www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Всичко за вашите любимци  (Прочетена 119133 пъти)

0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
Re: Всичко за вашите любимци
« Отговор #15 -: Октомври 12, 2008, 05:46:28 pm »
Какво да правим с домашните любимци, ако чакаме бебе?


Този въпрос вълнува всички, които очакват бебе и имат животни в къщи. С раждането си бебето става най-важният член на семейството. Отглеждането му и доброто му здраве са на първо място във всяко семейство.
Наистина голяма част от хората решават да подарят животните си или да ги дадат за временно отглеждане другаде (при родители, приятели). Болката от раздялата е силна и за хората, и за техните любимци. Животните са се превърнали в част от ежедневния живот на семейството и са носили радост и любов, с които е трудно да се разделим.
Дали наистина е необходимо да загубим любимите си животни, за да осигурим безопасност на любимото си дете?
Всички в къщи трябва да обмислите следните въпроси и да вземете единодушно решение:
Животните изискват време, а майката е заета с бебето 24 часа. Трябва някой друг в семейството да има време и желание да разхожда и измива кучето, да почиства редовно легенчето на котката. Впрочем бъдещата майка трябва да се освободи от тези задължения още по време на бременността, особено от последното – почистването на котешкото легенче.
Хигиената  в един дом с бебе трябва да бъде отлична, което означава, по възможност, отделни пространства (стаи) за бебето и животните – поне в началните няколко месеца. В малък апартамент това е трудно осъществимо. Поддържането на висока хигиена означава повече работа за човека, който ще се грижи за животните.
Ако живеете в малък апартамент, много по-лесно е да имате котка или малка порода куче и бебе, отколкото едра порода куче и бебе. Трябва отрано да прецените възможностите си.
Имайте в предвид, че когато кучето се разхожда навън, може да стане механичен преносител на зарази – яйца на паразити, бактерии, гъбички, които полепват по краката и козината му, особено ако стъпи или се отъркаля в някое чуждо изпражнение. Не случайно кучешката тения, това от което най-много се плашат хората, се нарича “болест на мръсните ръце “.  За жалост в нашата страна са единици тези, които почистват след животното си – аз ви призовавам и вие да сте едни от тях! Просто носете със себе си найлонова кесийка и съберете изпражненията на кучето пъхайки ръката си в нея, после обърнете наопаки, завържете и хвърлете в кош за отпадъци. Почистете така, както бихте сторили ако това се случва у вас, или във вашия двор.

Опасността от зоонози (болести, предавани от животните на хората) може да бъде елиминирана като се следват някои основни правила:
1. Кучето и котката трябва да бъдат правилно ваксинирани. Ваксината за кучета трябва задължително да включва лептоспироза и бяс. Кучето, както и всички домашни животни, могат да заболеят от лептоспироза. Предаването на инфекцията става главно чрез контакт със замърсената околна среда – вода, почва, храна. Лептоспирите са устойчиви във водна среда, особено застояла, и при подходящи условия преживяват във вода и почва в продължение на месеци. В месо и вътрешни органи от болни животни, съхранени в хладилник, могат да останат живи до няколко дни. Хората се заразяват при работа в блатисти местности, при къпане, пиене на замърсена с лептоспири вода и при консумация на заразено мляко или месо, при отглеждане на заразени животни. Както вече се спомена, това заболяване е включено в ежегодната ваксина за кучета. Препоръчително е обаче, ако домашното ви куче ходи на лов, 2 седмици преди ловния сезон то да бъде реваксинирано само за лептоспироза, независимо от ежегодната ваксина. Препоръчително е и котките, и кучетата, а също и морските свинчета и зайчетата да се ваксинират срещу кожни гъбички (дерматофити). Не забравяйте, че ваксините изграждат имунитет, който трае 1 година, и е необходима ежегодна реваксинация, независимо от възрастта на животното!
2 . Редовно и правилно обезпаразитяване:
Външно - с качествен препарат с дълго действие, нетоксичен за хора, осигуряващ непрекъсната защита от бълхи и особено от кърлежи, тъй като те са преносители на опасни заболявания по хората.
Вътрешното обезпаразитяване трябва да се прави ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО с комбиниран препарат срещу глисти и тении. Повечето от опасните за човека  паразити (например род Ancylostoma (кръгли глисти), някой тении), имат кратък цикъл на развитие – около 3-4 седмици. Само ежемесечното третиране може да гарантира, че кучето ви не отделя яйца на паразити.
Вашето куче може да заболее от ехинококоза (кучешка тения) само ако консумира сурово месо, и по-точно сурови вътрешни органи, затова никога не го хранете с такива неща.
3. Ако се безпокоите, че котката ви е носител на токсоплазмоза, могат да се направят фекални и серологични изследвания, които да установят това. По принцип е достатъчно бременната жена да не почиства легенчето на котката, или да го прави с ръкавици за да избегне евентуалния контакт с изпражненията.
Човек се заразява главно от консумирането на недобре термично обработено месо, опитване на сурова кайма и други подобни, и от контакт със замърсена с котешки изпражнения почва – директен или индиректен, напр. недоизмити зеленчуци. Много рядко котка, която живее само вътре и не се храни с мишки и сурово месо, е носител. Котките, които живеят по двора, са по-реален носител.
4. Ако се притеснявате от котешко одраскване, знайте, че ноктите могат да бъдат трайно отстранени чрез хирургична манипулация.
5. Опасност за бебето биха могли да бъдат някои отрицателни поведенчески прояви от страна на кучето или котката. Понякога новия член на семейството буди ревност, особено у кучетата. Това рядко се проявява с агресивност, а по-скоро с дефекиране и уриниране на неподходящи места. Ако имате такъв проблем, консултирайте се с вашия ветеринарен лекар – той може да ви даде съвет как да се справите.
6. Необходимо ще е никога да не оставяте бебето или малкото дете без надзор, когато е заедно с животните, особено ако някои от тях в момента се хранят – в 90% от случаите агресивните реакции стават заради храна.
7. Напоследък се променя мнението, че ранният контакт с кучета и котки, или с други животни води до прояви на алергии. Напротив –  най-новото становище на английски учени е, че колкото по-рано се сблъскват децата с най-различни алергени, толкова по-малка е вероятността в бъдеще да развият алергия към тях.
В заключение – като цяло са необходими повече грижи и внимание, за да е безопасно съжителството на малкия човек и любимите ви животни, но не е невъзможно, стига цялото семейство да е съгласно и да помага на майката. В психологически аспект е много благоприятно отрано детето да има контакти с животни, а по-късно и да се грижи за тях.
От гледна точка на опасностите от зарази – ако се грижите правилно за любимците си, тези опасности са елиминирани и в никакъв случай не са по-големи от същите опасности на детските площадки и улицата.
Ето мненията и опита на някои майки и бащи, запазили животните си въпреки бременността и раждането:
Иво, Стара Загора: “Имах мъжки 5–годишен пинчер, когато се ожених. Кучето живееше в близък контакт с нас, спеше в нашата спалня. Когато се роди бебето, го изолирахме от стаята, наложи се да спи само в хола. Първият месец беше доста труден – кучето определено ревнуваше. Будеше ме по 2-3 пъти нощем, за да го извеждам навън, уж че му се ходи по нужда. После започна да припикава само обувките на жена ми – наложи се да ги държи  нависоко в коридора. Лека – полека всички се адаптирахме към новата ситуация и Бони беше много внимателен със сина ми. Никога не ги оставяхме сами преди бебето да проходи и да стане по-самостоятелно.”
Виктория, Пловдив: “Взех кучето ми Офелия, кръстоска, когато бях бременна в 6-тия месец и вече имах друго 5 годишно дете. Родителите ми бяха много против. Когато бебето се роди, до навършване на 6-тия месец бяха в отделни стаи – имах нещо като бариера на входа на детската стая. Аз се грижех сама и за бебето, и за кучето. Обличах отделна дреха за детската стая. Тогава нямаше памперси, нямаше готови кучешки храни – сега двете неща улесняват. Разходките на кучето бяха най-голямата ми почивка. Притеснявах се не толкова за хигиената, а кучето да не нарани детето в процеса на играта. Детето само печели от ранното съжителство  с животно – всеотдайност, добро отношение към околните. Възпитанието на някои качества е по-лесно – например ред – Офелия унищожаваше всичко неприбрано като чорапи, обувки и т.н. Трябва да се извлекат положителните страни на една такава ситуация. За известно време имах малко повече ангажименти, но при добро желание, добра организация и непречещи външни фактори всичко беше наред. Нямахме никакви здравословни проблеми. "
Мариана, Пловдив: “ Когато забременях, направих всички нужни прегледи и ваксини на кучето ми лабрадор, за да съм сигурна, че не е заплаха за здравето ни. Известно време кучето беше при майка ми. След като бебето поотрасна, нямаме никакъв проблем, когато са заедно. Моето наблюдение е, че по-дребните породи кучета са по-нетолерантни. “
Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
Кучето е най-добрият приятел на децата
« Отговор #16 -: Октомври 16, 2008, 09:00:49 am »


Австралийски изследователи твърдят, че кучето е най-добрият приятел на децата, особено на тези с наднормено тегло, съобщи в. "Дейли мейл".

