« Отговор #1936 -: Август 04, 2009, 11:41:00 pm »
Въпрос на Рай
Часът удари,краят е близо,
пътят ми през долината е белязан със страх,
чувствам се празен, покаянието ми закъсня,
предполагам вече е твърде късно
да бъда с теб...
Аз съм извънредно изплашен от това, което със сигурност ще настъпи,
продадох себе си, моята смърт,
знам,не можеш да ми простиш,
знам,че съм сам, предадох те,
вървя сам пътя си...
Какво точно е значението на това,
просто пионки в извратената ти игра,
жестока болка заради лъжата, в която живея
заради Любов,която никога не бих предал.
Не ме разпитвай,казва ти Бог,
Ти избра собствената си участ,собствената си съдба.
Отхвърлен от живота, такъв ще бъдеш,
ти сам избра своята участ,своята съдба.
Господи,вдигам юмруци към теб!
Защо не ме оставиш просто да умра?!
Не страдах ли достатъчно?!
Нямам вътрешен мир,нямам следващ живот!
Направих каквото смятах за правилно
в името на Любовта на живота ми,
знам,че е тъжно,но е истина,
нещо е много неправилно,
осъден да страдам толкова дълго
за една така истинска Любов.
Въпросът,който ме терзае,
е толкова трудно да разбера,
той все още ме разкъсва
и в последния ми дъх
сърцето ми не се разкайва,
не бих променил нищо.
Духът ми започва да се издига към небесата,
само за да бъде отдалечен от теб,
сега искам само да умра,няма улици от злато на небето
и да те залича от себе си.
Извисявайки се към райската светлина
просто да моли за смърт,
просто да бъде отхвърлен.
