Двойка пощенски гълъби
Стара римска легенда разказва, че веднъж богът на войната Марс отишъл да вземе бойния си шлем, за да тръгне в бой. В шлема си обаче открил гнездо на гълъбица, мътеща яйцата си. Войнственият бог решил да не нарушава спокойствието на красивата птица и отложил похода. И по този начин гълъбицата станала причина да не се състои една война и оттогава хората я обявили за символ на мира.
Опитомяването на гълъба е станало в най-древни времена. За това свидетелстват неговите образи и описания още в египетските йероглифи. По данни на археолозите гълъбът е бил известен в Египет още преди 5000 г. По това време птицата е била използвана като крилат пощальон, нейното месо се е ценяло високо, отглеждали са я и за декоративни цели, а също и за принасяне в жертва при религиозни обреди. В древна Елада гълъбите, са били свещени и са били използвани като вестители за обявяване на победителите от олимпийските игри. В древните азиатски държави също са били свещени птици и тежко наказание постигало този, който посегнел на живота им.
В България дивият скален гълъб е постоянен обитател ма недостъпните канари в планините. С почти същата окраска са и бездомно скитащите се диваци в градовете, които намират храна в близост до човека. Те се смятат за междинна форма между дивия гълъб и съвременните домашни птици. За голямата им популярност красноречиво говори фактът, че в днешно време са селекционирани повече от 300 породи домашни гълъби, разказва сайтът zoomania.org.
Домашните гълъби се отличават с правата си и накрая леко закривена човка, чиято вътрешна половина е мека, с ясно очертани ноздри по дължината. Краката им са къси, мускулести, обикновено светло обагрени и често оперени до пръстите. Имат четири пръста, разположени на една плоскост, от които три обърнати напред и един назад. Крилата са яки и изострени. Опашката е съставена от дванадесет твърди и широки пера. Дребните пера са плътно прилепнали към тялото. Окраската на очите е разнообразна. Срещат се гълъби с черни, червени, жълти, оранжеви и бели очи. Цветът на оперението е различен. Преобладава ръждивият, синият и сивосиният. По цвета си гълъбите се делят на няколко групи: едноцветни (сиви, черни, бели, червени), мраморни (блондинети, сатинети, блуети и др.), смесено пъстри и правилно пъстри. Човката хармонира с цвета на перата. Специалистите ги разпределят в четири главни породни групи: декоративни, спортни, пощенски и птици за месо. Гълъби в България се гледат от незапомнени времена. Голям подем в развъждането им е имало по време на турското робство. В унисон с ориенталското почти всички български раси са късокраки и с отпуснати криле под опашките, което им придава особен чар. Нашите породи са именувани на градовете или районите от където произхождат, като например „Плевенски"; „Русенски масърлии"; „Русенски сиви с два качула" „Маавии"; „Русенски черни"; „Софийски бели"; „Старозагорски бели високолетачи"; „Кюстендилски бял качулат"; „Търговищки"; „Софийски шарен с качул"; „Шуменски"; „Ломски" и пр.
Волиерното (в клетки) отглеждане на някои от расите е довело до намаляване на летателните им способности. Други пък като „Паламарските", „Хасковските" и др. са с много характерен глас и затова ги наричат „Дрезгави гълъби". „Плевенските" се смятат за най-отдалечената раса от прародителя (дивия скален гълъб). Доказателството е, чепри„Плевенските" липсва изразена мастна жлеза (трътка), характерна за другите раси.
Декоративни гълъби
Драконов гълъб
Ptilinopus superbus
Разпространение:Североизточна Австралия, Нова гвинея и прилежащите и острови
Размер: Дължина до 24 см.