Екип от учени от университета "Дийкин" в Мелбърн са интервюирали семействата на 1100 деца на възраст между 5 и 12 години и са установили, че тези, които имат куче, са в най-добра физическа форма, дори да не го извеждат редовно.

Освен това за децата, които си играят с домашно куче, има 50% по-малък риск да надебелеят, отколкото за малчуганите, които не отглеждат куче.

Дори детето да си играе с кучето от време на време, играта намалява вероятността детето да затлъстее, казва проф. Джо Салмън.

Отглеждането на четириного в семейството позволява на родителите да отдалечат децата си от компютъра и телевизора и да ги накарат по-често да излизат навън и да си играят.

Проф. Салмън е на мнение, че колкото по-малко е детето, толкова е по-голяма ползата от кучето. БТА
Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
За стопаните на кучета
« Отговор #17 -: Ноември 18, 2008, 08:43:11 am »


Заблуди и измислици за кучешкия свят.

Сред начинаещите, а и сред опитнити стопани на кучета, бродят доста "кучешки" заблуди, за които няма никакви доказателства - те се възприемат като аксиоми.

Тези заблуди създават доста неприятности и на животните, и на хората, които се грижат за тях. Ето някои от най-разпространените митове:

Топлият нос е признак за болест.

Това е една от най-разпространените заблуди, която причинява много неприятности на новите собственици на кучета. Какво да направим, ако кучето ни има топъл нос? Отговорът е прост: нищо.

Ако кучето има топъл нос, то вероятно е спало - по време на сън температурата в долната месеста част на носа се повишава. А ако носът не е просто топъл, а сух, покрит с налеп или коричка и вие откривате промени в поведението на кучето (не тича, не се храни) - тогава потърсете съвет от ветеринар.

Раждане "за здраве".

Един път в живота кучката трябва да се заплоди - "за здраве". Според ветеринарите обаче, раждането на кученца не гарантира запазването на здравето на вашето куче. Практиката показва, че кучетата боледуват от еднакви болести и с еднаква честота, независимо от това дали са раждали или не. Някои специалисти смятат, че по-често болестите възникват именно при кучетата, които веднъж вече са дали потомство. Една от причините е, че при бременност се променя хормоналния баланс в организма на кучето и то става по уязвимо към болести.

Ако устата е черна, кучето е зло.

Тази заблуда няма да ви причини тревоги, ако не се каните да си избирате куче за охрана на вилата. Всъщност чернотата на устата свидетелства само за степента на пигментация на лигавицата на устата. Според специалистите, колкото по-силно е пигментирана устата, толкова по-здрав е емайлът на зъбите. А за здравите зъби при кучетата не е нужно да се говори. Освен това за много породи добре пигментираната уста е необходим и задължителен признак.

Кучетата не различават цветовете.

Заблудата за кучешкия "далтонизъм" е безобидна. По данни от най-новото изследване, посветено на тази тема, кучетата различават цветовете, но не толкова добре колкото хората. Има примери, които показват, че изгубилите се кучетата се ориентират по цвета на дрехите на своите стопани.

Ушите трябва да се режат за злоба.

При някои породи (кавказките и средноазиатските овчарки) ушите задължително се отрязват. Според народната мъдрост, това се прави с цел кучетата да станат по-злобни. Кинолозите, занимаващи се с тези породи, смятат, че тази операция се прави за намаляване на уязвимите зони на кучето при двубой с други животни например с вълк.

Но битува и друго мнение: липсата на уши позволява на овчаря от пръв поглед за различи кучето от всеки един вълк. Къде е истината? Не се знае. Днес за повечето кучета отрязаните уши са само "изкуствен" признак на породата.


Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
IDITAROD Sled Dog Race 2008 - легендата продължава
« Отговор #18 -: Ноември 27, 2008, 10:52:20 pm »
IDITAROD Sled Dog Race 2008 - легендата продължава



На 1 март 2008 в Анкоридж, Аляска, стартира най-голямото и
най-трудното в света състезание за шейни, теглени от кучешки впрягове - IDITAROD Sled Dog Race. За тридесет и шести (36) път мъшъри и кучета се впуснаха в невероятно и опасно приключение.
И вече знаем името на победителя за 2008 година! Кой е той ли?
За втора по ред година пръв в Ном пристигна ЛАНС МАКЕЙ.

"Струва ми се, че мога да послушам това още малко!" - каза той на финала на IDITAROD 36, докато хилядите фенове около дървената арка на финалната линия скандираха името му и го аплодираха.
Ланс Макей пресече финала с впряг от 11 кучета - всичките в отлична форма - в 2.46 ч. местно време през нощта на 12.03.2008 с време 9 дена, 11 часа, 46 минути и 48 секунди. И получи своя чек от $ 69 000, отговори на многобройните въпроси на журналистите, а водачът на впряга му HANSOM не пропусна да го близне по носа:)

Само два часа и 20 минути след него в Ном пристигна и ДЖЕФ КИНГ - една от най-големите легенди в IDITAROD Sled Dog Race, един са от четиримата участници в историята на състезанието, които са го печелили повече от 4 пъти!
Джеф Кинг пресече финала в 4.05 ч. през нощта на 12.03.2008 с време 9 дена, 13 часа и 5 минути. "Това до голяма степен бе състезание между двама души от Руби насам." - каза той. "Аз имах предимства и Ланс имаше предимства. Но той беше по-гладен от мен":)
Кучетата във впряговете и на двамата състезатели изглежаха в отлична форма на финалната права на централната улица в Ном. И двата отбора бяха ръководени изключително добре от своите водачи.



IDITAROD Sled Dog Race 2008 завърши на 17.03.2008 вечерта, когато в 20.36 ч. местно време (05.36 ч. сутринта на 18.03. българско време) впрягът от 8 кучета на Дебора Бикнел пресече финалната линия в Ном. Дебютантката в IDITAROD измина разстоянието от Анкоридж до Ном за 15 дена, 5 часа, 36 минути и 12 секунди. 
Ето и имената на първите 10 тази година са: Ланс МАКЕЙ, Джеф КИНГ,
Рами СМИТ, Кен АНДЕРСЪН, Мартин БЪЗЪР, Ханс ГАТ, Мич СИВАЙ, Паул ГЕБХАРТ, Кжетил БАКЕН и Себастиан ШНУЕЛ. Те си поделят сумата от
$ 599 000. Не по равно, разбира се.
Като цяло надпревата през 2008 бе на изключително високо ниво, както и поаготовката на състезателите. Основната група от тях се движеха с времена между 12 и 13 дена. През 2008 г. IDITAROD Sled Dog Race се проведе по Северния маршрут с дължина 1161 мили (1858 км) и 26 контролни пункта - виждате го на картата отдолу. Но най-важното отново е, че всяко състезание по трасето на легендарния Голям поход на милосърдието към Ном и днес - 83 години по-късно - е все така трудно, рисковано и изисква максимална издръжливост от хора и кучета. А мистичната сила на първия поход към Ном все още се усеща от всички, които се докосват до това изключително състезание!

За участие през 2008 се бяха записали 114 водачи на впрягове, а стартираха 96. От тях 78 впряга достигнаха финала в Ном. Това е нов рекорд на IDITAROD - предишният бе през 2004 със 77 мъшъри. Таксата за участие никак не беше малка - $ 3000. Тази година освен от САЩ имаше участници и от Канада, Норвегия, Франция, Белгия, Германия и Италия.



