www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Поука!  (Прочетена 56562 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re:Поука!
« Отговор #120 -: Юли 02, 2010, 12:20:41 am »
ПРИКАЗКА ЗА ДЪГАТА И ДЪЖДОВНАТА ФЕЯ

   Едно време, отдавна, много отдавна, преди още хората да се затворят в познанието и да прокудят вълшебството, живяла една малка фея. Наричали я дъждовната фея, защото познавала езика на дъжда и често я чували да говори с него. За себе си казвала, че умее да обитава облаците и те били единственият й замък. През деня лежала във високите треви и съзерцавала разгъването на владенията си, а понякога нощем самата луна и служела за светилник и като осветявала отвътре призрачните облачни градежи засилвала усещането и за високи триизмерни пространства.

Малката фея обичала много движението на небесата. Обичала също докосването на вятъра, шумоленето на листата, слънчевите лъчи и светлосенките… Но най-много обичала дъжда. Не познавала по-нежно и по-властно докосване от това на водните струи през лятото. Тръпнела цялата, когато небесният свод се свличал притъмнял и тежък над земята и почти докосвал челата на човешките същества. Точно когато всички се разбягвали в търсене на завет и на сушина, тя се чувствала най-силна на открито, защото стихията я дарявала с частица от небесния безкрай.

-Не си отивай никога от мен! - казала един ден феята на дъжда. - Имам нужда и от шепота на капките ти, и от тътена на светкавиците ти, и от хладните ти ласки. Не съм щастлива, когато те няма...

-Не ме задържай при себе си! - примолил се в отговор дъждът, защото знаел за властта, която тя имала върху него. - Аз съм скитник. Имам нужда да си отивам и да се връщам. Ограничените пространства отнемат от силата ми и ме карат да се измъчвам от копнежа си по хоризонта...

Но феята чувствала по-силно от всичко останало нуждата си от него, затова го приковала към своите земи и дълго време не го пускала да си отиде.
- Освободи ме! - заплакал един ден дъждът. - Вятърът ми каза, че зад хоризонта земята е суха и животът вехне. Защо ме задържаш при себе си? Аз съм на всички и съм ничий.
- Добре тогава... - отвърнала тя - Ще те пусна, но ще дойда с теб.

И при тези думи се превърнала в дива гъска и полетяла с дъждовните облаци. Години наред летяла след дъжда. Когато пороят руквал си възвръщала човешкия облик и тичала през водните стени на летните бури. Но с минаващото време бурите станали за нея ежедневие и я правели все по-малко щастлива.

- Защо вече ласките ти не ме радват? - попитала веднъж дъжда.
- Знам ли? Може би защото можеш да ги имаш по всяко време...

Феята дълго време не се решавала да зададе въпроса какво трябва да направи, за да изпита отново радост, защото предугаждала отговора и той я плашел.

- А ако върна на небето силата, с която ме е дарило? - запитала, когато най-сетне събрала смелост.
- Ти го каза... - отвърнал дъждът.
- Но тогава ще стана смъртна като всички останали...
- Не търси съвет от мен. Аз не познавам смъртта, така окончателна, както я познават смъртните. Умирам всеки ден и всеки ден слънцето ме възкресява.

Феята се умълчала. Дълго време и трябвало, за да вземе решение. Дълго време дивата гъска летяла след дъждовните облаци. Докато един ден осъзнала:
- За какво ми е да имам целия свят, ако не мога да го копнея? За какво ми е всичкото време на света, ако преминава равно и безрадостно? Не искам силата, която имам, щом тя ми дава всичко, което искам...

При тези думи протегнала нагоре ръце и тогава се случило нещо невиждано до този миг: от дланите и излетели седем цветни лъча: седемте вида власт, с които небето я било дарило. Властта над живите твари, над огъня, над виделината, над растенията, над безкрая, над водната стихия и над здрача. Седемте лъча, слети в едно, плавно се заизкачвали нагоре и за миг свързали небето с малката и фигурка. Дъждът затихнал удивен и затворил във всяка своя капка спомена за този миг.

