Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[biguto]

В кратък стих те претворих
в тебе вплетох жарки страсти
със слънчев лъч те упоих,
с огнен дъх искра запалих.
На устните ти нежност разпилях,
в очите ти звезди запратих.
Дарих те с неземна красота
в която аз самата се погубих.

[jolyp]

Погубваш ме тъй бавно
разкъсваш цялото ми тяло...аз знам.....
При залеза на всяка обич настъпва болка и тъга.
При залеза на всяка вяра, остава мрак и пустота.

Когато някой си отива, а ти не можеш да го спреш,
когато виждаш, че една любов умира,
а ти не можеш с нея да умреш,
разбираш, че всичко е измама,
че си обичала, а обич няма,
че любовта е болка отшумяла,
че си била щастлива,
но не си разбрала.

 

[biguto]

Разбра ли,че лъжата и измамата
делят една постеля и легло
купуват и продават двамата
невинност,доброта и плам.
И лицемерно те ни се усмихват,
и дяволито сочат с пръст.
Почакай,спри,не се подлъгвай
не влизай в тоз измамен свят.

[jolyp]

Светът е пред теб, аз го минах...
Точно когато ти си се раждала,
бил съм на твойте сегашни години...
Точно когато ти си прохождала,
разбрал съм: не ще да проходя...
Та и да исках дори, невъзможно бе
тогаз да те стигна... Предълги, безплодни
са всичките крачки между ни, напразни са...
Пътеката е неизвървима.
По-скоро изгрев догонил би залеза,
а пролетта - мразовитата зима,
отколкото нашто напразно гонение...

... Но стой ми в живота-тъмница. Свети ми
с духа си, с лицето си, с цяла вселена.
                  И...
нали ще ми дойдеш на погребение?
... Дано си на мойте сегашни години.

[todorov110]

Години бели и години цветни,

години тихи и години бурни,

години сладки, кисели, горчиви,

ту дълги, ту съвсем миниатюрни.

Години трудни, весели, щастливи,

години скромни или много смели

и в цялата си пъстрота събрани -

години дали, но и много взели!

Събрах ви днес в дланта си да ви видя,

да ви покажа на приятели любими

и да усетя щастие в гърдите,

че съм живяла пъстро,

                и следа след мене има

[jolyp]

Има ли те?...
Или сън си.
Сън проблясък...
Шум от ангелски крила.
Търся в мрака непрогледен
и ме целува тишина.

Има ли те?...
Или аз те виждам
през вълшебни очила...
Цветен наниз изумруди.
Многоцветен океан.
 
Има ли те?...
Или те създавам.
На дланите ти шепота
ловя с очи...
 
Има ли те?...
Или си илюзия...
Докосваш с топлина.
За кратко...
И за мен си само светлина...
 

[todorov110]

Светлина, светлина е моя глас...
Светлина, в тъмнината светлина...
Идвам аз, в незнаен за тебе час...
Идвам аз, да те даря със светлина.

Погледни,живота с мисли по-добри -
не лъжи, пътя светъл аз ти давам!
Събуди се, ти черни мисли изгони -
че любов днес с любов те аз дарявам!

Намери, потърси доброто си сърце-
любовта,любовта е светлина!
Усмихни се,да грейне твоето лице-
усмихни се,усмивката е топлина

[jolyp]

  усмивка............
Моята или нечия чужда? Моята е.
Търси чуждата, за да я хване под ръка.
Една много конкретна и съвсем не чужда.
Отчаяно я зове. Тя е там, зазидана зад дебела стоманена стена, далеч от слънчевите лъчи, зазидана в спомена, който не бива да бъде похабен.

Моята усмивка линее, изсъхва, драска с нокти по вратата. Напряга и последните си сили.
По-рядко ще я видите вече моята усмивка, блесва в чистотата на снега, когато лъч от неговата белота влиза през процепа на ключалката и носи утеха на затворената приятелска усмивка.

Чия е чуждата усмивка ли?
 

[Donelli]

          Усмивката

Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.

Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва към човека.

И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се - хубава си ти.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.

[todorov110]

Зима  е...
Вали.
Зима е  и  в  нашите  очи.
Зима  е  накрая  на  света.
Зима  е,  това  не  е  беда.

Зима  е,  защото  си  до  мен,
тъжно  е  и  малко  обозримо,
бъдещето  се  твори  от  мен
няма  ли  ни,  или  пък  ни  има?

Зима  е...
В  косите  ми  вали,
бялото  ме  покорява,
пари  ме,  дори  боли,
във  очите  е  печал,  а  не  жарава

[jolyp]

В жарава родени ...
Две искрящи кълба са допрени,
две горещи слънца се целуват,
две звезди се оглеждат във мене
и в кипящата лава аз плувам.

Пред очите ми - дъжд от светулки
преобличат примамливо мрака
във златисточервени шушулки
и разкъсват съня и мечтата ми...

Не жалете ръцете ми грешни
и сълзите ми ще ви опарят,
аз умирам от спомени тежки,
но се раждам отново в жарава...
 

[todorov110]

жарава догаря
стъпвам отгоре
танц да играя.
Жар издишам,
а продължавам,
боса танцувам,
цяла изгарям.
Очите крещят -
тебе обичам,
светулки летят,
в огън се вричат.
Рисуваш ме в кърваво,
а сълзи ти текат,
целувам ги настървено,
жарава гасят.
Усмихвам се въгленно,
рисувай ме гола,
как в душата е пъклено,
как в жарава съм твоя.

Подпалих картината,
не можеш да я спасиш,
ела в огъня
с мен да изгориш

[Donelli]

Изгарям в студа,замръзвам в жарта,
изгубена сякаш в ни-щото.
Върни ме сега,подай ми ръка,
облечено в мъка е времето.
В пустиня вървя,къде си любов,
къде разпилял си мечтите ми.
Събирам с тъга сълза по сълза,
събирам в душата си бремето.
Изгарям в студа,замръзвам в жарта,
а в погледа пясък и пепел е.
Върни ме сега,върни ме в света,
в сърцето ми има любов ти отнемаш я.

[jolyp]

Не ми отнемай светлината
Намерих те под оня хълм,
край твоя град, в априлска вечер,
с априлски дъжд, с трамваен звън
и съботен тромпет далечен.
Във мойта нощ вградена ти
стоиш като внезапен блясък
и твоята ръка блести
подобно цвете върху пясък.

Сега обръщам пак лице
към спомена, към планината...
Минават моите ръце
върху съзвездия и вятър -
внезапен вятър в мрак зелен,
съзвездие над дървесата.
И песен със един рефрен:
„Не ми отнемай светлината!...“

Забравих вече своя стих
за неизбежните раздели.
От съботната вечер ти
премина в моите недели.

 

[todorov110]

Неделите са дълги  и самотни .
Той не я е познавал  преди,
но предвкусва малинови устни.
И се взира във женски черти,
неподобни на никои други.
Този мъж ме докосва по рамото
всеки път, щом понечи да слезе.
Не поглежда в очите ми. Само
ми прошепва "Мадам, извинете..."
Може би, тази вечер. Пак там
в навечерието на една неделя.
Ще се потъне в очите ми...
Знам,
че във тях ще намери Нея...