www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Поука!  (Прочетена 33614 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

az_

  • SuperUploader
  • Карма: +167/-18
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Април 20, 2007, 10:11:23 pm
  • Публикации: 350
  • Торент Клиент: uTorrent
  • Профил в bpoke.com: az_
    • WWW
Поука!
« -: Май 30, 2008, 02:26:37 pm »
За съжаление публикувайки един по-дължичък пост в оригиналната тема, нещата там се прецакаха и се наложи да изтрием цялата тема.
Изключително много съжалявам за грешката ми и се надявам, че бързо ще възстановим липсите.

Аз започвам с това, което прецака нещата, но на части:


Цитат
Корпоративен урок 1:

Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага:
Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!.
След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.
Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
- Кой беше? - попитал съпругът й.
- Боб - съседът - отговорила тя.
- Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?

Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация,
отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:

Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият
гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."

Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:

Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълняпо едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител -"Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.

Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:

Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.
Заекът го попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.

Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.


Корпоративен урок 5:

Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Активен

az_

  • SuperUploader
  • Карма: +167/-18
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Април 20, 2007, 10:11:23 pm
  • Публикации: 350
  • Торент Клиент: uTorrent
  • Профил в bpoke.com: az_
    • WWW
Поука!
« Отговор #1 -: Май 30, 2008, 02:27:26 pm »
Цитат
Корпоративен урок 6:

В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:

До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!

Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.


Корпоративен урок 8:

Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
- Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш.
Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
- Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало.
Тя му отговорила:
- Копелето хвърли монети!!!

Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9:

Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал:
- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали:
- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали:
- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.
И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.
Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).

Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.
Активен

lazarelli

  • SuperUser
  • Карма: +10/-8
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Февруари 26, 2008, 09:43:53 am
  • Публикации: 97
Поука!
« Отговор #2 -: Май 30, 2008, 04:41:12 pm »
Много точно!
Четох с удоволствие!:):thumbsup::punk::beer1:
Активен
Не дразни Лъва когато спи!

starsssss

  • Гост
Re: Поука!
« Отговор #3 -: Юли 03, 2008, 01:00:26 am »
Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си „Защо плачеш?" „Защото съм жена?", отговорила му тя „Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"        По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?" „Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно? Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.

 Дадох й чувствителност  да  обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.   
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.  Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
 

Активен

starsssss

  • Гост
Re: Поука!
« Отговор #4 -: Юли 03, 2008, 01:14:28 am »
ПРОЩАЛНО ПИСМО - от Габриел Гарсия Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
 

 
 
Активен

starsssss

  • Гост
Re: Поука!
« Отговор #5 -: Юли 03, 2008, 11:09:31 am »
Научих - колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това Научих - не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва ти самият да си прощаваш. Научих - независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти. Научих - само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат. Научих - понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия. Научих - няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят. Научих - не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги. Научих - двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно. Научих - има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен. Научих - независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни. Научих - живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават. Научих - че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка. Научих - че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано. Научих - въпреки че думата "любов", може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно. Научих - че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората, а и да защитиш това в което вярваш. Научих- че не остава ненаказано направено добро. Научих - че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих - че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих - че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. Научих - че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо. Научих - че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш. Научих - че не е важно какво се случва с хората Важното е какво правят те по въпроса. Научих - че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. Научих - че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. Научих - че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш. Научих - че е много по-лесно е да реагираш вместо да помислиш. Научих - че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате. Научих - че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш. Научих - че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме. Научих - че или контролираш отношението си към хората или то контролира теб. Научих - че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й. Научих - че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията. Научих - че да се научиш да прощаваш изисква практика. Научих - че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат. Научих - че парите са калпав начин да си мериш успеха. Научих - че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно. Научих - че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак. Научих - че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки. Научих - че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов. Научих - че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце. Научих - че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал Научих - че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват. Научих - че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични. Научих - че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и аз да не искам. Научих - че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб. Научих - че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота. Научих - че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш. Научих - че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества. Научих - че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това какви ще станем.
Активен

sweety_tweety1

  • V.I.P.
  • Карма: +35/-61
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юни 25, 2008, 10:47:08 pm
  • Публикации: 1047
  • По добре черната овца,отколкото просто овца
Re: Поука!
« Отговор #6 -: Юли 03, 2008, 08:04:23 pm »
Защо плачат жените?



