todorov110]

Вземаш тялото ми на ръце,
сега не чувствам страх любими
понасяш ме незнайно накъде
носи ме,даже през пустини.

Преплувай и дълбоките морета
знай,пътя ни звезда ще осветява
вярвай,с теб ще полетим в небето
и слънце,пожелаем ли,изгрява.

Не се плаши,че с теб ще се събудим
съня ще свърши,не и любовта ни
не само сън е обич до полуда
ще бъдем утре пак със тебе двама

[antan]

Вървят ли двама
на дълъг път,
и път да няма,
не ще се спрат.
Ще бродят близки
по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама,
да дирят брод,
в тях грейва пламък
за цял живот,
той пръска искри,
  в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама
една съдба,
допрат ли рамо
в една борба,
ще легнат чисти
във таз земя,
ах, как не искам да съм сама.

[todorov110]

Сама-прося обич сега,
сама-плача пак във нощта,
сама-нямам сили така
и няма надежда за твойта любов!

Дълго чаках да премине
болката от любовта
и крещях аз твойто име,
но събуждах се сама.
Ти незнаеш как във мрака
всяка нщ за тебе плаках,
как немога да забравя
поглед,който ме изгаря!

Сама-прося обич сега,
сама-плача пак във нощта,
сама-нямам сили така
и няма надежда за мойта любов

[BELINDA]

 Любов,единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

[Donelli]

[biguto]

(СКЪПА МОЯ, СКЪПИ МОЙ)

Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо.
Аз без тебе не мога да сещам на водата прохладния вкус.
Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб.

И тогава ще бъда като себе си твоя.
И тогава ще бъда цял на себе си твой.

Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб.

[jolyp]

Сърцето ме върна при теб,
защото ти си единствен.
Защото ти си за мен
като закон, все още неписан.
Животът ме върна при теб,
защото без теб съм самотна,
и без теб не се чувствам човек...
защото ти си живота.
Любовта ми ме върна при теб,
защото във мен се раздира
таз истина от вековете наред,
че сърцата в едно се събират.