Впряговете им бяха съставени средно от по 16 кучета. А финишираха
с между 14 и 7 кучета. Правилникът позволява да се заявят за участие 24 кучета, които преминават през много строг ветеринарен контрол преди старта включителни и ЕКГ на кучетата! От тези 24 мъшърът избира 20, които ще се състезават. Четириноги господари на състезанието отново бяха кучетата от все още непризнатата порода аляско хъски. Макар и много уморени, до момента няма данни за загинали по пътя кучета - нещо, което се е случвало в предишни години. Мъшингът е сред най-безмилостните зимни спортове и поставя изключително високи изисквания пред хора и кучета.
Една много интересна статия със заглавие "Аляското хъски - описание и произход" можете да видите в нашата секция "Любопитно".
В секция "Разказахме ви" ще прочетете информация и чуете записа на съвместното ни предаване с Радио СТАРА ЗАГОРА на 18 март 2008, посветено на IDITAROD тази година, представяме ви и някои от най-големите му звезди. Част от рекордите от изминали години можете да видите в репортажа ни за състезанието през 2005 в същата секция "Новини". А още безкрайно много интересни факти ще научите, ако посетите www.iditarod.com, както и www.iditaroddays.com
Вече на ваше разположение са и много уникални видео материали от специалния видео бюлетин за състезанието IDITAROD Insider.

Модерните технологии дават великолепната възможност все повече хора от всички континенти да следят това уникално събитие по Интернет - уеб камери на контролните пунктове, видео от състезанието извън тях, GPS проследяване на участниците, ежечасно актуализираща се информация в текст и снимки - всичко това е достъпно за хората, които се интересува от Последния велик поход на хора и кучета. Невероятни интересни неща за четене има постоянно в блога на Джон Литъл на адрес http://iditarodblogs.com/
Там ще намерите и репортажите на Зума - кучето, което представя историите на четириногите водачи на впряговете през 2008. Вижте: http://iditarodblogs.com/zuma/

И през 2008 официални спонсори на легендарния поход през Аляска са Cabela's (www.cabelas.com) и
Anchorage Chrysler Dodge Center
(www.anchoragechrysler.com/ou/anchorage-chrysler-dodge/), който по традиция предоставя специално оборудван за условията на Аляска джип за победителя. Заслужава си! А това е само част от наградния фонд на състезанието с общ бюджет около $ 2 000 000. Паричните награди тази година са на стойност $ 917 709. Първите 30 финиширали впряга си поделят сумата от $ 874 700, а всички останали, стигнало до Ном, получават по $ 1049. Спомняте си, че таксата за участие в състезанието е $ 3000, нали? И че единствената истинска награда на IDITAROD Sled Dog Race е самото участие...




ИСТИНСКАТА история на IDITAROD Sled Dog Race
Преди състезанията с кучешки впрягове да станат истински спорт, северните кучета от породите сибирско хъски и аляски маламут са били безценните помощници за оцеляване при суровите зимни условия за племената в районите около Полярния кръг. Кучетата са използвани за транспорт векове наред и за забавление просто нямало възможност ...
Първите опити за организиране на състезания започват едва по време на Златната треска в Аляска в края на 19 век. А преди около 80 години в Аляска самолетите започват да изместват кучешките впрягове и като основен вид транспорт. Сякаш завинаги.
НО през 1925 г. впрегатните кучета доказват, че има и винаги ще има случаи, в които те са незаменими, с легендарния Голям поход на милосърдието към Ном.
На 21.01.1925 г. д-р Уелч диагностицира дифтеритната епидемия в град Ном и незабавно изпраща телеграми до Феърбанкс, Анкоридж, Сиуърд и Жюно с молба за помощ. Единственият серум в Аляска е открит в Анкоридж: д-р Бийсън разполага с необходимите количества от лекарството в болницата на Аляските железопътни линии. Около 10 кг. серум трябва да бъде превозен от Ненана до Ном. Но самолетите не могат да летят в невероятните студове (под –40С), а ако катастрофират, толкова ценният серумът ще бъде унищожен.
И така проблемът с максимално бързото пренасяне на лекарството до Ном е решен блестящо с помощта на аляските мъшъри. Серумът е превозено с влак от Анкоридж до Ненана, а от там до Ном -
с денонощно препускащите кучешки впрягове. 20 водачи с шейни и повече от 100 кучета се включват в пътуването и спасяват стотици хора. Разстоянието от 674 мили е изминато от хора и кучета за
по-малко от 5 дена и половина (127 часа и 30 мин.).
Най-важното състезание за шейни с кучешки впрягове, което някога е провеждано в Аляска, приключва в Ном на 02.02.1925 г. когато Гунар Каасен пристига със своя уморен впряг на опустялото Първо Авеню в Ном. Каасен е един от 20-те водачи на впрягове, които участват в рекордния преход от 674 мили от Ненана до Ном. Той донася 300 000 единици серум на д-р Къртис  Уелч. И поставя началото на една легенда за издръжливост и съпричастност на хора и кучета.

Големият поход на милосърдието към Ном създава основното трасе на IDITAROD Sled Dog Race с минимални промени.

dogbg.net
Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
ПЕРУАНСКАTA ОРХИДЕЯ НА ИНКИТЕ - древнo и екзотичнo куче
« Отговор #19 -: Декември 03, 2008, 09:00:02 am »
ПЕРУАНСКАTA ОРХИДЕЯ НА ИНКИТЕ - древнo и екзотичнo куче


Перуанското куче, наричано с поетичните имена „орхидея на инките” и „лунно цвете”, е много древна порода. Има доказателства за съществуването на кучета с подобна външност стотици години преди новата ера. Неговият своеобразен облик е запечатан върху многобройни произведения на изкуството (керамика и рисунки). Има доста теории за произхода му, но е сигурно само това, че около 750 г.н.е. това са кучетата, които са отглеждани от индианците мочика (мохика). Вероятно са били и обект на търговска размяна между древно Перу и Мексико срещу платове и други стоки от първа необходимост. Испанските конквистадори казвали, че тези кучета стават и за храна.
Инките придавали голямо значение на притежанието на тези кучета без козина. Наричали ги "Ca-Allepo" т.е. „куче без одежди”. Аристокрацията на инките отглеждала перуанското голо куче като домашен любимец и не позволявала кръстосването му с неговата разновидност с козина, която индианците отглеждали като ловно куче. Когато испанците завладяли изцяло Перу, се говорело, че конквистадорите намирали тези голи кучета сред орхидеите в градините на знатните инки. Затова и го нарекли "Perros Flora" -  "кучета - цветя". Това име се е запазило и днес, но във варианта Peruvian Inca Orchid (перуанска орхидея на инките) или просто като Perro Sin Pello Del Peru т.е. куче без козина (голо куче) от Перу.

КАК изглежда орхидеята на инките днес
Перуанското куче е част от групата на хрътките. На външен вид то напомня за уипет или малък грейхаунд. Признати са две разновидности – без козина и с козина. Те могат да се родят в едно и също кучило стига един или двамата родители да са без козина. Ако родителите са
с козина, всички малки са също като тях и в кучилата няма голи кученца.


Перуанската орхидея на инките може да е с ръст между 40 и 60 см и тегло между 10 и 20 кг – доста широки граници, в които предпочитанията на развъдчиците са към по-леки и ниски кучета.
При кучетата от породата с козина са позволени разнообразни цветове, петна на козината и дължина. Предпочита се тази, близка до козината на борзоя.
Голите кучета пък трябва да са с изцяло или по-голямата част от тялото им да е покрито с розова кожа. Въпреки, че са позволени и други цветове – мнозинството от възрастните кучета са черни с розови петна. Петната може да са малко на брой, разположени по крайниците или предимно по тялото. Розовият цвят може да се комбинира с бледо червеникаво, златисто, сиво, махагон, шоколадово кафяво, черно, синьо или сиво.
Малките, които не са родени с изцяло розова козина, имат петна по нея, които се разширяват, докатко кученцето расте като може и да се сливат и така да оформят цвета на вече възрастното куче.

 

Понякога и голите кучета може да имат малко козинка, но да е много късичка и рядка. Разбира се, предпочитат се кучетата, които имат само козинка на главата, на лапите или на опашката. А най-добре никаква козина.



Гените, които са носители на липсата на козина, са тясно свързани с тези, определящи броя на зъбите. При всички кучета без козина те са по-малко на брой. Така, че ако имате такова куче, не трябва да се учудвате, че някои от зъбите му липсват. Обикновено това са част или всички премолари, а понякога един или два от кучешките или моларите също може да липсват. Но това съвсем не означава, че перуанското куче има проблеми с храненето или че липсата на няколко зъба ще му попречи да прегризе някой крак на маса!
Неговият лаещ роднина с козина, обаче, няма такива проблеми независимо, че те толкова много си приличат. Всъщност, единствената видима разлика (освен козината) между двете разновидности на тази порода кучета е в ушите. При голите кучета те са островърхи, а при тези с козина имат формата на роза и са по-закръглени.

