Тук, у село доди момък
със каруца сливи,
на мегданя са опъна,
мющерий да дири,
вика – сливи съм дукарал,
вий за смет върети,
и у къщи, и у двора,
да си помитети.
Колкот смет ви са натрупа,
щот сти работливи,
бързо я носети тука,
аз ша давам сливи.
Вечи към следобед иди
стрина ми Миала
и пред момъка исипа
няколко чувала.
От зарана съм замела
с тъс митлъ голяма -
курници, обор, кошари,
нищо не остана.
Ма сабраа са чували,
зер кат ни съм мела,
и от лятоска буклуку
тук съм го донела.
Давай, синко, тия джанки
да ги нося къщи,
чи бурканити ма чакат
огъня са кърши.
Ей, из пътя са задава
попуута унука,
ем усмяна, ем шавлива,
с него са усука,
чи отгоре му кат метна
тез очи игриви -
Ти на мене смет да даваш,
аз на тебе – сливи,
каза тъй и исчерви са,
гърбом са обърна,
фана пътя за у къщи,
ич ни са повърна.
Киро само са усмихна
и мустак засука,
и мерака му са сурна
с попуута унука.
Подир малко на пусия,
га че ли я гонят,
иди баба попадия,
кълне и мърмори…
- Кат та фана, та удирам
кат кирлива гръста,
да въриш у тойту село
там да ги прилъсташ.
Ама, бабо попадийо,
тя сама са тика,
и нишани ми опъва,
мръсутий ми вика.
Мъж ни е видяла санким,
тебе ли ша види,
с туй магари, с тъз каруца
бедин като гниди.
Аз у къщи да я фана
ша и дам нишани,
дет задиря по мегдана,
селскити хайвани.
-Зян ша стана за без малко -
момъка са мръщи,
де, да свършат пусти джанки,
да си ида къщи
