Тогава, когато.....
Запази ми местенце до тебе.
Знам...Не исках да става така.
Разбери ме, че трябва ми време -
имам нужда да бъда сама.
Като вирус в кръвта ми, донесъл
вкус на болка и странна тъга,
като болест заразна привнесен,
като удар от тежка ръка -
ти ми сряза неволно крилете
и донесе несладките дни.
Ти остави ми белег до белег -
бе естествен, но трудно простим.
И когато в пустинния пясък
на безлистната моя душа,
поникне първият крехък израстък
и започнат да никнат цветя,
ще се върна. До теб ще приседна,
ще те гледам без никакъв страх.
А очите ми пак ще се смеят
и ще бъда пак - цялата грях.
