Шантава неделя
Неделя сутрин, първо е кафето.
По пижама още слагам го в джезвето
и докато се разнася аромата
сядам да го споделя с приятел.
Уж за малко фейсбук ще отворя
да видя кой какво говори,
но мяркам нейде на стената,
плаче Катето, не получила заплата.
И тръгвам положението да спасявам
с щастливи снимки ще я успокоявам,
не обичам да я гледам тъжна
и затова виртуално я прегръщам.
Тъкмо бях решила да ставам
и лично съобщение получавам.
Сега пък Мимето ми се оплаква,
че напуснал я нейния ватман.
Тръгвам да помагам със съвети,
а мъжът и децата застават на вратата:
" Закуска няма ли да има?
Стана девет и половина..."
С ръка мълчалив знак им давам
на мира сега да ме оставят,
имам проблеми да решавам,
нямам време с друго да се занимавам.
И така до обяд утешавах Мими,
кафета изпихме няколко дузини,
и тъкмо щях да приключвам,
то пък Васето на линия се включи.
Куче ме подканва за разходка,
мъж, деца отново огладнели,
а пита ли ме мене някой във неделя
време за почивка откъде да намеря!