www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Поука!  (Прочетена 70122 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re:Поука!
« Отговор #105 -: Февруари 13, 2010, 08:27:44 pm »
ДВАТА БУРКАНА

Един буркан
на друг буркан
във склада се похвалил:
погледни
картинката отпред!
Това е моят етикет !!!
А твоят - паднал.
Я се виж сега!
Без етикет си, нямаш и цена!

Тогаз отвърнал
другият буркан:
- Да, приятелю, имаш тази чест
но по какво
ще те познаят днес?
Не по твоят етикет
а по това, което е във теб!
Ако в тебе
развалена е храната,
знай, никой няма да плати
цената!
Ти няма вече
да си тука.
Ще те изхвърлят на боклука
Затуй приеми
един съвет:
Не се хвали със своя етикет!
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

dve_svraki

  • Гост
Re:Поука!
« Отговор #106 -: Март 04, 2010, 03:00:49 pm »
Несретница
Той сграбчи жадно, с дива страст
изящната ми шия,
наложи мъжката си власт –
не можех да се скрия.
Завлече ме в едно мазе,
аз бях се запотила,
той също, след това ме взе,
отвори ме със сила...
И сляха се уста с уста –
докрая изцеди ме,
след туй захвърли ме в калта,
изрита ме, разби ме!
Единствен споменът остана
от времето щастливо,
когато бях така желана
бутилка светло пиво!
Активен

звездююю

  • Гост
Re:Поука!
« Отговор #107 -: Март 23, 2010, 05:05:26 pm »
Жена приказва на мъжа си:
- Скъпи, събуй ми обувките.
- Скъпи, съблечи ми роклята.
- Скъпи, събуй ми чорпогащника.
- Скъпи, махни ми сутиена.
- Скъпи, събуй ми и бикините и никога не ги обличай пак!
   ;D ;D ;D
Активен

bebitoo

  • User
  • Карма: +506/-120
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Октомври 07, 2009, 08:13:47 pm
  • Публикации: 108
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.2 Firefox 3.6.2
Re:Поука!
« Отговор #108 -: Март 30, 2010, 06:40:15 pm »
История за любовта

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства.
Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила
да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда
 да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива,
че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки
колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

- Защото само Времето е способно да разбере колко
 велика е Любовта!
Активен
Колкото врагът е по - голям , по - голямо е нивото на човека !

fresh_way

  • Гост
Re:Поука!
« Отговор #109 -: Април 12, 2010, 06:56:47 pm »
МОРКОВ, ЯЙЦЕ И ЧАША КАФЕ ......



Една млада жена посетила  майка си и й разказала  за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден.
За това колко е изморена да се бори продължително.
Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.
Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят.
Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе.
После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума.
След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша.
 После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"
„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите.
Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи,
че яйцето е станало твърдо.
Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"
Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода.
Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смляните кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти?
Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"
Спомни си за това:

"Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка?
Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат.
Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си.
Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите?
Дали си морков, яйце или кафено зърно?
Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?


Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите.
Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им.
Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало.
 Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.
« Последна редакция: Април 12, 2010, 06:58:00 pm от fresh_way »
Активен

Deizi_Rock

  • Бебчето
  • V.I.P.
  • Карма: +1049/-1110
  • Неактивен Неактивен
  • :Юли 18, 2009, 10:30:07 am
  • Публикации: 1639
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re:Поука!
« Отговор #110 -: Април 13, 2010, 12:15:10 pm »
Лудостта да бъдеш различен


Хубаво ли е да си различен? Всъщност къде е границата между
различното и лудостта? Какво е да си различен? Луд означава
ли различен и обратното-различните хора луди ли са? На тези
въпроси може да се отговори по много и по различни начини.
Човек трябва да бъде такъв, какъвто иска, без
да се подчинява на всеприетите норми за поведение!

Когато някой е различен не се приема особено добре от обкъже-
нието си и от обществото. Било то и поради факта,че има различни
виждания за света и за живота, или че има по-особени черти в
външния си вид-не се облича по всеприетия за нормален начин,
или просто прическата му не е по „последен писък на модата”...
различните се смятат за луди, но погледнато от друга гледна
точка-има ли еднакви хора?
Всеки човек е различен и неповторим сам за себе си.И не трябва
да съжалява за различните си възгледи и действия.Аз не искам
да съм като другите, не искам да подражавам или да приличам
на някого. Аз съм си аз-своенравна и различна.И не мисля че това
ме прави луда!
Но в обществото, в което живеем е много трудно, почти невъз-
можно да бъдеш различен. За повечето хора не е лесно да си непу-
шач, сред пушачи... Да си трезвен, сред пияни! За мен не е така,
не бих искала да си провалям живота, само за да бъда приета
Подобаващо сред обкръжението си, което определено не знае,че
Да съществуваш на този свят е неповторима възможност, която
би било много жалко да се погуби. Ето защо е добре да живееш та-
ка , че да си горд със себе си, разбира се , което не означава ,че
грешки не могат да се допускат. Напротив, но трябва да се учиш
от тях и най-важното да не ги повтаряш!