„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.  Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
 


Цялото е невероятно,но това определено малко ме разплака...брррр
Активен

 Познах себе си в очите ти. Магия, вливаща се на тласъци в тялото ми, разливаща се по вените и възраждаща всяка моя фибра. Събуждане от един ежедневен сън, продължил дълги години наред, за да спре... в очите ти!!!!!

ivapg

  • V.I.P.
  • Карма: +131/-24
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Октомври 01, 2007, 07:54:29 am
  • Публикации: 1342
Re: Поука!
« Отговор #7 -: Август 30, 2008, 10:05:57 am »
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
     - Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
     - Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това ...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
     - Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
     - А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала.
Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
     - А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
     - Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи
стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни.
Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани
или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя
нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това
какво правим и какво знаем. Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
  *5-те най-богати човека в света
  *5-те последни Мис Свят
  *10 лауреата на Нобелова награда
  *5-те последни носители на Оскар.
     Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри.
 Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
     Сега си спомнете:
  *трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
  *трима приятели, помогнали ви в труден момент
  *някой, накарал ви да се чувствате специален
  *5 човека, съпътствали ви през живота
      Как върви? Много по-добре, нали?
        Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите,
 нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас
винаги.
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте

 В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака
студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф.
Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се
наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха
утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита
 още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни
празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот.
 Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите
ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те,
 животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви.
Пясъкът е всичко останало - малките неща."
 И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф.
 Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място
за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте
 с децата си.
 Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
 Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете
приоритетите си. Останалото е само пясък."
 Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
 Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение
колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Активен

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
Re: Поука!
« Отговор #8 -: Септември 19, 2008, 12:36:58 pm »
                               Животът не се мери с броя вдишвания,
                                а с моментите, които спират дъха ни !

                                                 Джордж ГАРЛИН


Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия-толкова уместна и днес, в епохата след  11 септември



Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим  улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
Re: Поука!
« Отговор #9 -: Октомври 17, 2008, 11:13:52 am »
           Това е едно мое любимо стихотворение,което ме е вдъхновявало през годините.И което смятам да оставя в наследство на моите синове,под един или друг начин.

АКО

Ако можеш да запазиш равновесието си,
когато всички губят своето
и тебе обвиняват за това.
Ако продължиш да вярваш в себе си,
когато всички се съмняват в теб,
и все пак отчиташ тяхното съмнение.
Ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане.
Или ако те лъжат-да не си служиш с лъжи.
Или ако те мразят-да не излъчваш омраза
и все пак да не бъдеш твърде добър,
нито да се правиш на съвършен мъдрец.
Ако можеш да мечтаеш
и да не правиш мечтите си свой господар.
Ако можеш да мислиш
и да не превръщаш мислите си в единствена цел.
Ако можеш да посрещнеш  триумфа и падението,
като двама еднакви измамника.
Ако можеш да понесеш как истината,изречена от теб
 се изопачава от подлеци
и се превръща в подпора на глупци.
Или да видаш как се руши онуй,
което цял живот си творил,
но да не се прекършиш и пак да почнеш да твориш,
дори с похабени инструменти.
Ако можеш да загубиш  и почнеш отначало
и никога да не продумаш за загубата си..
Ако можеш да насилиш сърцето си,нервите и мускулите си,
да ти служат още дълго макар съвсем отмалели.
И тъй да издържиш когато няма нищо в теб,
освен волята,която ти шепти „Дерзай!”
Ако можеш да разговаряш с тълпите,
но да запазиш благородство.
Или да се движиш с царе,
без да губиш допира с обикновеното.
Ако нито враг,нито любящ  приятел,
могат да те наранят.
Ако всички хора са ти драги,
Но никой твърде мил.
Ако можеш да запълниш бягащата минута
Със шейсет достойни секунди...
Твоя ще е Земята
и всичко,което е в нея.
И което е по-важно
Ти ще бъдеш ЧОВЕК,
                          сине мой!


Ръдиард Киплинг
« Последна редакция: Октомври 17, 2008, 11:16:52 am от MrsSmith »
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
Re: Поука!
« Отговор #10 -: Октомври 20, 2008, 03:33:01 pm »
История за любовта

    Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
 Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
Re: Поука!
« Отговор #11 -: Ноември 06, 2008, 03:05:53 pm »
Една известна притча на Ошо за ума 
                                                      или
                                                              "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне!"


  В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
  Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
  ...И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.
  Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият!
         ...И те го убили!


      Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад, твоите радости и страдания.

    Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си  -той го тъче и върти, този вълшебен свят,а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.

    Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец.

                                           Ти самият носиш отговорност за това.
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1089/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6720
  • Creator of Reality
Re: Поука!
« Отговор #12 -: Ноември 08, 2008, 12:30:58 am »
А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.


Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Молих Бог да ми даде сили

и Той ми прати изпитание,

за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост

и Той ми прати проблеми,

за които се налага да мисля ден и нощ.

Молих Бог да ми даде мъжество

и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов

и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Молих Бог да ми даде благоденствие

и Той ми прати възможност.

Нищо от това, за което Го молих,

аз не получих даром.

Но получих всичко, от което имах нужда.

