Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[101010]

действителността е корено различна от мръсните ни мисли, подлото ни подсъзнание и малкото мозък останъл в дълго блъсканата ни глава. давайте вие сте сексита 

[jolyp]

Ти си много  секси ...........
Нереален ли си ти, какъв човек си?
Караш ме да мисля непрестанно секси.
Кожата ти с нокти искам да раздирам,
устните ти да целувам без да спирам.

Искай ме, искай ме, искай ме: не спирай.
Искай ме, искай ме: тялото ми жадно ти изпивай.........

[Donelli]

Изпивай ме до
глътката вино.
Недей ме разбира
спори, побеждавай ме.

Кристала с последната
капка в стената разбивай.
Накарай ме да замълча,
да стена, да вия, да моля.

Убивай ме
с погледи ледени.
Без жал ме разкъсвай
и вземай.

Жесток и себичен бъди.
Убивай ме бавно
Убивай-
само недей

изстива !

[jolyp]

Не изстивай, ти, ангел мой бял,
не оставяй душата самичка
и стихът ми нека е цял,
милостив със сирашка въздишка.

Ще те чакам до тъмно и пак,
ще се моля за тебе, любов,
ще потъна във времето, знак
ще ти дам за път хубав и нов.

Любов и обич ще ти дам
и няма да си вечно сам,
до тебе тихо ще поплача
и ще посрещнем с тебе здрача.............
 

[war4ce]

Върни ме…
При избягалото време.
Назад…При раклата
с огряло слънце.
При майчиното рамо
Ти върни ме…до прага
                               нощен
да осъмна.

Ръката и
да ми напомня.
За минали реки.След вечерни тополи.
За оня мирис на смокини…
и орехова шума
В двора.

Върни ме…
В името си.
В сън от ручей.
В забравеното колело
                         на Вчера.
В отминалото благозвучие
на листопади.
             Стъпки.
                  Вечер…

Върни ме,Обич!
При избягалото време.
И път ми дай.
И думи за очите.
Осиновеното сърце
от мен
накарай в стих
отново да политне…


Но щом до днес
не си дошла…
И аз дъхът ти
не намерих.
А чужда майчина ръка
погали ме…и потреперих…
                            Заради
върнатите дни.На друга обич.
В друго време.
Дъгата на едно дете
навярно, мамо,
ще ме вземе…

[ganiva]

Студенината плаши ме
дай ми твойта топлина.
Не искам да измръзвам,
искам в твоя огън да горя

[ForzA_MilaN_97]

Горя. Ти ме гасиш.
Недей.
Искам да изгоря.
Чуваш ли?
Остави ме да пламтя.
Виждам как се стичаш. Ще ме изгасиш.
Аз съм огън, а ти вода.
Заедно. Ще се получи топлина
в сферичността на света.
Пламтя. Не ме загасявай,
искам да горя...

 

[ganiva]

Чест какво е аз не знам
Аз съм дядо Торбалан

[ganiva]

Изплашен ти недей бъди,
че изгубих моите торби
и децата веч не вземам,
с таз работа не се наемам.
Остана само името ми Торбалан,
но съм вече в миша дупка аз заврян.

[antan]

Сърцето ми е,пленница смирена,
плени я твоята душа.... 

[largo_winch]

В мен някъде гнездо е свила,
предпазва ме от бури зли,
в мен живее с мен се радва,
а тъжно ли ми е -тъжи.

Народа казва,че не се забравя,
изглежда вярно е това.
Сетя ли се цялата изгарям,
и пазя я като тайна една.

[Donelli]

Там, където срещат се земята и небето,
там е онзи рай от приказни лъчи,
Там е истината, водеща ни леко,
там са истинските парещи звезди.

Там, където морето и зората
нежно се докосват и допълват своя блян,
там, където слънце подарява светлината,
там е най-прекрасния пристан.

Там, където влива се реката,
там, където гали тя брега,
сълза от щастие пуснах във водата
и помолих се да бъде все така...!

[Donelli]

Безмълвие и аромат на мента.
Спокойствие с цената на тъга.
В безкраен миг превръща се момента.
В мълчание се ражда красота.

По коридора - шум от тихи стъпки
и после скръцването на врата.
Отпиване от чаша с малки глътки.
Наслада. Размисли във самота.

Сияние. Запалена камина в мрака
и пукот от горящи цепеници.
Безвремие, заключено в долапа,
и книги със прашасали корици.

Носталгия, напиращо признание.
И мисли, борещи се във главата.
Копнеж по доброволното изгнание
и търсенето вечно на душата.

[мечо_пух]

Мойта песен недопята,
два патрона в револвера…
Вардар варди ми децата.
А душата – стара вера.

Тръба тръби в Гевгелия,
лежи Леонид убиен…
Гледа го Свети Илия
и лице си в облак крие.

И лице си в облак крие,
ой, войводо, ти, юначе.
млад комита, харамия,
цела Гевгелия плаче,

плаче тейко, вие мама,
плаче мало и големо,
лежи кървав на мегдана,
лежи мъртъв, капитана,

плюят го мухи зелени,
глава му на кол набиват,
храчат го мангали черни,
и кълнат го баш серсеми.

Семка гнила, семка малка…
Семка наша, семка жалка.

[звездююю]

............................................
Семка наша, семка жалка.

Сбрала се е Гевгелия,
мъртъв лежи Леонида.
Пита го Свети Илия,
думи му отгоре идат,

що требва ти, Леониде,
бой да водиш со поганец,
бой да водиш, да загинеш
млад, напети, капитане…

Отговаря Леонида,
с мъртва си уста отвръща:
Пак готов съм да умирам,
ако в живите ме върнеш!

Нас у родната утроба
род на гибел ни орисва.
Нас заченват ни бунтовни,
Истанбул да го бастишем…

Те си бранят падишаха,
ние браним Македония.
Те загиват за Аллаха,
ние мреме за свобода…

Нас ни раждат и обричат
да умрем по своя воля.
Други ористта си сричат,
Ние пишеме история.

…Гроб му копат в Гевгелия,
гроб му копат, пеят песен…
Жив е харен харамия,
не е Леонид убиен…
Леонид не е убиен…