Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[jolyp]

....да страдам от раздели ,
От подлост лицемерие и лъжи .
Омръзна ми да съм добра и нежна,
Когато всяка дума ми тежи ......
 

[todorov110]

Тежи, когато губиш любовта,
когато без приятел пак си сама.
Но най-тежи без майка в света,
без майчина любов и топлина.

Тежи, че няма с кой да споделиш
за свойта скрита болка в нощта.
Тежи, че без прегръдка ще заспиш,
че пак те задушава самота.

Разбра ли, че живота е игра,
в която ти печелиш или губиш?
Да, губиш ти, останала сама,
печелиш, ако чувствата не губиш.

[jolyp]

Загубих! Сякаш на рулетка
съдбата своя проиграх.
Бях без бронирана жилетка.
На теб заложих. Смело аз играх.

Жетона на червеното поставих -
че то е цвят на любовта.
Но топчето търкулна се на черно...
Загубих  своята душа.......

 

 

[biguto]

Душата си загубих и раних сърцето,
от него се процеждат алени сълзи.
Безпомощно ридае вън небето
и заличава твоите следи.
Горчива капка от очите се отрони
погали бледото лице,
От устните се вик отрони,
тъгува бедното сърце.

[todorov110]

Сърце мое, сърце окървавено,
нямаш вече глас и власт над мен.
Убиха всичко в теб.
Сърце мое, ти, което мислеше, че си обичало.
Ти, което толкова напомняше за теб
с болката в гърдите.
Сега си мъртво
и не можеш да обичаш.
И надяваш се отново бряг на спасението да намериш, и
любов отново да прегърнеш.
Спри да биеш, забрави...
Мъртво ли си, значи аз съм жив и не ще се оставя
пак да чувствам и обичам

[jolyp]

....обичам боса аз по пясъка да тичам
косите ми рязвяни да са пак обичам
да гали бриза моята душа ...обичам
но да се вричам-не обичам......

[todorov110]

Обичам да ме галят слънчеви лъчи,
обичам вятърът в косата ми да си играе,
обичам да ме гледат влюбени очи,
обичам мисълта ми в облаците да витае.

Обичам топлия и слънчев ден,
обичам допира на твойте длани,
обичам да си лудо влюбен в мен,
обичам есента с листата си постлани.

Обичам всичко, щом си ти до мен,
"обичам те"- шептя ти всеки ден.

[Donelli]

Всеки ден, всяка нощ
там - под гръдния кош
сипвам много и люта ракия...
Ако питат за мен,
не мълчи, а речи,
че съм зле...
Че не спя, че не ям
(даже кой съм - не знам),
но че пия!
Ако питат защо,
не лъжи, а кажи,
че за теб...
За съня недоспан,
за очите - капан на сърцето,
дето ден, дето нощ,
свито в гръдния кош,
тръпно чака да спра битието...
Ако питат кога,
заплачи, но мълчи!...
В този свят
непознат, неразбран,
пак нещастно пиян ще осъмна...
Та не зная кога
ще си кажа: "Сега!"
и ще гръмна.

[jolyp]

Звездата гръмна в детските очи!
Раздялата на болката отдадох.
Не се боях - виното горчи.
Пред свойта слабост Аз не се издадох.

О, болка - нежност, в гневните гърди
изгаряше. Въпросите оставях
да дирят пръсти, облаци, лъжи.
Пред свойта съвест Аз не се издадох.

Не бях наивник. Нито прозорлив.
Раздавах всичко в новото си тяло:
солени мигли, острови. Свенлив
пред свойта благост Аз не се издадох.

Броячът пълен в гледките - очи.
Престана в ритъм тялото да пада.
Без болка тръпна. Дявола мълчи.
Пред свойта същност Аз не се издадох......

[biguto]

Не се издадох,сълзи не зароних,
когато ти от мене си отиде.
Изправих се и гордо продължих,
отминах те,но мъката остана.
Тъгата се нанесе в моя дом
нашепваше ми,колко много те обичам
от спомени и чувства ме боли,
но аз не се издадох,не зароних сълзи.

[jolyp]

......сълзи  нощем  от болка родени...
                Като утро  за ден безкраен
               към тебе пристъпвам
               в ухание  на зелени треви
               нежно с очи те прегръщам...

               по пътека тиха и бяла
               мъниста    разпилени...
               за тебе     най-чистите сълзи
               нощем     от болка родени...

               след кошута       бродила сама
               и смъртно       наранена...
               а денем     в кладенци с роса
               тъгата     в обич преродена...

               до залез  когато...
               в тихия сън    на тревите
               ще скрия         мислите за теб
               до утре...      в песента на щурците...
 

[todorov110]

Щурците, със които плаках снощи
ще бъдат в мен.
И с песен ще те стигам.
Благословени нощни гласове
от клепките ми нежно я изтръгват.
И ставам като тях - зрънцето воля -
да изживееш всичко. Даже на инат.
Какво като боли от невъзможното!?
Последният ще окоси дошлият мрак.
След него ще изплува зад тополите,
ще се търкулне утро в мойта мисъл.

[Donelli]

В мислите ми
телефона звъни.
Звъни! Няма изключване...
Повелителен звук - отвори
Съвестта ти иска включване.
Понякога, винаги, често,
всеки ден моя номер набира
и звъни, звъни до пръсване
в мозъчната ми раковина.
Отварям широко от болка очи
и после се взирам във себе си.
А съм черна, по-черна
от мокрите есенни дни
и боли. Боли в тези
улици лабиринтени.
Побелели от обич мечтите ми,
като призраци са в пороя
от викове, от тракащи влакове,
бързащи просто за никъде.
И ето ме ангелски мила,
в ужас съм злобно добра -
цялата пръсната сила
съвестта ме в болка събра...

Тежка е и горчива,
като старо вино -
слънчева самодива
Нетърпяща вина....

[biguto]

Нетърпяща вина и не просеща обич,
разпиляла мечтите си в страст и копнеж
обладана от чувства,но захвърлила чувства
между болка и радост се лутам до днес.
Ту съм тъжна и стене сърцето,
ту с целувка посрещам деня.
Много любила,но и много разлюбвала
нежност блика от силна душа.

[jolyp]

Душата в гърдите ми бушува,
като кораб сред бурно море.
И сърцето ми силно се свива,
като на уплашено малко дете.

И се лутам до болка в безкрая,
в този смачкан и скапан живот.
И се питам: ,,Къде съм?,,-накрая..
Там съм ...една  ..сред много народ!