 

Перуанските голи кучета (както и роднините им с козина, разбира се) са смели, силни и здрави. Единствено им слабо място е склонността им към нараняване на кожата – все пак те нямат козинка, която да ги предпазва. Много чувствителни са към токсини и собствениците им трябва да са изключителни внимателни, за да предпазят кучетата си от всякакакъв контакт с вредни вещества. Токсините проникват през кожата им много бързо и единствено подкожната мазнина може да ги задържи да не атакуват веднага черния им дроб или да нанесат трайни увреждания на нервната система.

Перуанските кучета са спокойни, тихи и игриви, чудесни са за домашни любимци, недоверчиви са към непознати докато не преценят точно ситуацията и човека. Важно е кученцата да бъдат социализирани от много рано.
СПОРТНИ натури
Кучетата от тази порода са мускулести и стройни - те просто са създадени за аджилити и ловни изпитания. Макар и да не е толково бърза, колкото е уипетът, перуанската орхидея на инките е доста пъргаво куче. Тъй като инките не са имали писменост, затова, за съжаление, почти няма сведения как е ловувала тази порода.
 
Ясно е само, че те търсят дивеча, разчитайки на зрението си и са заклети ловци-птичари, които са способни да преследват плячката си с часове. Особен интерес проявяват към блатните птици Charadrius vociferus, въпреки, че е далеч по-лесно да ловуват, например, врабчета. Някои кучета от порода ловуват и на гризачи и зайци.
Като повечето кучета, които по време на лов използват само зрението си, перуанските кучета се забавляват и преследвайки с удоволствие изкуствени примамки – нещо, на което можете да започнете да ги обучавате от малки под формата на приятни и весели игри с преследване на открито. Но имайте предвид, че тези пъргави, умни хрътки често не обичат да ловуват сами, а предпочитат да имат конкуренция. В противен случай бързо губят интерес. Затова е чудесен вариант да участват в полеви изпитания. От началото на 2000 година перуанската орхидея на инките е сред кучетата, участващи в полевите изпитания на American Sighthound Field Asociation ASFA (www.afsa.com).

ТАКИВА СА ЕКЗОТИЧНИТЕ И ДРЕВНИ КУЧЕТА с толкова изящното име „орхидея на инките”, които ви представихме с удоволствие. Ако искате да узнаете повече за тях, посетете страницата на най-големия клуб на породата в света Peruvian Inca Orchid Club of America www.pioclub.com
 
Прекрасните снимки, с които украсихме тази статия, намерихме на                  www.huacaviringo.com и www.fullmonty.com

                                     dogbg.net
Активен

reni999

  • V.I.P.
  • Карма: +85/-39
  • Неактивен Неактивен
  • :Септември 29, 2007, 04:40:06 pm
  • Публикации: 720
За котките в беда и хората, които им помагат
« Отговор #20 -: Декември 28, 2008, 11:20:56 am »
За котките в беда и хората, които им помагат


"За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните"

- Махатма Ганди

Мислех да кажа нещо смислено в началото, нещо като пленителен увод, който да накара някой да прочете това... Но всичко, което ми идва на ум, е сълзливо и безпомощно банално. Понякога да имаш отношение към проблема пречи. В моя случай, примерно. Но в техния случай означава всичко.

Сдружение "Приятели на котката" не получава помощ от държавата и не работи с приюти (защото няма такива). Това обаче не е отказало членовете му да се занимават в свободното си време с търсене на подходящи стопани за котки в беда. Котки с премазани лапи, бити котки, изоставени котки, болни котки. Бедата може да е наистина всякаква, защото прекалено много неща могат да ти се случат, ако си малък. За щастие, има и хора, които помагат.

Интервю с Мария Димитрова, представител на "Приятели на котката"

Нека започнем от самото начало - кои сте вие, кога и как решихте да се съберете

Ние сме няколко човека с напълно различни професии, обединени от любовта ни към животните, по-специално към котките, и желанието ни да им помагаме. Всеки един от нас поотделно се занимаваше в свободното си време с лечение, кастрация и намиране на дом за бездомни котки. В един момент съвсем спонтанно, но и логично, се роди идеята да се обединим в организация, за да можем да си помагаме взаимно, а и с надеждата, че ще вдъхновим и други хора с примера си. Това се случи в края на 2006 година. Идеята ни беше някой ден да имаме истински приют за котки по примера на развитите западноевропейски страни.

Какви са вашите основни дейности, с какво се занимава един член на вашата организация?

В свободното си време всеки един от нас се занимава с осигуряване на ветеринарна помощ на пострадали по различни начини котки, кастрацията на бездомни котки с цел регулиране на числеността им и когато характерът им позволява, намиране на дом. Тъй като няма приют, ние сме принудени да приютяваме животните в собствените си домове за времето на лечение и търсене на дом, което сериозно затруднява и ограничава възможностите ни. Всеки един от нас се стреми и да създава у хората, които осиновяват от нас животни, някаква култура за правилното им отглеждане и третиране.

Има ли институции, които да ви помагат?

Не, няма. Ние сме сдружение, сформирано на доброволни начала. Издържаме се основно с наши средства и с пари от дарения от наши съмишленици. В България тази кауза е доста непопулярна към момента и не можем да разчитаме на голяма подкрепа. Вероятно затова почти няма организации, които да се занимават с проблемите на бездомните и изоставени животни.

Срещате ли подкрепа от лица, извън вашата организация? Отделни хора, които искат да помогнат?

Да, случва се хора извън организацията ни да се трогнат от съдбата на животните, за които се грижим и да направят дарение или да изразят желание да помогнат за популяризиране на дейността ни. За съжаление това се случва доста рядко. Много бихме се радвали ако получим подкрепа от страна на фирми, които се занимават с внос на храни и аксесоари за домашни любимци, каквато е практиката в други държави.

Грижите ли се и за други животни, освен за котки?

Въпреки, че сме създали организацията с цел да сме в помощ на пострадали бездомни или изоставени домашни котки, не сме подминавали и кученца в беда. Имали сме намерен дратхаар с лошо счупен крак, както и няколко безпородни с подобни проблеми. Носочихме вниманието си основно към котките, защото вече имаше организации за кучетата, а и там общинската администрация имаше отношение към проблема, когато ние се основавахме. За котките обаче нямаше предвидено нищо, а в същото време проблемът бавно, но сигурно ескалираше. Искахме да действаме проактивно, да се опитаме да предотвратим проблема, а не да се чудим как да го решим, когато вече е настъпил с пълна сила.

Разкажете някоя история за спасено коте...

Една от първите котки, на които помогнахме, е Кари. Тя беше нападната от няколко кучета на улицата. В резултат на това получи травми в областта на таза и загуби опашката си, както и последния прешлен от гръбнака си. След дълго лечение и рехабилитация Кари беше щастливо задомена. Сега е обичана и глезена домашна котка.

Един от най-пресните ни случаи е котка с натрошен заден крак и пукнат таз, която на фона на цялата си злочестина имаше и две котенца. Лекарите предполагат, че или е блъсната от кола или е била ритана жестоко. Тъй като травмата трябваше да се лекува спешно, се наложи да приберем и котката и котенцата. По някакво невероятно стечение на обстоятелствата и двете бебета бързо намериха дом. Майката обаче премина през няколкомесечен възстановителен период. През това време беше с пирони в крачето и й правеха рехабилитация. Сега вече е щастливо задомена при прекрасни млади хора, които много я обичат.

Кати пък е осемгодишна котка, която попадна в полезрението ни, когато беше в много напреднала бременност. Хора, в чийто квартал живееше, ни казаха, че тя е изхвърлена домашна котка. Заведохме я на преглед , за да ни кажат кога се очаква да се родят бебетата. Лекарите бяха единодушни, че трябва да роди до дни. Да, но времето минаваше, а котенцата все не се раждаха. Дори опитите да се стимулира раждането не дадоха резултат и накрая се наложи цезарово сечение. Извадиха котенцата полуживи и се наложи да им правим реанимация почти 6 часа. Сега всичките четири малчугана си имат нови домове и стопани, а Кати все още очаква някой да я пожелае за другарче.

А тъжни истории има ли?

Да, за жалост и те не липсват. Много често при нас попадат котки и дори малки котенца инвалидизирани вследствие на стрелба по тях. Въпреки адекватните медицински грижи, скъпите операции и лечение, много от тях не успяват да се възстановят и си отиват. Имали сме и домашни котки, чиито собственици са починали и животните, нежелани от роднините, се оказват при нас с немалко здравословни проблеми.

