Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[war4ce]

Аз се моля за лудостта на другата в огледалото. 
да не я губи, не за друго 


Дали за лудите ние сме нормалните? 

Лека нощ, компанията! Пък да видим до кого ще се събудя    

[after_never]

Може би трябва да се запиташ как ли изглеждат танцуващите ,в очите на хората които дори не знаят че съществува музиката 

[war4ce]

Докато почистиш, да спретнем едно разговорче за ютията и ракията, а?   

[after_never]

Слушай.....дала си ми дрехите на дядо си и не че не ми харесват  ами малко миришат на нафталин

иииии  бързо излизай от там

[war4ce]

Пак се измъкваш, хващай ютията!   
Ракията дядо я изпи 

[after_never]

хванах я......... сега какво 

[war4ce]

Кой ти каза да влизаш вътре?       

[after_never]

Е ..... постарах се


Мисля ,че вече заслужавам ако не ракия и салатка , то поне масажче 

[war4ce]

Нали съм добричка може и това 

[after_never]

Е как да не се постарая сега 


Ето да имаш каво да правиш докато проверя в гугъл за наръчник по гладене ,или пък защо и ти да не ми покажеш ?

[war4ce]

Какво да ти покажа, че не разбрах    Да започнем преброяване на дивите зайци непокорните...мъже     

[after_never]

Яааааа какво си крием зад пушката 



Хайде разкажи ми за това ..... стига с тая агресия 

[war4ce]

Когато полъхът на страстите
съблече свещите,
пред красотата
огънят преглътна си езика...

Тук става ли да ти разкажа... приказка?        

[MrsSmith]

Разкажи на мен.  

"Приказките помагат на децата да заспят, а на възрастните да се събудят."

[war4ce]

Щом искаш мога да разкажа и на теб.     

Приказка

Луната тази нощ ме спря,
прегърна ме и ме омая.
Разказваше ми за света,
а всичко исках аз да зная.

А тя разказваше и в тон
с разкоша звезден на небето
прозвънна в мене камертон,
с акорд събуди се детето.

Това дете - така само -
в полето скита босоного,
а мъка и любов в едно
събуждат спомените много...

Тук бледата луна заспа
с отворени очи накрая,
защото шарен е света,
а всичко исках аз да зная!



Приказка за Лунната девойка

по персонажи от света на маите

Веднаж един момък се изгубил по време на лов в селвата Лакандона в Сините планини Чиапас. Той обаче бил смел войн и не се уплашил. Пълната месечина го извела на брега на едно езеро.
Голяма била Луната над тихите езерни води. Лек ветрец задухал в листата и те тайнствено зашепнали. Сребърна пътека от лунни лъчи се разстлала до брега, а по нея заслизала чудно красива девойка.
Кожата й била бяла като снеговете на Андите, косите- пухкави като козината на зимен заек, погледът- дълбок като мъдростта на Кинич Ахау. Това била Лунната девойка.
Срещнали се погледите на двамата млади и те се влюбили. Срещнали се устните им и те се обикнали безпаметно. Срещнали се сърцата им и те станали едно.
Всяка нощ, когато месечина залязвала, девойката слизала от нея, за да се срещне със своя любим. Тя била свободна от зори до здрачаване.
Влюбените били толкова щастливи, че не забелязали злият дух Каказбал, който им завидял. Нощ след нощ той прекъсвал една по една от лунните нишки, по които идвала девойката.
Смрачавало се и момичето трябвало да се покачи обратно на Луната. Момъкът стъпил на сребърната пътека, за да я целуне. Точно тогава Каказбал отрязал последната нишка, която ги свързвала със земята.
Като отронени сълзи паднали младите в тъмните бездни, а месечината изгаснала. Но дяволът не победил, макар да се смеел доволно.
Боговете не можели да поправят съвсем стореното, но сътворили много повече. Те превърнали девойката в Икстал- богиня на любовта, брака и семейството, а момъка в най-ярката звезда/Венера/.
Всеки месец Каказбал прекъсва лунните нишки и Луната изгасва.
И всеки месец тя отново изгрява в очите на онези, които се обичат.
От тук произлизат и някои поверия на маите. Никой не започва сериозно начинание в безлунното дяволско време на Каказбал. И не се женят. Ако светилото на момъка- Венера се къпе в изгрева, белег е за война и бедствия.
Тъй остава приказката за Лунната девойка, написана на небосвода над Сините планини. Кондорът носи на крилете си приказните думи. А в Синьото езеро блестят лунните стъпки на любовта....