Едва когато цветовете се разсеяли във въздуха (едно детенце ги нарекло "дъга"), феята разбрала какво е направила, седнала на тревата и заплакала. Дъждът и махнал с прозрачна длан и продължил по пътя си. Страдала много тази, която някога била фея, докато дъждът се завърнал, но това, което изживяла тогава с нищо не можело да се сравни. По-ласкав и по-могъщ от всякога й се сторил дъждът. Не че той се променил… просто този път го била чакала. И също знаела, че го има само в този миг.

Оттогава преминали много поколения. Животът отдавна оттеглил безкрайното си дихание от дъждовната фея. Но всеки път, когато дъждът си спомни за нея, на небето се извива красива седемцветна дъга...

Мария Иванова - Фьон
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

blackie

  • Гост
Re:Поука!
« Отговор #121 -: Юли 02, 2010, 02:12:20 pm »
Разкази от маршрутката  - Нещо като съвети


Аз продължавам да си споделям.
Та возя си се значи, знаете къде, прав съм, точно пред мен е застанало едно от онези прекрасни същества с огромни ... сини очи. Лято е, дрехите са почти излишни, блузата на жената е от онези, с хубавите деколтета, дето са призвани да показват повече отколкото крият. Като се вземе предвид разликата в ръста, аз около 186см., тя къмто 165см, погледът ми пада косо отгоре по посока на деколтето. Пък следвайки принципа, че показваме нещо, което искаме другите да видят не се и притеснявам много-много от посоката, която е поел погледа ми. По едно време, девойчето ме изгледа, проследи посоката на погледа ми и ми зададе много странен въпрос :
"Гледате ли нещо?" - разбира се аз в рамките на добрите нрави отговорих: - "Гледам" -, а тя още по-странно - "и какво по-точно гледате" - ми вика. Аз вече съвсем изумено отговарям - "Как какво, гледам това, което ми се показва", - пък тя взе, че изсумтя гневно и се обърна.
Запитах се - къде сбърках?
Я да ви питам, вие знаете ли какво е секс? Групов секс?
Това е маршрутка в час пик. Ама секс ви казвам! Няма на къде да се обърнеш, няма как да паднеш! Подпират те от всички страни. Има леко очарование.
Има елемент на изненада, има екшън.
Например, засърби те някъде, решиш да се почешеш. Започваш да се чешеш, обаче въпросът е дали чешеш себе си или брюнетката от дясно. Звънне ти телефона, бъркаш в джоба да си извадиш телефона. Гледаш, това не е твоя телефон, то и джоба не е бил твоя. Бръкнеш си в джоба за нещо и хоп, среща от близък вид, някой вече е бръкна в джоба, ама не си ти. Въобще купон! Тръгваш да слизаш и за да не ти е самотно си повличаш още двама с теб.
Това лирично отклонение ми дойде наум преди няколко дена, сега го споделям с вас. Иска ми се да дам няколко съвета на уважаемите дами, ползващи превозното средство.
Мили дами, високите и тънки токчета са много готини, само много ви моля много внимавайте къде стъпвате с тях! Ако усетите че сте настъпили нещо по-меко бъдете сигурни, че сте стъпили върху нечии крак и по всяка вероятност той е мъжки! Имайте предвид, че сълзите в очите на мъжа зад вас не са сълзи на обожание, към иначе прекрасната ви особа, а са сълзи на болка!
Много внимавайте като размахвате ръце и чанти, съобразете се с факта, че по принцип господата са по-високи от вас и чантата ви или лакътя ви са на ниво, което предизвиква болка при залитане от ваша страна.
Поради претъпканост в час пик на превозното средство, се налага доста близко "съжителство" с пътуващият зад вас мъж, това което ви подпира не е ОХООООО, а по-всяка вероятност са ключове или мобилен телефон.
И един съвет към всички пътуващи, без оглед на пола.
Знайте, топлата вода и сапуна са измислени доста отдавна, ползвайте ги по предназначение!
Активен

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re:Поука!
« Отговор #122 -: Юли 05, 2010, 11:28:42 pm »
КРИЛЕТЕ СА, ЗА ДА ЛЕТИШ

Когато синът пораснал, бащата му рекъл:
- Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле.
- Но аз не знам да летя - отвърнал синът.
- Така е... - казал бащата.
И както вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст.
- Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си дъх, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш.
Синът се поколебал.
- Ами ако падна?
- И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит - отвърнал бащата.
Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота.
Най-тесногръдите му рекли:
- Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил... Защо ти е да летиш? Зарежи тия глупости! На кого му е притрябвало да лети?
Най-добрите приятели го посъветвали:
- Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на някое дърво. Но... от върха?
Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили във въздуха, но за съжаление, паднал на земята.
С голяма цицина на челото отишъл при баща си.
- Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота.
- Сине - отвърнал му бащата. - За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.
За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш.
Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш...