Такъв е случаят с една изключително красива дългокосместа оранжева котка, на която починалата вече стопанка беше успяла да докара огромен тумор на млечните жлези след като й давала хормонални препарати против разгонване. Туморът беше с размер на портокал. Въпреки че веднага отнесохме котката за изследвания и операция само 10 дни по-късно тя почина.

Имали сме и коте умишлено тровено с антифриз. За съжаление докато му направим изследвания и разберем каква е причината да не е добре, котето почина. Много тъжно е и това, което се случва всяка пролет и лято със стотици нежелани домашни и улични котенца, които намират смъртта си, изхвърлени завързани в пликчета в кофите или в кашончета до контейнерите. Толкова мънички котенца рядко оцеляват без майка дори и човек да се опита да ги спаси.

На какъв принцип избирате, за кое коте да се погрижите и кое да оставите?

Отзоваваме се винаги на тежки и драматични случаи, когато преценим, че без нашата помощ животинката няма шансове да оцелее. Това са например котки, блъснати от коли, със счупени крайници, с тежки наранявания. Не помагаме за задомяване на безотговорно развъдени домашни котенца. Не прибираме и котенца, които си имат майки, макар и да са на улицата. Колкото и да ни се иска да спасим всички за момента нямаме такъв капацитет и възможности.

Сблъсквате ли се често с недоброжелатели?

Сблъскваме се най-вече със съпротива от културен характер. Има много хора, които не одобряват кастрацията като средство за контролиране и намаляване на популацията, въпреки че в другите държави това е отдавна наложила се практика и там бездомни животни няма. 

Другото, за което срещаме неразбиране и неодобрение е процедурата ни за осиновяване на котките. Тя всъщност е нещо съвсем нормално и стандартно и също е заимствана от практиката на сродни на нашата организации в Западна Европа и САЩ. На хората у нас им е чудно и непонятно, че предоставяме котките за осиновяване само с договор без да осъзнават, че това е и в техен интерес.

Как следите, дали котките са добре, след като сте ги предали в ръцете на нови собственици?

Както споменах, ние даваме котките само с договор за осиновяване. Една от клаузите в него е да получаваме периодично информация за здравето и състоянието на животното, както и стопаните да ни изпращат снимки поне веднъж на 3 месеца. Също така си запазваме правото да посетим котето известно време след като сме го дали за осиновяване. Чрез договора изрично забраняваме предоставянето на животното на трети лица без наше знание и съгласие. Казано с други думи, ако хората преценят, че по някаква причина не могат да се грижат за котката повече, ние сме тези, към които трябва да се обърнат и да ни я върнат.

Какви са причините хората да изберат коте от вас? С какви очаквания се обръщат към организацията?

Мисля, че основната причина хората да се обръщат към нас е, че можем да им предложим най-подходящото коте в зависимост от техния ритъм на живот. Ние вече сме опознали характера на всяко едно от котетата, които предлагаме и съответно можем да намерим точното животинче за точния човек. Освен това хората искат котетата здрави, чисти, обезпаразитени и ваксинирани. А това е нещото, за което ние задължително сме се погрижили преди да предложим котето за осиновяване.

Случвало ли се е някой да ви върне котето обратно или просто да го изхвърли?

Случвало се е да ни върнат коте, да. Хората виждат, че въпреки желанието им, не им е по силите и преценяват, че е по-добре да ни върнат животното. Нямаме случаи на изхвърлени наши котки първо, защото добре преценяваме хората, на които ги поверяваме и второ, защото сме насреща да си приберем котето в случай, че възникнат проблеми.

Не знам дали знаете, но изхвърлянето на домашен любимец е в разрез със Закона за Защита на животните, който беше приет в началото на тази година. За съжаление два пъти ни се е случвало да ни загубят котета. И в двата случая хората живееха на ниски етажи и въпреки предупреждението ни да внимават с отворени прозорци и да имат предвид адаптационния период, в който е възможно котето да прояви склонност към бягство, са проявили небежно отношение към проблема. За наше щастие успяхме да намерим един от двамата бегълци.

Организирате ли някакви инициативи за разпространяване на идеята за приютяване на котки?

В моментa не. Не ни достигат ресурси - време, хора, средства.  Участвали сме в Зооекспото, което се проведе в началото на 2007 година, както и в това, което беше юни месец същата година. Раздавали сме брошури за да популяризираме дейността си и на две котешки изложби, които са се провеждали в музея "Земята и хората".

Като човек с активно отношение към животните, имате ли позиция относно Софийската зоологическа градина? Ние смятаме, че е един своеобразен уред за мъчения над животните.

За съжаление, напълно споделям вашето мнение. За последен път посетих софийската зоологическата градина преди доста години, но неприятните впечатления и спомени са ми живи и до днес. Животните живеят в среда, ужасно далечна от естествените им условия. Някои от тях са в подтискащо тесни помещения и очевидно са в лошо здравословно състояние. За още по-голямо съжаление съм убедена, че и в другите ни градове, положението не е по-добро.

Ще кажете ли нещо в заключение на нашите читатели?

В момента тече кампания срещу жестокото отношение към животни. Инициативата беше подхваната от гражданска група "Град за отговорни хора", а ние сме една от няколкото организации, които я подкрепят. Това, към което се стремим е и у нас умишлената жестокост към животните да бъде инкриминирана в Наказателния кодекс, както е в почти всички цивилизовани европейски страни и САЩ. Молим всички хора, които вярват, че жестокото отношение към животните е погазване на моралните и етични норми на едно развито общество, да ни подкрепят. Как именно можете да се информирате на сайта на кампанията - http://www.city4people.eu/ .


Lifestyle.bg
Активен

biguto

  • Гост
Най-екзотичните домашни любимци
« Отговор #21 -: Април 28, 2009, 09:56:36 am »
Бял лъв



Белият лъв не е отделен вид. Цветът му се дължи на рецесивен ген, заради което е изключително рядък сред дивата природа и е обожествяван от много африкански племена. Малките лъвчета са известни като едни от най-милите, но проблемът е, че порастват и могат да достигнат тегло от 250 кг. Някои от тях включват хора в менюто си.

Шимпанзе



Гените на тази човекоподобна маймуна са 94% от човешките. Поведението, характерът и мисленето й винаги са примамвали човека. Точно заради тази поразителна прилика с човека, тези животни са трудни за отглеждане. Те имат свои идеи и могат да бъдат побойници. Горната част на тялото му е пет пъти по силна от тази на човек със същото тегло. Ако иска да отвори хладилника ви, но не успее, ще опита със сила.
Можете да запознаете своето шимпанзе с приятелите си. Ако то успее да се представи за по-умно от вас, те ще се смеят, а и то ще издава звуци, много приличащи на смях.

Торбеста катерица



Това популярно животинче е вид катерица от североизточна Австралия и тежи не повече от 150 гр. То е пъргаво и одухотворено същество, което лесно се сближава с хората, като е активно и особено общително нощем. Съветваме ви да имате поне две, за да можете да поспите.
Собствениците също така трябва да осигурят клони, увивни и пълзящи растения, за да удовлетворите неговото желание за катерене.
Има известни спорове за храненето, но в общи линии трябва да включва протеини, витамини и минерали, които се срещат в растенията и насекомите. Катерицата изсмуква необходимите й вещества и изплюва останалото и затова из къщата ви може да има малки купчинки храна.

Кинкажу



Това дървесно животно е известно като Кинкажу, ла льорона (исп. „плачливка“ - заради виковете, които издават, обикновено когато са ядосани) или захарна мечка. То е обичливо по природа, въпреки острите си зъби, дълго е около 50 см и се храни с плодове като банани, манго и ананас, яйца и бонбони, и също така обича цветен нектар.
Кинкажу е нощно животно и използва опашката си като „пета лапа“ при катеренето по дърветата.
За ухапванията от тази животинка можете да попитате Парис Хилтън, макар че отговорът може да закъснее заради своенравността й.

Саймири



Това е вид маймунка, която се среща в Централна и Южна Америка. Тя е оцветена в маслинено, оранжево и жълто. Нейните уши и шията са бели, а около очите има бели кръгове, подобни на карнавално домино. Обикновено са високи около 30 см, тежат 1 кг, те са умни и добронамерени, и лесно се поддават на обучение.
За съжаление тези маймунки не само маркират с урина територията си, а също потапят опашка в нея и я разнасят навсякъде.

