Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[jolyp]

    За Нея и него …
Обичаш ли дарявай всичко-
сърцето, тялото, душата си дори..
Заменяй щастието със сълзите,
обичаш ли го, му прости!

Да вярно е, ранявал те е много пъти,
но него също го боли,
когато гледа я в ръцете чужди-
иска му се да пророни и сълзи…

За тебе не е плакал – Вярно е нали?!
И това ще дойде – сигурна бъди!
А до тогава просто вярвай,
надявай се, че ще се промени,
че поне приятелка ще си за него ти!

Помагай му да е щастлив със нея,
втълпявай му че луда си по друг
и чакай сам да се досети,
че не си излишна тук!

Че нуждае се от твойте длани,
че му липсва погледа ти, твоят смях,
че се е влюбил без да иска..
че е бил такъв глупак!

Да не види любовта в очите искрени и чисти,
дa не пита себе си..Обича ли?..Кого?!
Да не разбере, че вместо нея…
Даваше му ти любов!   
 

[Donelli]

Любовта е броене
с нечетни числа,
за да има несвършен
стремеж към хармония.
Не е болест, но винаги
до старостта
отболяващо
кожата помни я.

Тя понякога съмва
сред сухи листа,
често тъне в едно
наранено неверие.
Лош плувец е - потъва
до дъно в страстта,
вае облаци
в пропаст от изневери.

Ражда звуци, но
всъщност е тишина,
допир, полет, игра,
проза в стихотворение...
Носи име на мъж,
името на жена,
а е вечно дете
на света. Вдъхновение.

[jolyp]

 
Вдъхновение...мое
Мили мой  приятелю...
Ти беше и сигурно ще останеш още
много дълго в сърцето ми.

Ти беше причината  да поискам
да се събудя и да се огледам наоколо.
Самата мисъл, че тебе те има, че мога
да затворя очи и да те видя ме изпълваше
с копнеж.. и с желание да живея.

И в радост и в болка бил си и пак бъди ми
най - верен и скъп...
Ти беше и винаги ще останеш  в сърцето ми
защото твоето място е там..................
 

[vkehayov]

Там, където бушуваше битката с алени пламъци,
вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец -
в гърлото кост е заседнала – жълта и тежка
и припомня си нямото дъно гласовете човешки.

Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато
как пулсира живот в разширените вени на времето.
Падат крепост след крепост, край дръвника мълчат оцелелите.
От срама ще поникне позор, от позора – победа.

В триумфални венци ще се спъват коне, ще затъва пехотата,
а земята ще дъвче потта на тръбите и сълзите на робите.
С уморена усмивка ще застане водачът на мястото почетно,
ще беседва умът му с върхове горделиви и отчаяни пропасти…

***

Там, където сухият кладенец помни на живите пръстите,
всяка вечер безмилостно спускат се хладни отсъствия.
Там, където славната армия мина със тропот и блясък,
само каменни лъвове плачат със сълзи от пясък.

[Donelli]

Стоя на пясъка, обгърната в безсъние,
утрото ме гали с първите лъчи,
морето жадно е за моето докосване,
вълните канят ме с усмивка на очи...

Стоя самотна и вглеждам се в пространството,
умислена и призрачно сама,
и чакам слънцето да ми разкаже приказка,
която няма да забравя до смъртта!

Пясъкът прониква във нозете ми
и гали ме с прегръдка на жена,
покрива мислите и грижите безчувствено,
които искам да забравя на мига...

[jolyp]

Още само миг ... и ще завали.
Откога го чакам този дъжд...и тази любов!
Едрите капки благослов...земята ще напоят,
А моята жажда за любов...кой ли ще утоли...
Ето вече заваля...и всичко е мокро...
Но я няма любовта...пустиня е в мен...
Още само миг и ще спре да вали...
А аз продължавам да я чакам
ДАНО ДА Е САМО МИГ...
 

[todorov110]

Мигове греховни,
пътища съдбовни,
свойта тайна крият
с обич и тъга.