Е, трудно ли е да си различен? Ти си уникален,
нужен си на света, тогава какво толкова,
че трябва да се бориш с общоприетите норми?
Трудните неща правят живота смислен.
Защото когато всичко е лесно, ти губиш
стимул- амбициозността умира.
Та нали човек расте стремейки се към недостъпното.
Да, трудно е да си различен, защото всичко трудно
е хубаво, то няма дубликат, то е уникално!

Да си различен е да бъдеш просто себе си, без да подражаваш
на някого по поведение, характер или физика! Хубаво е да си
различен, защото е прекрасно да си уникален и единствен!

Активен

Deizi_Rock

  • Бебчето
  • V.I.P.
  • Карма: +1049/-1110
  • Неактивен Неактивен
  • :Юли 18, 2009, 10:30:07 am
  • Публикации: 1639
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re:Поука!
« Отговор #111 -: Април 26, 2010, 01:53:20 pm »
Петъчна притча: Силата на дявола


Едно момче излязло да купи хляб, когато видяло кметът на града да пресича улицата.
- Той е много могъщ, защото е сключил договор с Дявола – казала на момчето една благочестиво изглеждаща жена и многозначително поклатила глава. То било заинтригувано…
Няколко дни по-късно момчето се запътило към съседния град и покрай пътя забелязало богато царевично поле. Когато пристигнало, попитало кой е собственикът на това поле.
- Цялата земя наоколо принадлежи на един човек – му отговорили. – И бих казал, че Дяволът има пръст в това.
По-късно на същия ден една жена преминала покрай момчето и го поразила със своята красота.
- Тази жена служи на Сатаната! – изкрещял гневно местният проповедник.
От този ден нататък, момчето решило да открие Дявола и да се срещне с него лице в лице. Един ден това се случило и то му задало въпроса, който постоянно го мъчел.
- Казват, че ти можеш да направиш хората могъщи, богати и красиви. така ли е?
- Не съвсем – отговорил Дяволът. Ти просто си слушал онези, които се опитват да ми правят реклама.



Завистта е едно от най-грозните човешки качества и за съжаление е едно от най-разпространените. Понякога, водени от завист, се опитваме да обидим или унижим някого, но често ефектът е точно обратният и унижението пада върху нас !!!
Активен

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re:Поука!
« Отговор #112 -: Юни 02, 2010, 12:39:04 pm »
ТЪРСАЧЪТ

Хорхе Букай

Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач...
 Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира.
 Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
 Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.
 След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни.
 Бронзова портичка го приканвала да влезе.
 Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.
Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай.
 Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
   Абдул Тарег, 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
 Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.
Приближил се и прочел:
  Ямир Калиб,   5 години, 8 месеца и 3 седмици
 Търсачът се почувствал ужасно разстроен.
 Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.
 Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
 -   Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
-   Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея:
            Вляво: това, което го е зарадвало.                             
           Вдясно: колко време е продължила радостта.
 Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея:
 колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?...
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременността и раждането на първото дете?...
А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни?
Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.
Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.

Защото това според нас е единственото и истинско живяно време.






« Последна редакция: Юни 09, 2010, 11:36:11 pm от MrsSmith »
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

5co

  • SuperUser
  • Карма: +3/-3
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Април 08, 2010, 05:49:59 pm
  • Публикации: 15
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 5.0.375.55 Chrome 5.0.375.55
Re:Поука!
« Отговор #113 -: Юни 02, 2010, 05:14:22 pm »
Гарга и маймуна пътуват в самолет.По някое време гаргата каца на рамото на пилота и започва да го кълве по ухото.Пилотът размахва ръце за да я прогони,а през това време самолетът описва чудновати фигури в небето.
-Ей,какво правиш?-пита маймуната
-Ааа нищо,само се ебавам с пилота.
След малко маймуната започва да дразни втория пилот.Бута му фурашката над очите,дърпа му косата,крещи му в ушите...а самолетът започва застрашително да губи височина.
-Ами ти какво правиш?-пита гаргата
-Ми аз се ебавам с втория пилот.
-Добре де,ама ти можеш ли да летиш???
« Последна редакция: Юни 02, 2010, 05:16:17 pm от 5co »
Активен
Мненията са като задниците, всеки си има.