Мрежест питон



Тази неотровна змия е най-дългата, позната на науката и може да достигне 10 м. Как ли можете да зарадвате такова създание? Можете да започнете с огромен аквариум, където се контролира температурата и влажността на въздуха. По-възрастните екземпляри се нуждаят от храна на 10-15 дни.
В Индонезия и Тайланд те се отглеждат заради тяхната кожа. Мрежестият питон е прекрасен плувец – така той се е заселил на много от индонезийските острови. Не се изненадвайте ако го намерите в езерцето в градината.

Бенгалска котка



Шарката на бенгалската котка напомня мозайката в козината на азиатската леопардова котка. Въпреки дивия си външен вид, тази котка има благ характер, но е хубаво да внимавате за мебелите си, както при всяко същество от рода felines. Цените на тази котка могат да бъдат по-свирепи и да надминат 40 хиляди долара, както се случва например в края на 90-те.

Кралски питон



Има два вида хора – такива които харесват змии, и такива, които откриват заплаха и студенина в очите им. Екзотичните цветове и шарки, грациозните извивки едва ли ще впечатлят незаинтересованите. Все пак притежаването на това 1,5-метрово създание изисква голям аквариум и хранене с гризачи, птици и яйца на всеки 10 дни. Ако потъне в меланхолия и откаже да яде, трябва да го заведете на лекар. Той вероятно ще ви посъветва да одерете храната, за да събудите апетита му.

Мона



Тази западноафриканска маймуна от рода генони тежи 7 кг и живее около 20 години. Като всяка маймуна и тази има нужда от акробатика. Собствениците й трябва да се погрижат за условия за катерене, люлеене и подскачане. Играта на криеница с нея също може да се окаже забавна и за двете страни. Храната й едва ли ще ви затрудни – плодове, семки и понякога насекоми.

Хиацинтова (синя) ара



Този папагал е не само красив, а и чаровен. Той не може да кара колело например, но може да лети и ще ви бъде благодарен, ако му позволите също да си потърси ядки и плодове. Крилата му ще ви изпълнят с възхищение, тъй като при разперване са почти 1,5 м. Клюнът му е толкова здрав и силен, че може да извие стоманените пръчки на повечето клетки и да счупи кокосов орех, за да покаже характера си.
Активен

biguto

  • Гост
Домашна кралска змия
« Отговор #22 -: Април 30, 2009, 10:56:44 am »
Кралските змии обитават твърде широк ареал - от Канада на север до Еквадор на юг. Те са много популярни домашни животни благодарение на подходящата им големина и разнообразието на окраски. Известни са със своята невероятна способност да убиват и поглъщат отровни змии като кораловата змия и пепелянката. Въпреки че показват слаб или никакъв ефект от ухапванията на американската пепелянка, имунитетът към отровата на другите змии в зависимост от вида.



В дивата природа обикновено кралските змии се хранят с други змии, но в плен започват да ядат гризачи. Не са претенциозни и не биха отказали да видят на трапезата си птици, гущери, жаби и гризачи. Стотици хиляди от тези змии се отглеждат за международните пазари на домашни любимци.

Съществуват много подвидове кралски змии, като най-известните от тях достигат дължина около 120 см и живеят приблизително 10-15 години.

Кралските змии трябва да се отглеждат в отделни помещения, защото изявени канибали. Идеален за тях е терариум с температура около 26-32 градуса по Целзий в най-топлия край на съда и 24 градуса - в най-студената част. Змиите от това семейство рядко се катерят, затова височината на вашия домашен тератиум не е толкава важна. По-голямо значение имат местата за криене. Терариум с размери 90х30х30 см е напълно подходящ. Няма нужда от допълнително осветление, тъй като дневната светлина е достатъчна.

Най-често за постелка в терариума се използват дървени стърготини или хартиени парченца. Използването на камъни, корк и панорамна снимка за фон от външната задна стена на стъкления съд, биха могли да допринесат за по-атрактивният вид на вашия терариум. Предоставете на вашия пълзящ любимец плитка купичка с вода, която трябва да бъде достатъчно широка за обичайното къпане.

Малките кралски змийчета обикновено мърдат яростно с опашки, удрят ви, опитват се да се отскубнат чрез въртене или изхвърлят изпражнения срещу вас, когато ги държите, защото си мислят, че вие сте гладен хищник. Най-добре е да продължите да взимате в ръце вашето мъниче по няколко пъти в седмицата. След известно време змийчето ще разбере, че вие не сте заплаха за него, а истински приятел, който му предлага изключителни лакомства за ядене.

Повечето кралски змии се дресират много добре и рядко нападат хората, които ги гледат, за да ги ухапят.Обикновено, всеки който си отглежда змия у дома, все някога ще бъде ухапан от своето влечуго, но като се изключи първоначалният стрес, по-сериозна опасност не съществува.

Кралската змия ще се увива щастливо около ръцете и китките ви, докато ви проучва. Помнете, че не трябва да хващате с ръце змията си след като е яла или преди да си смени кожата.

Кралските змии с удоволствие похапват себеподобни и всякакви други влечуги, поради което трябва да се отглеждат самостоятелно. Погрижете се да получите здраво, отгледано при домашни условия животно, за да нямате никакви проблеми при храненето му. Обичайно е змиите да откажат да се хранят точно преди да си сменят кожата и са ужасно гладни след това. Ако вашата змия е по-нервна, оставете храна в някоя кутия в терариума, за да я накарате да се почувства в по-голяма безопасност.

Диета от мъртви гризачи е достатъчна, за да удовлетворите всички хранителни нужди на змията. В САЩ много от хората, които притежават и отглеждат змии, ги хранят с малки гущери, за да разнообразят диетата на своите красиви домашни питомци. Предлагайте на змията си храна според нейния размер: подутината, получаваща се при поглъщането на храната, не трябва да е прекалено голяма. Хранете влечугото си толкова колкото, може да поеме за 15-50 минути, на всеки 6-8 дни.

Змиите с "благородно потекло" обикновено се чифтосват след периода на зимен сън. Те трябва да се държат без храна да няколко седмици при температура около 12,5-15 градуса. След този период увеличете температурата до нормалната за тения терариум. Когато са готови за чифтосване, обикновено след като си сменят кожата, женската изпуска хормони, с които се опитва да привлече мъжкия. Чифтосването на змиите трябва да става под непрестанно наблюдение, за да се уверите, че едната няма да изяде другата.

След около 5-7 седмици след чифтосването женската ще снесе до 17 яйца, всяко от които ще е с размери до 5 см на дължина и 2 см ширина. Те следва да се извадят от терариума и да се поставят за люпене в инкубатор или специална настилка при температура от 24 градуса.

В рамките на 70 дни яйцата ще се излюпят и от тях ще се появят бебета с дължина 25 см. След като си сменят кожата, обикновено 12-16 дни след раждането, те ще са готови да започнат да се хранят. На възраст 4-6 месеца кралските змии са идеални за домашни любимци, като полова зрелост достигат на 2,5-3 годишна възраст.


Активен

biguto

  • Гост
Как се гледат гълъби
« Отговор #23 -: Май 04, 2009, 10:29:00 am »

Двойка пощенски гълъби

Стара римска легенда разказва, че веднъж богът на войната Марс отишъл да вземе бойния си шлем, за да тръгне в бой. В шлема си обаче открил гнездо на гълъбица, мътеща яйцата си. Войнственият бог решил да не нарушава спокойствието на красивата птица и отложил похода. И по този начин гълъбицата станала причина да не се състои една война и оттогава хората я обявили за символ на мира.

Опитомяването на гълъба е станало в най-древни времена. За това свидетелстват неговите образи и описания още в египетските йероглифи. По данни на археолозите гълъбът е бил известен в Египет още преди 5000 г. По това време птицата е била използвана като крилат пощальон, нейното месо се е ценяло високо, отглеждали са я и за декоративни цели, а също и за принасяне в жертва при религиозни обреди. В древна Елада гълъбите, са били свещени и са били използвани като вестители за обявяване на победителите от олимпийските игри. В древните азиатски държави също са били свещени птици и тежко наказание постигало този, който посегнел на живота им.

В България дивият скален гълъб е постоянен обитател ма недостъпните канари в планините. С почти същата окраска са и бездомно скитащите се диваци в градовете, които намират храна в близост до човека. Те се смятат за междинна форма между дивия гълъб и съвременните домашни птици. За голямата им популярност красноречиво говори фактът, че в днешно време са селекционирани повече от 300 породи домашни гълъби, разказва сайтът zoomania.org.

