Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Donelli]

Не знам какво е
да гориш на клада -
/ във стиховете само съм го писала/.
Но изгорях
в една любов
до края.
И да се влюбвам повече
не искам.

Един път стига.
То е като раждане.
Или -
като умиране.
Не зная.
Като умра.
ще дойда да ви кажа -
/ навярно има време дотогава/.

Един път стига.
То остава в тебе.
Изгаря те невидмо -
отвътре.
Изпепелява най-напред сърцето.
И без сърце
те праща пак
по пътя ти.

[jolyp]

По пътя към моите мечти подари ми надежда и смях.
Подари ми и слънце, и мечти.
Даде ми сърце и да копнея,
и да дарявам радост в тъжните дни.

Прогони завинаги мрака
и на болката да ме припари забрани.
Закриля ме по пътя,
по пътя към моите мечти.

Смелост ми вдъхна, запали
пожара на безумната страст,
докосна чувства дълбоко заспали
и стопи сълзите от кръв и от прах.

Остани до мен винаги
бъди моя пътеводна звезда
без тебе аз губя се
не искам да съм сама....

Силна съм  само до твоето рамо
търся те ,трябваш ми ,страх ме е......
кой друг ще ми подаде  силна ръка
не ме оставяй сама....

 

 

[todorov110]

Сам, самичък умирах в мрака,
в мрака на несбъдната любов,
виках те, в безкрая аз те чаках,
но ти не се обърна, не чу отчаяния зов...

Така съдбата за мен е решила,
да не открия аз любовта,
в сърцето малко тайно се е скрила
и ден след ден нашепва: сам

[Donelli]

Сама съм отново.Отново съм тъжна.
Танцувам в любовен дует с тишината.
Очите преливат,те другите лъжат,
че с обич и щастие днес съм богата.

Богата?Без тебе?Ирония смешна.
Без тебе съм скитник, умиращ от глад.
Без тебе съм слаба,залутана, грешна-
на остров самотен сред призрачен свят.

Без тебе съм фея, заключена в крепост,
загубила своя магически дар.
Без тебе съм роза, превърната в пепел,
по трънна пътека към приказен фар.

А с тебе живея със всяка частица
за всяка секунда от своя живот.
Със тебе съм волно политнала птица,
след бури намерила сигурен брод.

Без тебе...Със тебе...Върти се земята.
Любов и омраза се сливат в едно.
Внезапно разбрах- и без теб съм богата.
Но само чрез твоята обич.Защо?

[jolyp]

Защо мълчиш - смутен и бледен?
Какво, боиш ли се от мен?
Аз знам ти кой си......
За мен скръбта е - чуй - безвредна,
че в нея аз съм закалена.

За всеки удар на съдбата
усмивка само имам аз; -
въз мен да падат небесата -
ще бъда силна и тогаз.

Без срам, без страх - кажи ми право,
що на душата ти тежи?
За миг си дай сърце кораво, -
с едничка дума ми кажи!

Ще бъда с теб поварвай
дължа ти много не забравяй......

[Donelli]

 Пак забравих да полея
днес цветята в двора,
  мама пак ще ми се кара
и дълго, дълго ще говори -

че цветята, кат децата ,
  имат нужда от водица
и с пресъхнали устенца
  бързо клюмват те главица.

На цветята обещавам-
  всяка сутрин рано-
никога да не забравям
  да ги поливам ,мамо.

[jolyp]

мамо мене ме , змей люби
Да би знаело либе, да би знаело...
Да би знаело колко пъти съм слушала оная хипарска песен Today:
Today I realize how much I’m in love with you
With you standing here I can tell the world what it means to love
To go out from here, I can’t use words, they don’t say enough

и колко сълзи възлях на олтара на ученическата си любов и като монахиня съща бих се обрекла в монотеизма на твоята прегръдка.
И живота си, провал същински, бих харизала за един твой поглед и една целувка.

Да би знаело либе, да би знаело, що е любов на жена.
И не с биле е магията запоена. И малко е страдал Исус, щом на страстта своя дан не е отдал. И малко е още в пепел да се заровя, и не изкупление да моля, а на щастие да се надявам, и в щастието - мъка.

 

[Donelli]

Мъката, сине..някога Бог
дал я на дървесата.
Изсъхнали те-не вързали плод
...и Бог отменил им съдбата.

На камъка после той я дарил-
превърнал се в мигом на пепел.
И тогава Господ решил-
......да я даде на Човека.

Преглъщал човека неволи, беди,
душата си криел под нокът.
В беда ли изпаднел - той песни редил,
осъмвал с молитви към Бога.

Затуй от тогава  - в ден и в нощ
тя-МЪКАТА, все е с човека.
Паднеш ли, сине- стани и тръгни-
знам.....че ще стигнеш далеко.

