« Отговор #2093 -: Септември 03, 2009, 10:03:46 pm »
Гробищни порти
Преподобни, Преподобни, това да не е някакъв заговор?
Измъчване за липсващи грехове.
Образ недостоен за мен.
В какво се състояха плановете ни за живота?
Всичко изглежда толкова нереално.
Аз съм човек срязан наполовина в този свят,
oставил ме в страданието ми
Преподобният се обърна към мен
без сълзи в очите.
Това, което вижда не е нищо ново за него.
Не го попитах защо...
Ще запомня любовта, която имахме в душите си.
Заклевам се...
Сега гледам как пада дъжда.
Цялото ми съзнание може да го види сега твоето лице.
Е, предполагам,
взе ми младостта.
Аз ти я дадох цялата.
Като раждането на новооткрита радост.
Тази любов би приключила с гняв.
И когато тя умре,
аз няма да заплача.
Гордостта в душата ми.
Ти ме остави недоизказан.
Сам самичък, като спомените сега разкрити...
Повярвай в думите.
Ще отключа вратата си
и ще премина през гробищните порти.
Понякога, когато съм сам
се питам на глас
дали ме наблюдаваш
в далечните места, които обитавам...
Трябва да преобърна живота си.
Не мога да живея в миналото...
Затова освободи душата ми,
принадлежиш ми за последно...
През всичките тези трудни години
мислех, че съм сам.
Не се интересувах да се огледам наоколо
и да направя този свят моя собственост.
И когато тя умря,
би трябвало да плача и да почувствам някаква болка в себе си.
Остави ме недоизказан.
Сам със спомените, които още съществуват.
Тези, които бяхме...
Шансът да спася душта си.
И моето безпокойство сега е лъжовно.
Повярвай в думите.
Ще отключа вратата си
и ще премина през гробищните порти...