Домашните гълъби се отличават с правата си и накрая леко закривена човка, чиято вътрешна половина е мека, с ясно очертани ноздри по дължината. Краката им са къси, мускулести, обикновено светло обагрени и често оперени до пръстите. Имат четири пръста, разположени на една плоскост, от които три обърнати напред и един назад. Крилата са яки и изострени. Опашката е съставена от дванадесет твърди и широки пера. Дребните пера са плътно прилепнали към тялото. Окраската на очите е разнообразна. Срещат се гълъби с черни, червени, жълти, оранжеви и бели очи. Цветът на оперението е различен. Преобладава ръждивият, синият и сивосиният. По цвета си гълъбите се делят на няколко групи: едноцветни (сиви, черни, бели, червени), мраморни (блондинети, сатинети, блуети и др.), смесено пъстри и правилно пъстри. Човката хармонира с цвета на перата. Специалистите ги разпределят в четири главни породни групи: декоративни, спортни, пощенски и птици за месо. Гълъби в България се гледат от незапомнени времена. Голям подем в развъждането им е имало по време на турското робство. В унисон с ориенталското почти всички български раси са късокраки и с отпуснати криле под опашките, което им придава особен чар. Нашите породи са именувани на градовете или районите от където произхождат, като например „Плевенски"; „Русенски масърлии"; „Русенски сиви с два качула" „Маавии"; „Русенски черни"; „Софийски бели"; „Старозагорски бели високолетачи"; „Кюстендилски бял качулат"; „Търговищки"; „Софийски шарен с качул"; „Шуменски"; „Ломски" и пр.

Волиерното (в клетки) отглеждане на някои от расите е довело до намаляване на летателните им способности. Други пък като „Паламарските", „Хасковските" и др. са с много характерен глас и затова ги наричат „Дрезгави гълъби". „Плевенските" се смятат за най-отдалечената раса от прародителя (дивия скален гълъб). Доказателството е, чепри„Плевенските" липсва изразена мастна жлеза (трътка), характерна за другите раси.



Декоративни гълъби



Драконов гълъб



Ptilinopus superbus
Разпространение:Североизточна Австралия, Нова гвинея и прилежащите и острови
Размер: Дължина до 24 см.
Активен

biguto

  • Гост
Сибирско хъски - история на породата
« Отговор #24 -: Май 07, 2009, 10:34:58 am »


Съществува мнението, че сибирското хъски се е появило при чукчите в този период от историята на това полуномадско племе, когато възникнала необходимостта от разширяване на ловните им територии. Поради това е трябвало впрегатно куче, способно в мразовете да покрива големи разстояния с умерена скорост, превозвайки леки товари и при това да изразходва възможно най-малко енергия. През 19 век впрегатните кучета са се развъждали от чукчите в чист вид. Именно чукотското впрегатно куче е единственият пряк предшественик на породата, известно сега в САЩ  и в целия свят като сибирско хъски. В Аляска чукотските кучета са се появили по времето на златната треска – в самото начало на 20 век.

За първи път впряг от сибирски хъски участвал във Всеаляските надбягвания през 1909 г. В същата година голям брой кучета са внесени в САЩ от Чарлз Рамзи – неговият впряг спечелва прозвището „Железния човек” на Джон Джонсън, който спечелил състезанието на 400 мили. Следващото десетилетие в Аляска са забелязали, че впрягавете от сибирски хъски (особено развъждани от Ленърд Сепала) са спечелили всички наградни места във всички състезания. Особено внимание хъски привлекли към себе си като издръжливи скоростни кучета по време на героичния „Северен пробег”, когато те доставяли лекарства (по него време сяра) и дифтеритен антиоксин и спасявали жителите на населените места, поразени от епидемията. Прославилият се със своите кучета Сепала тогава извършил почитна обиколка на цяла Америка. Извършвайки това пътешествие, той приемал участие и в състезанията с впрягове, организирани специално за него от спортисти от Нова Англия. Великолепните състезателни качества и насравнимия нрав на сибирските хъски им спечелили уважението и любовта на всички, с които се срещнали – от Аляска до Нова Англия.

Американският кенел клуб официално признал породата през 1930 г. Сибирските хъски специало ги събирали и развъждали в развъдника Чинук (Ню Хемпшър) за антарктическите експедиции на Бърд. По време на втората световна война тези кучета са ги използвали в арктическото военно разузнаване и при търсене и спасяване на хора.

Сибирското хъски притежава вродена дружелюбност и изтънченост. Понякога проявява самостоятелност и независимост. То е внимателно и бдително, но не е агресивно и като правило не притежава защитните качества на куче за охрана. Хъскито е напълно лишено от какъвто и да било мирис и по природа е необичайно чистоплътно. Удивителна е способността на тези кучета да се приспособяват към най-различни условия. Склонността на хъскито към независимост поражда необходимостта от постоянен контрол над него, особено, когато кучето се отглежда в селска местност.

Хъскито се чувства превъзходно и в града. В последно време то се ползва с все повече нарастваща популярност, както сред спортистите, така и сред любителите на домашни животни. Модата на хъскито доведе даже до следния парадокс: в средата на 80-те години парижките моделиери са слагали куче от тази порода до манекенките, облечени в костюми от черна блестяща кожа – северното работно впрегатно куче станало моден и престижен аксесоар, подобно на чантичката от крокодилска кожа. Но едва ли си струва да се обръща внимание на тези приумици – хъскито е куче с всеобхватни достойнства, които му обезпечават доста по-дълговременна известност от тази, която е имал, дори когато е бил просто моден обект.
bestfellows.com
Активен

biguto

  • Гост
Избор на подходящ вид тарантула!
« Отговор #25 -: Май 08, 2009, 10:41:42 am »
Съществува огромно разнообразие от видове тарантули, подходящи за терариумно отглеждане. Всеки вид има своите предимства и недостатъци, затова трябва да си изберете най-подходящата за вас тарантула. За домашни любимци се отглеждат женските тарантули - те живеят десетки години, а мъжките след като станат полово зряли след последната смяна на кожата живеят само няколко месеца. За съжаление изборът в България е ограничен - има само няколко развъдени вида, но това в бъдеще ще се промени. Можете също да си купите внесена от чужбина тарантула. За начинаещи са подходящи кротки и непретенциозни тарантули (изключваме видовете от Африка и Азия - те са доста бързи и агресивни). Ако това ще е първата ви тарантула най-добре е да се спрете на паяк, който е евтин и кротък. Най-подходящи за това са Чилийската роза (Grammostola rosea)и Хондураската Къдравокосместа тарантула (Brachypelma albopilosa)- те отговарят на всички изброени условия, и са ефектни и едри. Освен това лесно се намират на нашия пазар.

Чилийската роза (Grammostola rosea) се среща в пустинята Атакама в Чили и затова не е много претенциозна и се отглежда лесно. Тя расте по-бавно, но пък по-рядко изхвърля косъмчетата си и е много красива. Тялото й е светло сиво или оранжево-кафяво, покрито с дълги лилаво-розови косъмчета. Тези тарантули обикновено са много миролюбиви. За тях е характерно, че могат да престанат да се хранят с месеци, след което отново започват да ядат. Това поведение е нормално и няма нищо обезпокоително ако тарантулата откаже храна в продължение на няколко седмици. Заради бавния си метаболизъм Чилийската роза расте бавно, но за сметка на това живее много дълго.

Хондураската Къдравокосместа тарантула (Brachypelma albopilosa) предпочита по-висока влажност и е значително по-активна. Някои екземпляри са нервни и често използват защитните си косъмчета, като изключително рядко се опитват да хапят. Тази тарантула има по-ускорен метаболизъм и расте по-бързо. Тя също е доста едра и атрактивна. Тялото й е от кафяво до черно, покрито с много дълги белезникави или розови косъмчета (от където идва и името й). Отглежда се много лесно и живее дълго.

Мексиканската Червеноколенеста тарантула (Brachypelma smithi) - "Red knee" е също много подходяща за начинаещи. Тя както Чилийската роза е пустинен вид и се отглежда много лесно. Възрастните женски от този вид живеят около 20-25 години.(!) Окраската на тази тарантула е особено красива - черно тяло с тъмно оранжеви до червени колена. Женските достигат полова зрялост много бавно - за около 7 години, а мъжките за около 5. Сравнително едър вид - достига до около 18 см с разпънати крака.
За съжаление този вид тарантула е търсена като домашен любимец по целият свят, което я прави скъпа. Освен това в родината си Червеноколенестата тарантула е застрашена от изчезване и търговията с този вид се регулира.
Повечето индивиди са доста злояди и растат бавно, но затова пък живеят доста дълго.

