Измамно щастие
Щастлива бях,защото вярвах в тебе.
Вървях спокойна-зад мен стоеше ти!
За твойта обич,пазех свойто време,
но зла съдба-безмилостно ни раздели...
Къде си ти,къде си мой любими?
Къде да търся твоя смях сега...
Изгубих те,изгубих твойто име!
Къде?Да питам даже не посмях.
И ето,днес,във мрака паля свещи
и взирам се за твоите очи,
ръцете ти,до болка искам аз да срещна!
Обичам те до лудост,Бог ще ми прости!
За друга,може би роден си-аз за друг
и таз любов е грешна...знам това!
Но моята душа, не иска твойта да загуби
и в тази нощ на свещи,от болка аз крещя...
Мисля си за нещо спортно.
