Ами с човешкия живот е така и затова напълно съм съгласен с Уди Алън :
Колко хубаво би било ако живота протича наопаки. Първо трябва да
умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш.След това отиваш в
старчески дом.
Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си
пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник,
лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден.Работиш
40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на
почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се
готвиш за гимназията.После отиваш в начално училище, ставаш дете,
играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе,
влизаш обратно, прекарваш последните си
9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум
сървис при почукване по стената, ... и накрая свършваш като оргазъм
Мисля си за нещо предстоящо......
