Влизам в бостани и сея съмнения,
събарям тавани със скрити умения,
мразя ракия,очаквам Банкрут,
за пушката нямам барут.
Мога да вия при пълнолуние,
или да се радвам до пълно безумие,
мога да страдам или да умра,
не мога да викам-Ура.
Мога да гледам през птичи очи,
знам тишината как силно звучи,
не мога да вляза в Небесния Рай,
защото обичам до край.
С Живота играя на Руска ролетка,
играя напълно на собственна сметка,
играя ,че, нали съм курназ,
Той ще загуби-аз съм си аз.
Нямам търбух или пък гуша,
в джоба ми вечно царува суша,
очаква след края на своя живот,
два метра трап и…потоп.
