« Отговор #4498 -: Март 25, 2009, 12:37:35 am »
Абе седя, чета, мисля и не мога да си обясня няколко неща. Прегледах няколко страници от тая тема, а те са впечатляващо много и се изумявам.
Преди около 8 месеца пак ги анализирах и стигнах до извода .... хора без работа седят и си бият шамари и си пращат виртуални целувки вместо да отидат да си ударят по една истинска в дискотеката или да вкарат по бира в кръчмата. Викам си дай да видим, какво може да се направи за да продължат да се занимават и да им е по - интересно и същевременно да създам и аз нещо. Огледах се по света и се запознах с феномена "Микроблогинг" или по - точно "the next killed app - Twitter". Видях и няколко малки, но сравнително успешни реализации на идеята в България и викам к'ат типичен българин аре юруш на маслинките. И аз барабар Петко с мъжете ще правя слеващия сайт убиец. Викам си идеални условия сега навлизат тия тендеции в България, а пък в нашия любим тракер имаме маса народ, които обичат да се изявават виртуално - значи предпоставките за развитие са на лице.
И като във всяка красива приказка - речено сторено запретнах ръкави и почнах да творя. 
След 6 - 7 месеца блъскане и разправии с "деФелъпери" и дизайнери (има и печени такива) и похарчени пари к'ат за 3 голф тройки (както обичам да казвам) се роди моето ново бебе. Българският Туитър!
В замисъла му имаше доста иновативни идеи, които не се срещат в нито една от българските репликации, както и в съмия първоизточник www.twitter.com. Като пример за това е мултиезичността. Сайта беше предназначен за хора по целия свяат не само за България или само за англоезичните общества, както туитър. Имаше и различни типове съобщения, с които човек можеше да се изразява по лесно и краснорчиво. Имаше канали, в които можеше да си биете шамари или да пиете колкото искате байта бира. Има си тагове за да покажете интересите си. Можеше да споделяте снимки, видеоклипове линкове. Можеше да следите ъпдейтите на интресните за вас хора. Всички тези неща в комбинация с иновативният и доста различен дизайн и професионално програмиране бяха продпоставка за ... дъ некст кълър апп ин БГ.
Да, ама не!
След като отрочето ни се пръкна офицялно окло Коледа миналата година с изненада открих, че същите тези хора, които тайно се надявах да са първите, които пе се вкллючат в тази нова и интересна инициатва, започнаха още преди да разберат смисъла да ме разбуеждават и да ми обяснават как си хврълам парите и услиията на вятъра.
Борейки се да скалъпя някакви банери за да започна да рекламирам успях криво ляво да "изнасиля" всичките си приятели да се регистрират (около 60 - 70 ) профила с единствената молба да драсват по 2 - 3 поста от по максимум 160 символа на ден за да "завъртят" колелото и сайта да набере инерция преди масирана рекламна кампания.
Е да ама както е казал поета ... да ама не. Точно тия хора, които пишат за шамари, числа, бои, целувки, настроения (изключвам прекрасния нюзрум). Та същите тези хора, които губят толкова време и усилия в тези "смислени" дейности се кълняха до един ... "дааа няма проблеми ще пишеме ще помагаме" .
Същите те имат сумарно към 20 поста за последните 4 месеца.
Ей т'ва не го разбирам. Имат време да ровят по нета да гледат ютюб или сичките му там клонинги да се спамят един друг по е-мейл или ИМ, а нямат време да ги споделят в тази не лоша (по мое скромно мнение) платформа. Даже имат време да ми ги пращат на мен!!! Пак казвам не го разбирам. Поне, като не си вярваш сам, не обещавай!
Та т'ва е историята на www.bpoke.com кратка, но тъжна дет се вика вмсто да пиша сега тва можех да си бръмча с една бая нова A3-ka по улиците, ама аз не ще следвам dot com-а. Т'ва е урок за мен. Пиша ви го насред тази тъпа игра за да ви се наложи да го прочетете преди да го залеете с шамари. Вероятно докато го пиша са били ударени поне 10 шамара и 13 целувки. Наявам се повече хора да го прочетат и да открият себе си в поучителната история. Надявам се да си вземат поука и да бъдат малко по - умерени в обещаята си.
Историята е по действителен случай. Всички, които откриват себе си в нея .... НЕ е случайно!!!!
Послепис.
Разбира се тук е мястото да благодаря на шепата хора, които бяха с мен от началото до самият край и след, като видяха, че сайта не същесвтува си направиха услието да попитат, какво се е случило. Мисля, че трябва да сложа и име на тази кратка и поучителна истрория. Подходящо заблавие би било:
"Как да превърнем Ауди А3 в купчина празни обещания или историята на бпоке"
Искам да помоля и някой администратор да заключи темата за да спрете за малко да си биете шамари и да се опитате да я прочетете.
Благодаря предварително