Deizi_Rock

  • Бебчето
  • V.I.P.
  • Карма: +1049/-1110
  • Неактивен Неактивен
  • :Юли 18, 2009, 10:30:07 am
  • Публикации: 1639
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.3 Firefox 3.6.3
Re:Поука!
« Отговор #114 -: Юни 02, 2010, 05:39:50 pm »
Двама се карат трети печели ! - Двама кандърмъ патаклъмъ, трети кяр ! ...

                                             ( Бизнес поука )
Активен

igrek

  • Parked
  • Карма: +32/-8
  • Неактивен Неактивен
  • :Март 18, 2010, 06:50:09 pm
  • Публикации: 33
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re:Поука!
« Отговор #115 -: Юни 08, 2010, 09:34:34 pm »
Лудият се оплаква,че хората не го познават, а мъдрецът - че не познава хората.

Конфуций
Активен
Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият - към другите
Конфуций

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re:Поука!
« Отговор #116 -: Юни 09, 2010, 11:32:41 pm »
"...Връзката с любим човек помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.
  Връзката ни прави завършени хора.
  Затова си струва да съществува.
  Струва си …УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея ).
  Струва си старанието, което поражда.
  Струва си болката , с която трябва да се сблъскаме.
  И всичко това е ценно, защото когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни.
  Двойката не ни спасява от нищо, не би трябвало да ни спасява от каквото и да е.
  Много хора търсят партньор като средство за разрешение на собствените си проблеми.      Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им.
   Очакват двойката да запълни празнотата у тях.
   Каква ужасна грешка!
   Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
   А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов…Или ще реша да прекарам живота си оплаквайки се от съдбата.

  Идеята е да намеря разрешение на собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен.
  Идеята е също така да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с който да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и да разреши проблемите в живота ми.

  Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.
  Нищо не ни носи по-голямо просветление от това да бъдем с друг, приемайки нещата  от тази гледна точка. Нищо не е по-необикновено то това да чувстваме собствената си промяна до любимия човек.вместо да търсим убежище в една връзка, бихме могли да позволим на силата й да събуди онези наши страни, които са изпаднали в летаргия и ни карат да избягваме открития и пряк контакт с живота: да подсили способността ни да се развиваме, като ясно ни показва в кое отношение трябва да израснем.
  За да се разгърнат положително отношенията ни, необходимо е да ги погледнем под друг ъгъл: като поредица от възможности да обогатим съзнанието си, да открием една по-дълбока истина и да бъдем хора в най-пълния смисъл на думата.
   Чак когато се превърнем в пълноценно същество, което няма нужда от други, за да оцелее, може би ще открием друго пълноценно същество, с което ще споделим онова , което има всеки един от нас поотделно.
   Това е истинския смисъл на двойката: не спасението , а срещата  Или по-скоро срещите.

       Аз с теб.
       Ти с мен.
       Аз със себе си.
       Ти със себе си.
       Ние със света.
..."


    Из "Да се обичаме с отворени очи."  Хорхе Букай
                                                                            Силвия Салинас
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

igrek

  • Parked
  • Карма: +32/-8
  • Неактивен Неактивен
  • :Март 18, 2010, 06:50:09 pm
  • Публикации: 33
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re:Поука!
« Отговор #117 -: Юни 10, 2010, 12:18:21 am »
  Не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш.

Конфуций
Активен
Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият - към другите
Конфуций

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re:Поука!
« Отговор #118 -: Юни 26, 2010, 10:43:34 am »
Всеки сам създава своето щастие

 
 Бог сътворил света, а после изваял и Човека от глина. Когато го завършил, му останало малко парче неизползвана глина. Тогава Бог се обърнал към Човека и го попитал:
- Какво още би искал да имаш, какво да ти направя?
Замислил се за миг Човекът и отвърнал:
- Създай ми Щастие, аз искам да бъда щастлив!
Бог не казал нищо. Само поставил в ръката на Човека онова малко парченце от останалата глина.
 От тогава, та до ден днешен, Човекът примесва топчето глина, което държи в ръцете си и се опитва да извае от него Щастието, за което жадува...
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

Deizi_Rock

  • Бебчето
  • V.I.P.
  • Карма: +1049/-1110
  • Неактивен Неактивен
  • :Юли 18, 2009, 10:30:07 am
  • Публикации: 1639
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.6 Firefox 3.6.6
Re:Поука!
« Отговор #119 -: Юли 01, 2010, 04:48:16 pm »
Общоприето е схващането ,че човек се чувства наранен ,
когато не получава любов ! Но не това ни наскърбява .
Болката започва , когато не даваме любов.
Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов ,
създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.
Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората ,
които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много
от нашите проблеми .

Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.
Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна .Въпросът е какво даваме !

                                    Алън Коен

 


                                                           
« Последна редакция: Юли 01, 2010, 04:52:33 pm от Deizi_Rock »
Активен