~ . ~ . ~

Из “Нека ти разкажа”
Хорхе Букай
« Последна редакция: Юли 05, 2010, 11:40:04 pm от MrsSmith »
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

MrsSmith

  • SuperUploader
  • Карма: +1035/-1551
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Юли 24, 2008, 01:55:44 pm
  • Публикации: 3414
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re:Поука!
« Отговор #123 -: Ноември 20, 2010, 01:37:11 pm »
ОЧАКВАНИЯТА

        Най-често се отклоняваме от правилната посока, когато позволим на желанията ни да се превърнат в очаквания. От само себе си се разбира, че очакванията усложняват възможностите ни да бъдем щастливи – както когато се осъществяват, така и когато не се осъществяват.
        Когато те се осъществяват, усложнението идва от това, че сме принудени да ги изоставим и веднага да ги заменим с нови и по-големи очаквания (цикълът се повтаря, докато се сблъскаме с такива, които напълно ни отчаят).
        Ако от самото начало очакванията ни не се оправдаят, усложнението настъпва, когато разочарованието ни прерасне в страдание и болка.
        Бъркаме мечтите с очакванията, без да разбираме, че мечтите отварят пред нас прозорец към целия свят и ни мотивират за действие, докато очакванията ни обричат на пасивност. И едва тогава го разбираме... Въпреки това се вкопчваме в очакванията с изненадваща сила. Защо? Заради навика? За удобство? От незрялост? Може би част от причината се крие във всяко от тези неща, но също и защото очакванията са ни съпътствали твърде дълго...
        Търсенето на омиротворение за съзнанието е не само успешна стратегия за успех, но също така спомага да се повиши чувствителността и да се постигне известна вътрешна отстраненост.
        Според Ведите, ако човек е истински доволен от живота си, няма значение дали има повече.
Не бързай да подминеш фразата, която прочете току-що. Възможно е на пръв поглед да ти се стори очевидна и незначителна, но ако й позволиш да разпери криле в съзнанието ти, без да се съмняваш в нея, ако я оставиш за няколко минути и после я прочетеш отново, може би ще забележиш някаква промяна в значението й... Или в себе си.


Из "Трите въпроса" от Хорхе Букай
Активен
Приготви се да дадеш всичко от себе си или нищо няма да получиш в замяна.

galenavt

  • SuperUser
  • Карма: +149/-92
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Ноември 30, 2010, 06:51:18 pm
  • Публикации: 310
  • Live Free Or Die Trying To Be Free!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 8.0.552.224 Chrome 8.0.552.224
Re:Поука!
« Отговор #124 -: Декември 19, 2010, 03:38:33 pm »
Две бири или философията на живота вселената и всичко останало

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Активен
A listening of rock music makes me feel alive!

Deizi_Rock

  • Бебчето
  • V.I.P.
  • Карма: +1049/-1110
  • Неактивен Неактивен
  • :Юли 18, 2009, 10:30:07 am
  • Публикации: 1639
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re:Поука!
« Отговор #125 -: Февруари 23, 2011, 03:43:48 pm »

Неблагодарност, твоето име е човек.............

Как би постъпило едно улично куче, ако си отделяш от залъка за него всеки ден? Камо ли да го прибереш в дома си, да го изкъпеш, обезпаразитиш и да се грижиш за него?
Няма да намериш после по вярно същество от него. Ще те посреща весел лай, гальовност и щастие в преданите очи.

А как постъпва човекът?
Човека, за когото си делил от залъка си, споделил си хляба и леглото си, оголената си душа, последната си капка кръв?
Ще се възгордее, изнаглее, забрави и ще те остави. Има далеч по-важни неща от тебе.

Как ще постъпи новороденото захвърлено от майка си коте, което ще отгледаш със капка по капка мляко от капкомерче?
Ще те обича, ще те гали и ще мърка гальовно и любовно върху коленете ти.