Бог чу молитвите ми.
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

starsssss

  • Гост
Re: Поука!
« Отговор #13 -: Декември 19, 2008, 11:31:08 am »
Активен

International

  • User
  • Карма: +3/-0
  • Неактивен Неактивен
  • :Ноември 17, 2008, 11:34:02 am
  • Публикации: 4
Re: Поука!
« Отговор #14 -: Декември 24, 2008, 09:08:08 pm »
Отговор към поста на starsssss

МОНОЛОГ ЗА ЖИВОТА И ПРИЯТЕЛИТЕ...
- Как мислиш, животът хубав ли е?
- Не, а според теб?
- Ами, от една страна – да, от много други – не.
- А той живота не е ли такъв, какъвто си го направиш? Какъвто искаш да е? Защото ако примерно цениш малките неща и им се радваш, ще бъдеш поне малко щастлив и съответно ще се мислиш, че живота е хубав...
- Първо, нещата не зависят само от това, което ти ще си направиш, а и от това, което ще направят хората около теб, затова трябва внимателно да ги подбираш... и второ, ако примерно не ти пука за нищо, ще си мислиш, че си щастлив и ще го вярваш и няма да се интересуваш от нищо друго ... но това е само внушение.
- Искаш да кажеш, че не може да си щастлив, истински, ако си сам и всичко зависи от теб?
- Може, но това е внушението. Човек не може да живее сам, трябва да има хора около него, трябва да има приятели, с които да споделя и болка и щастие, но не става дума за тези приятели, които са повече само познати, отколкото близки хора... когато имаш истински приятели до теб, животът ти зависи и от теб, и от тях ... но също така и от някой, с които си решил да споделиш чувствата си.
- А как се намират такива приятели? Звучи малко невъзможно да има такива хора...
- Ето един пример... Аз много често си говоря с познати и непознати за нешата от живота, за болките, страданията, чувствата, радостта и т.н. Изслушвам ги, те мен също... споделяме си лични неща, плачем, смеем се... Повярвяй ми, много трудно се намират хора, с които може да си говориш на такива теми... но чувствата са най-силните връзки между хората, следователно те най-лесно могат да сприятелят двама човека.
- Но да си говорите само за това ... да споделяш страданията на познати и непознати ... не боли ли ? Гадно е така ...
- Гадно или не, изслушвам и помагам с каквото мога, давам съвети или подкрепям хората в нужда. Едно много странно явление при мен е когато “надуша” някой изстрадал човек и започна да си говоря с него. Получавам някак си енергия и позитивизъм, които се опитвам да предам на този човек. Странното е, че ако става въпрос за моето състояние, нямам никакви сили... и просто си стоя и се сдухвам.... а животът си минава...
- С това последното успя да сдухаш и мен ...
- Съжалявам, понякога навлизам в много болезнени теми, не исках. Но той живота няма да спре да си минава, важното е как го оползотворяваме.  Дали правим това, което искаме и ни харесва или това, което ни кажат другите, за да им се харесаме и да им се подмазваме. Всеки избира пътя си и в зависимост от това той бива удовлетворен или не от преживяното. Последствията са различни, понякога си щастлив, понякога нещастен, но пък нали, ако имаше само едното, нямаше да има контраст и всъшност нямаше да има нищо...
- Ти какво избираш? Това, което искаш? Това, което трябва? Или това, което ти казват другите?
- Няма “трябва” в този случай. Никога не съм правил неща, които другите ми казват или нареждат да правя. Живея си по мои правила, но както се оказа те са много различни от другите и понякога си мисля, че живея в отделен свят, където малко хора ме разбират... и всеки път, когато се сблъскам с реалния свят – боли... и когато твърдя, че съм реалист, всеки ми казва, че всъщност съм песимист .... но явно това е реалността за мен. Ако бях избрал да правя това, което ми казват другите, щях да съм роб, нямаше да се радвам на това, което правя, нямаше да ми се случват невероятни неща, нищо нямаше да е както го искам... Разбира се този избор си има и лоша страна. Малко хора ме разбират и искат и могат да ми бъдат приятели. Повечето им е трудно да ме приемат такъв, какъвто съм и ме отбягват, защото не се приобщавам в компанията. Но нямам нищо против, аз имам приятели, малко, но истински.
- По добре така, отколкото много приятели, на които да “слугуваш” и които са ти по-скоро познати.
- Точно затова трябва да се приемаме такива, каквито сме, не да се стремим да променяме другия, за да го допуснем в нашата компания, нещо, което правят много хора. Те не оценяват човека като личност, а искат той да бъде като тях, да се облича като тях да слуша същата музика или какво ли не още глупави прищявки.
- Ами много ясно. Това да се подбираш приятелите според външния вид или цената и марката на дрехите е доста глупаво и може би безсмислено.
- И така, в живота може да си живееш както искаш, може да чувстваш, че живееш... или да се водиш по правилата на другите, да им се подмазваш и т.н., да си мислиш, че живееш и че имаш добри приятели... избора е твой !

Няма поука!
Равносметката е странна птица - спохожда ни обикновено около рождените ни дни, празниците в тежки моменти и се опитва да бъде обективна. Нашата памет е нашата истина за единствения ни живот. Сещаме се за приятелите и радостните моменти само когато друг "приятел" ни е загърбил. Очакваме всичко да е като едно време. Опитваме да си върнем доверието, смеха, чувствата, сълзите, доверието, усмивките, сълзите ... тук няма "но". Истинския приятел си остава такъв каквото и да се случи!


Активен