Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[todorov110]

Човешки мечти,
човешки неволи,
човешки желания,
водят те към егоизма
тъй човешки!
Вглъбени в себе си,
затворени вътре,
в решетките на
душата,
вървят по своя
измислен път.
Следват те,
сътворени от други
правила!
Но не на мечтите
си робуват,
а на внушение
чуждо човешко.
Правилния път,
макар и понякога
им от съдбата
посочен, те отричат!
В себе си се заричат,
че ще изпълнят тези цели -
уж лични техни!
Но избора
неправилен
сляпо следват
кат' роб
без мнение,
заради
чуждото внушение

[biguto]

Внушавах си,да те забравя
ала си знаех,че не ще е лесно.
Затворих всичките албуми
накъсах всички наши снимки.
Не вдигах вече телефона,
писмото ти нечетено остана.
В живота втурнах се обезумяла,
извърших много щуротии...
И мислех си:"Не го обичам вече"
и нивга той не ще ме развълнува.
Но срещнах го веднъж случайно
в него спря се моят поглед
и в миг разбрах,че лъгала съм се жестоко
за мене само той единствен съществува.

[jolyp]

"Съществуваш ли?''.
Да, от този въпрос боли ужасно.
Боли толкова, че чак горчи, че
чак сърцето ми се свива и не
желае да приеме такава възможност.
И знаеш ли защо? Защото целият ми
живот губи смисъл, всички усилия,
надежди, стремежи, желания.
Всичко се руши, както айсберг се топи в слънчев ден.
 
Жалко, че такъв ден не би бил слънчев за мен!
Казват, че надеждата умира последна,
така че ще продължа да те търся и чакам.
И ако някой ден ти четеш това, усмихвайки
се мило до мен, значи е имало смисъл.
Всяка сълза, всяка тъга, всеки трепет, всяка мечта! Да!

 

[biguto]

Да,има смисъл,
всъщност има смисъл
след всяка вечер-утро да настъпва
след всяка буря-слънце да изгрява
след дъжд дъга омайна да проблесне.
И всеки край да е начало ново
във мрака черен светлина да блесне
през сълзи да се смееме щастливи
умирайки от живата вода да пием.
Да,има смисъл.
Всъщност има смисъл.

[jolyp]

В живота всичко има смисъл
и не трябва Господ да виним,
че зле ни е орисал,
а след всеки удар тежък трябва
пак със жалба за живот
да се изправим,
защото още хиляди неща
има да направим.

Ще намерим нови изходи възможни.
Не бъди подвластен на мисли тревожни!
Не падай духом,
когато нещо лошо ти се случи,
а помни, че всеки
урока си житейски трябва да научи
и както някога мъдрецът е написал:
"В живота всичко има смисъл!" Вярвай......

[biguto]

Вярвай в мен сега,
когато съм до тебе.
Вярвай в нашето щастливо утро,
вярвай в мига безумно кратък,
вярвай на докосването мълчаливо.

[starsssss]

Мълчаливо нарисувай ми художнико, сълза
четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса,
тежка - като зрънцето омраза.

Нарисувай ми художнико, сълза
от душата ми вземи боите.
Искам с нея аз да изразя
чувствата, които в мен са скрити.

Щом изтръгне тя със своя зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов
знай, че ти си нарисувал мене.

Нежна като тихи небеса,
тъмна като вихър разбушуван
нарисувай ми художнико сълза
истинска сълза ми нарисувай.

[jolyp]

Нарисувай  ми  с думи  мига ,
не откъсвай ноща от сърцето ми,
нека лудия ритам на таз тишина
завладее,усмихне лицето ми..
Нека чуваме се като в дъга..

Да е розово,синьо и лилаво
нека обичта сама говори от светлина
нека ухае ми вятър в жасминино..
Не се заклевай!Така се ражда лъжа,
от думи недообмислени
нека оставим времето в съня
да доразкаже за чувства пречистени..

Дори мълчаливи сега
не се чувстваме с тебе измислени
бъдеще препламнало в обща мечта
с обич топла от сълзите изчистени...

Мълчаливо подай ми рака....
мълчаливо се вгледай в очите....
мълчаливо ми разкажи обичта...
аз те слушам...подари ми звездите..
 

[biguto]

Подари ми звездите в приказна нощ
разкажи ми за бялата лунна пътека.
За вълните,целуващи морският бряг,
за соленият вкус на сълзите.
Аз те слушам и леко притварям очи,
и пренасям се там,край морето
и усещам как тихичко то ми шепти
и унася ме в свойта прегръдка.
Нежно плувам в море от мечти,
в тази нощ тъй омайно неземна
Говори,говори,говори,
аз притварям очи и те слушам

[jolyp]

Слуша  душата, притихнала
как трепти песен в твойти гърди
и пияна от страст лъкатуши.

Замълчи! Остави да говорят
нежни пръсти в косите разплетени,
Жарки устни в наслада да спорят
всички мисли - от жажда пометени

Замълчи! Остави да прескочи
луда тръпка във моето тяло.
И вулканът от страст заклокочил
да ни слее в жадувано цяло.

Замълчи! И се вслушай във грохота
на бушуваща лава във тебе.
И открил към сърцето ми прохода
притихни пак от мене обсебен.
 

[starsssss]

От мене обсебен
за ново начало след дългия мрак,
Изгрева носи със своите лъчи.
Слънцето сменя луната и пак,
пълни с радост безбройни души.

Когато вятърът духа в лицето ти,
ти ще мислиш, че те докосват ръцете ми.
Когато слънцето грее в очите ти,
ти ще мислиш, че аз топля лицето ти.
Когато вълните се плискат в нозете ти,
ти ще вярваш, че аз съм до теб.
Ще виждаш очите ми във всекиго.
Ще чуваш гласа ми във всеки друг звук.
Ще търсиш обичта ми, защото си Обсебен.
По всяко време ще ме търсиш.
Ще копнееш.
Няма да можеш без мен да живееш.

[biguto]

Да живееш е изкуство,
да превърнеш дума в чувство,
за това закон написан няма!
Любовта от памтивека
прави си шеги с човека,
но без нея той не би живял!

[stan4eto]

    

Живял си и преди да те познавам
с живот по-бурен и от ураган,
живял си и преди да ти се възхищавам,
живял си и преди, но бил си сам.

[jolyp]

сама  си танцувам
под светлината на улични лампи,
а високо над мене свети луната.

Дали ще се справя ?
Мога ли всичко?
Дали ще преборя тъгата?
И по мост от въздишки да мина,
аз пак към теб ще летя.

Наричай ме своя любима
и вечно за теб ще горя.
И все тъй си свети луната,
а аз си танцувам наум
и питам се тази измама
дали е поредният сън.
 

[todorov110]

Сънувах те... В съня с очи разля
във вените ми трепет... И засветих.
Погали ме... От допира ти заваля
жаждата стаена във ръцете ти.
От устните ти капки нежност пих,
целувката със жар съня стопи...
...В дланите ми като се събудих
желанието догаряше във стих...