Не и човека !!!!

Какво си ти?
Ненужна, непотребна изхабена откъм емоции за него вещ.
Която според него би трябвало да е като робот. Трябва ти-натискаш копчето и тя започва да ти служи. Натискаш го пак и тя е длъжна да се изключи. И да си тръгне. Няма не искам, няма недей.
По поръчка. По компютърна програма. Да иде да прави каквото си иска, блее, да пее или най-добре да се застреля.
Така постъпвали истинските приятели. Да са до неблагодарника, когато са им необходими и когато не са просто да си тръгнат.

Как би постъпи дори един папагал, ако го гледаш, храниш милваш и обичаш?
Ще ти чурулика, пее, дори и да проговори може.

Как постъпва Човека?

Заменя те. И те забравя.
Не си нужен вече. Заменя кон за кокошка.
Дал си всичко вече, трохичка неизядена, капчица вода неизпита и сълза неизплакана не е останала. 

Само едно пожелание "Живей щастливо" ти се казва.
Как?
Ами както си искаш го постигай.
Използвай тояга по главата си за предизвикване на амнезия.
Изтръгни сърцето си, за да не страда.
Мистър Пропър за почистване на петната от измъчената си душа.

И живей щастливо..............

Със неблагодарността !!!!!!

Дали да не си вземеш кученце все-пак?



                                                  Блогът на Ironheart
« Последна редакция: Февруари 23, 2011, 05:22:42 pm от Deizi_Rock »
Активен

ifidietomorrow

  • SuperUser
  • Карма: +2/-1
  • Неактивен Неактивен
  • :Февруари 13, 2009, 12:52:08 pm
  • Публикации: 131
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.13 Firefox 3.6.13
Re:Поука!
« Отговор #126 -: Февруари 23, 2011, 04:08:11 pm »
такива сме си хората НЕБЛАГОДАРНИ ! :(
Активен

ivanko70

  • User
  • Карма: +0/-3
  • Неактивен Неактивен
  • :Май 01, 2010, 10:13:08 am
  • Публикации: 12
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re:Поука!
« Отговор #127 -: Февруари 23, 2011, 04:40:53 pm »

Как би постъпило едно улично куче, ако си отделяш от залъка за него всеки ден? Камо ли да го прибереш в дома си, да го изкъпеш, обезпаразитиш и да се грижиш за
И живей щастливо..............

Със неблагодарността !!!!!!



Браво много е хубаво
но наред с правописните грешки, нека да се разберем, защо все жените са онеправданите, слабите, страдащите, използваните и захвърлените......
нима когато правиш всичко за един човек, той не прави??? -> а когато живеете на гърба на човек, който Ви боготвори и носи на ръце, стъпвате по розови цветчета и т.н???
да!!! всеки, който се почуства зле, може да натисне копчето и да спре програмата, за да продължи нататък или посто да поиска ъпгрейд.
Моля всеки да уважава другия -> в една връзка виновни са двамата, както за създаването, така и за разпадането и.
Човек не наранява тези, към които в безразличен, а в любовта винаги единият обича, а другият се оставя да бъде обичан.
пожелавам Ви всичко
Активен

Deizi_Rock

  • Бебчето
  • V.I.P.
  • Карма: +1049/-1110
  • Неактивен Неактивен
  • :Юли 18, 2009, 10:30:07 am
  • Публикации: 1639
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re:Поука!
« Отговор #128 -: Февруари 23, 2011, 05:14:17 pm »

но наред с правописните грешки, нека да се разберем, защо все жените са онеправданите, слабите, страдащите, използваните и захвърлените......


Тази тема не е за дискусия според мен,но след като сте цитирали поста ми държа да Ви обясня!

За правописните грешки няма да коментирам, в кой от постовете са повече ...
Искам само да разбера къде в целия текст видяхте че ЖЕНА е онеправдана , страдаща, използвана и т.н. !?!
Тук пише Човека , било той мъж или жена, не разбирам защо преиначавате нещата ..... ??? Неблагодарността проявена от мъж или жена все си е неблагодарност човешка и само човека може да я покаже в този си истински вид...........
А ,ако не сте съгласен ,ми......всеки си има виждания за нещата ,свят голям ,хора резлични  ;)

Приятен ден !
Активен

galenavt

  • SuperUser
  • Карма: +149/-92
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Ноември 30, 2010, 06:51:18 pm
  • Публикации: 310
  • Live Free Or Die Trying To Be Free!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re:Поука!
« Отговор #129 -: Февруари 23, 2011, 05:35:39 pm »
...Тук пише Човека , било той ...

