Историците твърдят, че прародителят на съвременната вилица - двузъбо сребърно изделие, било видяно за първи път на масата на венецианския дожд Доменико Силвио в края на второто десетилетие на XI век. По това време във Византия и в Европа единствените прибори за индивидуално ползване били... пръстите на собствените ръце. Нещо подобно на вилица имали древните римляни, но това приспособление те използвали само за вадене на месото от горещата жарава.
Триста години след времето на Доменико Силвио съпругата на Людовик X (Франция, началото на XIV век) имала една-единствена вилица. В инвентара на доста по-богатия Карл V (началото на XV век) имало няколко сребърни вилици. Храната на европейците в тези времена била предимно твърда и се поднасяла на масата нарязана на парчета, които се взимали с ръце.
През XVI - XVII век правилата на добрия тон настоятелно препоръчвали месото да не се държи с цяла ръка, а с три пръста. Много изискано било да се слагат ръкавици по време на ядене, ръцете оставали чисти, а и по-лесно се взимали горещи парчета храна. Общественото мнение бичувало вилицата като нововъведение. Духовенството видяло в нея въплъщение на дявола и нечестивата му сила. В манастирите до XVIII век строго се забранявало ползването на този прибор. В края на своето царуване Кралят Слънце Луи XIV великодушно признал вилицата за полезна.
Окото на кое животно е по-голямо от мозъка му??
