Отговор към поста на starsssss
МОНОЛОГ ЗА ЖИВОТА И ПРИЯТЕЛИТЕ...
- Как мислиш, животът хубав ли е?
- Не, а според теб?
- Ами, от една страна – да, от много други – не.
- А той живота не е ли такъв, какъвто си го направиш? Какъвто искаш да е? Защото ако примерно цениш малките неща и им се радваш, ще бъдеш поне малко щастлив и съответно ще се мислиш, че живота е хубав...
- Първо, нещата не зависят само от това, което ти ще си направиш, а и от това, което ще направят хората около теб, затова трябва внимателно да ги подбираш... и второ, ако примерно не ти пука за нищо, ще си мислиш, че си щастлив и ще го вярваш и няма да се интересуваш от нищо друго ... но това е само внушение.
- Искаш да кажеш, че не може да си щастлив, истински, ако си сам и всичко зависи от теб?
- Може, но това е внушението. Човек не може да живее сам, трябва да има хора около него, трябва да има приятели, с които да споделя и болка и щастие, но не става дума за тези приятели, които са повече само познати, отколкото близки хора... когато имаш истински приятели до теб, животът ти зависи и от теб, и от тях ... но също така и от някой, с които си решил да споделиш чувствата си.
- А как се намират такива приятели? Звучи малко невъзможно да има такива хора...
- Ето един пример... Аз много често си говоря с познати и непознати за нешата от живота, за болките, страданията, чувствата, радостта и т.н. Изслушвам ги, те мен също... споделяме си лични неща, плачем, смеем се... Повярвяй ми, много трудно се намират хора, с които може да си говориш на такива теми... но чувствата са най-силните връзки между хората, следователно те най-лесно могат да сприятелят двама човека.
- Но да си говорите само за това ... да споделяш страданията на познати и непознати ... не боли ли ? Гадно е така ...
- Гадно или не, изслушвам и помагам с каквото мога, давам съвети или подкрепям хората в нужда. Едно много странно явление при мен е когато “надуша” някой изстрадал човек и започна да си говоря с него. Получавам някак си енергия и позитивизъм, които се опитвам да предам на този човек. Странното е, че ако става въпрос за моето състояние, нямам никакви сили... и просто си стоя и се сдухвам.... а животът си минава...
- С това последното успя да сдухаш и мен ...
- Съжалявам, понякога навлизам в много болезнени теми, не исках. Но той живота няма да спре да си минава, важното е как го оползотворяваме. Дали правим това, което искаме и ни харесва или това, което ни кажат другите, за да им се харесаме и да им се подмазваме. Всеки избира пътя си и в зависимост от това той бива удовлетворен или не от преживяното. Последствията са различни, понякога си щастлив, понякога нещастен, но пък нали, ако имаше само едното, нямаше да има контраст и всъшност нямаше да има нищо...
- Ти какво избираш? Това, което искаш? Това, което трябва? Или това, което ти казват другите?
- Няма “трябва” в този случай. Никога не съм правил неща, които другите ми казват или нареждат да правя. Живея си по мои правила, но както се оказа те са много различни от другите и понякога си мисля, че живея в отделен свят, където малко хора ме разбират... и всеки път, когато се сблъскам с реалния свят – боли... и когато твърдя, че съм реалист, всеки ми казва, че всъщност съм песимист .... но явно това е реалността за мен. Ако бях избрал да правя това, което ми казват другите, щях да съм роб, нямаше да се радвам на това, което правя, нямаше да ми се случват невероятни неща, нищо нямаше да е както го искам... Разбира се този избор си има и лоша страна. Малко хора ме разбират и искат и могат да ми бъдат приятели. Повечето им е трудно да ме приемат такъв, какъвто съм и ме отбягват, защото не се приобщавам в компанията. Но нямам нищо против, аз имам приятели, малко, но истински.
- По добре така, отколкото много приятели, на които да “слугуваш” и които са ти по-скоро познати.
- Точно затова трябва да се приемаме такива, каквито сме, не да се стремим да променяме другия, за да го допуснем в нашата компания, нещо, което правят много хора. Те не оценяват човека като личност, а искат той да бъде като тях, да се облича като тях да слуша същата музика или какво ли не още глупави прищявки.
- Ами много ясно. Това да се подбираш приятелите според външния вид или цената и марката на дрехите е доста глупаво и може би безсмислено.
- И така, в живота може да си живееш както искаш, може да чувстваш, че живееш... или да се водиш по правилата на другите, да им се подмазваш и т.н., да си мислиш, че живееш и че имаш добри приятели... избора е твой !
Няма поука!
Равносметката е странна птица - спохожда ни обикновено около рождените ни дни, празниците в тежки моменти и се опитва да бъде обективна. Нашата памет е нашата истина за единствения ни живот. Сещаме се за приятелите и радостните моменти само когато друг "приятел" ни е загърбил. Очакваме всичко да е като едно време. Опитваме да си върнем доверието, смеха, чувствата, сълзите, доверието, усмивките, сълзите ... тук няма "но". Истинския приятел си остава такъв каквото и да се случи!