Именно, нали мъжа е най-добрият приятел на Човека.  ;) ;D
Активен
A listening of rock music makes me feel alive!

Hopkins

  • Карма: +21/-1
  • Неактивен Неактивен
  • :Март 06, 2011, 08:03:55 pm
  • Публикации: 6
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 3.6.16 Firefox 3.6.16
Re:Поука!
« Отговор #130 -: Април 02, 2011, 01:56:00 pm »
Който не вижда далечната опасност го заплашва близка беда.  8)
Активен

dj_yavor_vc

  • Карма: +3/-5
  • Неактивен Неактивен
  • :Август 02, 2010, 10:30:25 pm
  • Публикации: 18
  • Наказателен Картон:
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.16 Firefox 3.6.16
Re:Поука!
« Отговор #131 -: Април 02, 2011, 09:19:06 pm »
Цитат на: Deizi_Rock
Искам само да разбера къде в целия текст видяхте че ЖЕНА е онеправдана , страдаща, използвана и т.н. !?!
Тук пише Човека , било той мъж или жена, не разбирам защо преиначавате нещата .....

Много се засягаш на пол, г-це Рок...  :o   Според мен жената е създадена като допълнение на Човека.Самият факт, че на аглийски "man" значи мъж и човек e показателен.
Така-а-а, а ето и мойте мисли в този ред на мисли:

"ЖЕНА СЕ СВАЛЯ С АКЪЛ И ПАРИ, НО САМО С
АКЪЛ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО..."                                                               
"САМО ГЛУПАВИТЕ ВЯРВАТ В ЛЮБОВТА, УМНИТЕ
СЕ НАСЛАЖДАВАТ НА ДОБРИЯ СЕКС..."                                 
« Последна редакция: Април 02, 2011, 09:41:08 pm от dj_yavor_vc »
Активен

ivanko70

  • User
  • Карма: +0/-3
  • Неактивен Неактивен
  • :Май 01, 2010, 10:13:08 am
  • Публикации: 12
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re:Поука!
« Отговор #132 -: Април 03, 2011, 08:17:12 am »
Мдааа
за това нали знаете, че:
Една жена много лесно може да се направи щастлива, НО излизало много скъпо, за това и казваме на жените "скъпа"
но най-показателен е факта, че е всеизвестно къде се намира т. нар. "G" точка на жените -> в края на думата shoppinG

какво да приказваме повече, единственото което може да се каже за мъжете като контра е, чв разликата между мъжът и момчето е само в стойността на играчките им
Активен

galenavt

  • SuperUser
  • Карма: +149/-92
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Ноември 30, 2010, 06:51:18 pm
  • Публикации: 310
  • Live Free Or Die Trying To Be Free!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 3.6.16 Firefox 3.6.16
Re:Поука!
« Отговор #133 -: Април 04, 2011, 06:19:29 pm »
Жената има нужда от четири животни: Ягуар в гаража, Лисица в гардероба, Тигър в леглото и Магаре,което да плаща за всичко това.  :-[
Активен
A listening of rock music makes me feel alive!

snowqueen

  • V.I.P.
  • Карма: +71/-29
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Мъж
  • :Декември 13, 2009, 01:42:31 pm
  • Публикации: 1651
  • Торент Клиент: µTorrent, csTorrent
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 16.0 Firefox 16.0
Re:Поука!
« Отговор #134 -: Ноември 05, 2012, 08:53:39 pm »
Представете си че сте престъпник, издирван от ИНТЕРПОЛ, ФБР, ЦРУ и попадате в един град, когато полицаите започват да ви обграждат.
Оттегляте се към един хълм, за да избягате с вашия хеликоптер, но
когато пристигате, осъзнавате, че сте забравили да заредите хеликоптера с гориво и в този момент сте обградени от полицията.
Вие сте сам, не можете да избягате, не можете да повикате помощ, не трябва да умирате, не трябва да ви арестуват. Какво ще направите?
Активен