Дланите се сплитат,
чувства се преплитат,
устни се докосват,
нежна е нощта.

Мигове отлитат,
мислите политат,
любов недопита
носят на крила.

[jolyp]

Усещам криле............
във прегръдката твоя
От нектара ти пия,
от целувките нежни,
от магията дивна
на твойте очи,
от вълшебния допир
на дивото в тебе,
избуяло със обич
във трепетен миг.

От сърцето извира,
от ръцете се стича,
нежността ù прелива
в кръвта ми небе
и съм цяла и жива
със порив на птица,
във прегръдката твоя
усещам криле..................
 

[Donelli]

Ако крилете, уморени,
се отпуснат,
на приятелски криле
ще продължиш
докато твоите
събират сили.
А ти пък после
друг ще подкрепиш...
Щом си част от ятото,
не се плаши!

[jolyp]

Аз плаша се от твоите целувки,
но ти от моите не се плаши!
Душата ми е страдала премного,
тя няма твоя дъх да задуши!

Аз плаша се от твоя глас и поглед,
но ти от моите не се плаши!
Невинна е и чиста любовта ми,
тя всеки тъмен вик ще задуши!…
 

[Donelli]

Задуши жарта недогоряла
за да не остане и следа от мен...
Звяр бъди във роба бяла -
черен мрак сред светъл ден!

Студ бъди във дреха бяла,
океан от моите сълзи.
Без мъка - "Сбогом" и раздяла.
Самота до мен ще пропълзи.

Удави ме във кръвта ми бледа!
Изгори ме в огън от печал!
Остави луната да ме гледа
как умирам в шепа кал.

[antan]

Кал и дъжд сънувам,
огън жадувам,
светлина желая,
за мрак мечтая,
спокойствие искам,
за динамика пискам.

Отвънка силно грея,
отвътре слабо тлея.
Искам нов бряг да открия,
но спомена за стария не трия,
постоянно търся смисъл нов,
но всъщност зная, че не съм готов.
На земята се кланям,
облаците желая да обикалям,
дима от цигарите усещам,
пушека на комините в ума не посрещам.
Искам много неща да кажа,
но ме е страх да ги изкажа.
В пустинята виждам вода,
както и теб пред мен сега.
Гледам кораб в открито море,
но под мене има само небе.
От болка се събуждам,
с махмурлук се пробуждам,
алкохол в кръвта тече,
навън слънцето пече,
аз това не го забелзвам,
обгърнат в противоречия не го забелязвам.

[jolyp]

Забеляза  ли
как скривам сълзите си  ?
Страх ме е да заплача.........

Ако беше сълза в очите ми,
не бих заплакала, за да не те загубя.
Ако можех със сълзи да те върна - бих
плакала цял живот, за да те имам.

Но ето пак: сълзи, сълзи се стичат
с надежда някой бързо да ги спре,
защото от любов се нежно вплитат
две жарки, скъпи, влюбени ръце...

Да чувам – тишината пак звучи,
изпълва моята самотна стая,
а вятърът навън фучи, бучи,
защо ли мислех: „С теб ще бъда в рая!”
 

[Donelli]

Между рая и ада се разкъсва душата.
Между рая и ада всяка клетка гори.
Между рая и ада се пръска главата.
Между рая и ада мисълта по-силно боли.
Между рая и ада се гърчи животът.
Между рая и ада и хлябът горчи.
Между рая и ада смъртта не е страшна.
Между рая и ада се възраждат мечти...

[jolyp]

Мечтите ми за тебе са сега
По-силно е от мен
Не мога да го спра
А истина е, че опитвах
Не веднъж да се преборя
С нуждата да бъдеш част от мен.

Огромното око на болката
Се взираше в сърцето ми
И всеки път откриваше причина да ме спре
От бягството.

Завръщах се..................
По-влюбена от всякога в очите ти,
В хлапашките ти планове за лятото,
В изгарящото страховете безразсъдство
Завръщах се !!!
Но всъщност тръгвала ли съм си някога от теб в действителност...............