Очите ми, вперени в бъдника
бавно угасващ,
Камината...стаята...
клончето с дъх на смола...
Жестоко сама съм сред тях
и това се повтаря.
А помня на Коледа
как съм щастлива била!
Отчупвам на всеки
парченце от бялата пита.
Оставям едно и за теб-
при това на Исус.
О, Боже! Във него
паричката бяла е скрита!
А тебе те няма...
Светът ми е празен и пуст.
Наоколо сенки на пламъци
диво танцуват.
Във пълната чаша
искрящото вино горчи.
В прозореца с вятъра леден
снежинки лудуват,
и само сърцето в гърдите
ранено мълчи.
Угасва на свещника
сетна ненужна свещица.
Угасват надежди, мечти,
и си тръгва сънят.
Навън го посреща със крясък
замръкнала птица,
навярно загубила
верния път за дома!
Мисля си за нещо...магично!