[jolyp]

Далеко от мен си.......
Ако обърна глава
Слънцето от клоните ще падне
Съхранил си усмивките в моите длани
Как да ги оживя ?
Сянката ми е все по-тежка
Някой й връзва крилата .......

Гледам те ти не ме виждаш
Между нас е сляпо слънце
На стълбите прегръдката ни разкъсана е

Зовеш ме аз не те чувам
Между нас е глух въздух
По витрините моите устни търсят
Твоята усмивка ....

На кръстопътя целувката ни прегазена е
Ръка съм ти подала ти не я усещаш
Празнината те е прегърнала
По площадите Твоята сълза търси
Моите очи ........


 

[Donelli]

В очите ти се гонят хвърчила,
наметнати със крайче от дъгата.
Напомнят ми за стръкче светлина,
разрошило косите на сълзата.

В очите ти е люлка от звезди,
накичена със няколко вихрушки.
Когато се разсърдят трополи
над пътя ми събудена градушка.

В очите ти е пристан за нощта,
постелята е сигурна и топла.
Но в тях е притаена и скала,
разбиваща задъхания кораб.

В очите ти ме няма само мен,
решавам на тъга да се престоря.
В зениците обаче се чете...
че аз съм вплетена във теб до корен.

[jolyp]

Със корени оплел си  цялото си същество...
в теб сега дори не смея да погледна страх ме е
от бездната на твоите очи.

Затварях своите и слушах теб.
Все още слушам.
Помага.
Вярвях, че всичко идва с теб, че си до мен !
Всичко в мене бяга, щом  близо ти не си
и няма в мене мисъл,
за да се завърне после онова което беше .

За да пиша, да  те  търся
и поддържам кладата, където посред зима изгарят сухи думите.

Твоята омраза мога да обичам аз дори
и смърт от теб жадувам да приема.
Сега...ето - остави ме без думи съвсем голо дърво.
Без листа и корени.......мъртво и унищожено.....

[Donelli]

Унищожихме с тебе съкровеното,
сега самотно раните си ближем.
Погубихме се в нищото на времето,
потънали под тоновете грижи.

По пътя си изгубихме усмивката,
улисани от сиво ежедневие.
Дълбоко се прикрихме под обвивката,
на нашето човешко недоверие.

Във времето изгубихме и чувствата,
потънахме във мрак и суета.
Изгубени под лъскавото лустро,
затворихме очите за света.

Продадохме душата си на Дявола,
продадохме си същността.
Преминахме през девет кръга адови.
Изгубихме надежда и мечта.

А времето е сякаш същото.
Но с теб по-мъдри искахме да бъдем.
Подай ръка, да си останем същите,
преди напълно в лудостта да се изгубим.

[jolyp]

Не! Не мога да те изгубя!
А нима съм те имала?!
Да, имах те -
в мислите и в съня си,
но не и в живота си,
както бих искала.

Не се съмнявай, че ти си мъжът,
в когото се влюбих.
Ние с теб се допълваме.
Ако имаш комплекси - избий ги!
Аз имам повече.

Приех те такъв, какъвто си:
честен, дискретен, добър и различен.
Не искаш ли да излезеш
от руслото на живота си?

Да нарушиш покоя си?
Да се влюбиш? Опитай!
Ще усетиш радостта и болката
и ще откриеш мене.
Прости ми, ако съм те обидила.

Аз мисля така.
Ако ти мислиш друго, кажи ми.
Тогава ще спра да звъня и да пиша.
Ще изгоня надеждата,
но ще продължа да мисля за тебе.
 

[Donelli]

По тебе подлудя снагата ми.
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна- за Чудо.

Очите ти излъчват мълнии.
Родени, за да побеждават.
Ръцети ти- горещи въглени,
във вените кръвта разжарват.

Сега почиват...А нощта изтича.
Разсъмването гневно развенчава
на сливането краткото величие.
И фосфорът в телата ни изтлява...

Разсъмването е агония.
Нощта - несбъднатот "после".
Там ласките ни незаконни
от думите извайват остров.

[jolyp]

На този остров няма зима
 и изстинали сълзи не капят.
Славейковото лято настървено не ни пуска.
Отровните влечуги галим с омъдрели лапи.
Научихме, че оцеляването е изкуство.

Една любов остана ни околовръст проклета.
От нея бягаме, а тя се плези из трънаците.
И връща ни към миналото, дето ни е взето.
И прави ни помилвалите себе си глупаци.

Блажени сме, че сме били на този остров стръмен.
Сега, ако ни питат, се оглеждаме къде сме.
Нарамваме изтърканите раници по тъмно.
И молим стария пазач на фар да ни обеси.