Мексиканската Огненокрака тарантула (Brachypelma boehmei) е една от най-красивите и атрактивно оцветени тарантули. При нея почти целите крака са ярко червени, коремчето е черно, а главогръда е бледо червен. Тази окраска се появява сравнително рано у младите паячета и става все по-ярка и контрастна с всяко следващо линеене.
Тарантулите от този вид растат относително бързо - бебетата имат голям апетит и за 1 година тялото достига около 4 см, а окраската е като на възрастен екземпляр.
Тази пустинна тарантула се отглежда лесно и живее дълго, но е малко по-нервна от останалите, и не обича да бъде държана в ръка. Не е агресивна, но при уплаха с готовност изстрелва дразнещите си косъмчета.

Гигантска Белоколенеста тарантула (Acanthoscurria geniculata) - Тази огромна тарантула произхожда от джунглите на Бразилия. Повечето автори не я препоръчват за начинаещи поради "агресивния" й нрав, но тя по-скоро е нервна и страхлива, отколкото агресивна. Опитва се да хапе когато се чувства застрашена, едва след като атаката с дразнещи косъмчета не е дала резултат. Единствения й "недостатък" е, че не бива да се взема в ръка (по-скоро заради безопасността на самия паяк), но това не я прави по-малко търсена. Атрактивната окраска, съчетана с огромни размери (над 22 см с краката и 10 см тяло!) прави Гигантската Белоколенеста тарантула желан домашен любимец. Не изисква някакви особени грижи.
Тези паяци са много лакоми и растат изключително бързо - женските достигат полова зрялост за малко повече от година. Малките паячета отрано придобиват характерното за вида оцветяване и се славят с невиждан апетит.


Тринидадска дървесна тарантула (Psalmopeus cambridgei)
- Този невероятно красив и интересен паяк е идеалната първа дървесна тарантула за всеки любител. Расте много бързо - за около година достига полова зрялост. Адски е лаком и активен. Както другите дървесни тарантули не е подходящ за взимане в ръка, но някои индивиди могат да бъдат "възпитани" да не се страхуват и да не проявяват агресия ако свикнат с това докато са още млади. Когато е изплашен, обаче, може да бяга много бързо, а в краен случай и да хапе.
Окраската му е много интересна - основното маслено зелено при различна светлина е с различни нюанси, на последните два сегмента от краката има керемидено червени шарки, а коремчето му е нашарено с равномерни черни триъгълници. Тези тарантули си строят укрития от паяжина межу декорацията на терариума. На размер достигат до над 18 см с краката.
zoomania.org
Активен

biguto

  • Гост
Какво говорят папагалите
« Отговор #26 -: Юни 03, 2009, 10:09:09 am »


Вълнистият папагал може да се научи да произнася всякакви думи. Лексиката, която използва птицата характеризира на първо място не нейните собствени наклонности, а вкусовете и културното равнище на стопанина й. Ако папагалчето псува и самооценката му е „Попка е глупак”, то трябва да виним не безумната птичка, а „остроумието” на стопанина му.

Преди всичко вълнистите папагали добре запомнят и произнасят собственото си име. Но как да кръстим нашия питомец? Това въобще не е лесно. За да може папагалчето си с удоволствие да произнася името си, то трябва да съдържа най-лесните за речевия апарат на птицата звуци. От съгласните това са шипящите, а от гласните „и” и „е”. Някои папагалчета се затрудняват и от свистящите „ц”, „с” и „з”. Трудни за произнасяне са и сонатните звуци – „м”, „н” и „л” и дълбоките гласни, особено „о”. Затова знаменитото име Попка въобще не е подходящо. Хубави умалителните и ласкателни имена, съдържащи „ш”, са например Кеша или Яша.

Друга известна категори „птичи” изрази са поздравите и вежливите думи – „привет”, „здрасти”, „добър вечер”, „как си братле”, „как живееш старче” и др.

Много папагали добре запомнят и въпросителни изречения, които се различават от общия фон на разговора – „Кой е там?”, „Кой говори?”, „Ти наред ли си?” и др.

Ако човек не жали за времето си, прекарано с папагалчето си и редовно го обучава, то може да научи всякакви думи и изрази. Често пъти това са доста дълги пасажи, цели стихотворения или песни. Фантазията на стопаните няма граници и се простира от химна на България и призив да се гласува за този или онзи политически кандидат, до изрази от вида на:
„Не пуши!”
„Затегни коланите!”
„Папагалът е най-добрия приятел на човека. Хора, пазете папагалите – най-добрите представители на живата природа!”

Обърнете внимание на пристрастията на папагала и се съобразявайте с тях в следващите уроци по „говорене”.

bestfellows
Активен

biguto

  • Гост
Аляски маламут
« Отговор #27 -: Юни 15, 2009, 11:19:43 am »


Аляският маламут е голямо и мощно впрегатно куче, което може да тежи около 50 кг, височината в холката на някои кучета достига 76 см, макар че най-предпочитаният ръст е малко над 60 см. Величественият облик на това внушително, прилично на вълк и много красиво куче няма да остави никого равнодушен.

История

Аляският маламут е получил името си от едно ескимоско племе, малмюти, на което е принадлежал. Малмютите са населявали горната част на река Ануик в щата Аляска. По това време тези големи кучета са се използвали за превоз на товари в суровите арктически условия. Тяхната издръжливост им позволявала да превозват товарите на големи разстояния, а „Златната треска” от 1896 г. предизвикала голямо търсене на тези кучета.

Днес съществуват два различни вида аляски маламут. Едната линия се нарича М`Лут, а другата – Коцебу. Между тях има едно различие – размерът на кучетата. Маламутите М`Лут са по-големи от Коцебу. Освен това истинският същинският маламут Коцебу има само вълча окраска, а в линията М`Лут се среща разнообразно оцветяване – вълчи, черно-бял, самурено-бял, гълъбов (сиво-синкав) и бял. Кучетата Коцебу са по-малко агресивни от М`Лут и са по-подвижни. След развъдчиците все още се води спор кой маламут е „истинският, правилният”, но за щастие представителите и на двете линии все още не са загубили работните си качества.

Характер

Аляският маламут е много дружелюбно куче с „плюшена” външност, което обича да бъде в центъра на вниманието. Тези добри „вълци” винаги са готови да откликнат на поканата за игра и могат сами да позабавляват стопанина си със своите весели лудории. Кучетата от тази порода са ориентирани към живот в „стадото”, затова най-добре от всичко се чувстват в семейно обкръжение, отколкото да бъдат оставени сами на себе си някъде на двора. Аляският маламут не е „ куче на един човек”. Това са прекалено умни кучета, но могат да бъдат и много упорити, ако занятията им омръзнат. Питомецът ви може да се заинати при нееднократно повторение на една и съща команда. Маламутите с лекота се обучават на нови навици и с радост изпълняват командатана стопанина си веднъж или дваж, но скоро процесът на обучение им доскучава. Тази черта на характера им е своъствена на много северни породи. Аляският маламут не трябва да се препоръчва в качеството му на първо куче на начинаещия любител на кучета, защото при възпитанието на кученцата от тази порода лесно се правят грешки, които после е много трудно да бъдат поправени. За съжаление често хората се отказват от подопечния им маламут – те се влюбват в симпатичното малко кученце, а после не могат да се справят с големия упорит пес.

Силният характер на аляските маламути ги „задължава” да доминират над другите кучета и затова могат да бъдат агресивни към сродниците си. Стопанинът трябва колкото може по-рано да въведе кученцето в „ кучешкото общество”, като по този начин ще пресече всякакви опити на питомеца си да „въведе ред”.

Към хората аляският маламут не е агресивен и затова не се препоръчва тези кучета да бъдат обучавани за охрана – защо да се пречупва характера на това добродушно куче. Дружелюбието им ги прави лоши стражи, обаче със своя внушителен вид те могат да изплашат непросветения злодей. Но може да се случи и това че промъкналият се вкъщи крадец да бъде облизан от това добродушно куче като близък семен приятел и просто няма какво да се направи – маламутът си е маламут.

Особено внимание заслужава една особеност на представителите на тази порода – способността на маламутите да „разговарят”. Те лаят изключително малко, но за сметка на това водят „разговор” със стопанина си, като издават глухи звуци. Собствениците им потвърждават, че е достатъчно да помолят питомците си и прекратяват своето бърборене.

Грижа за козината

Аляският маламут е куче с хубаво развито подкосмие. Той линее два пъти в годината. Трябва обаче често да се вчесват. Ако се отглежда при много топъл климат може да се скубе по малко през цялата година. Тези кучета са чистоплътни като котки и почти не миришат и може да се къпят рядко – 1-2 пъти в годината. На аляския маламут не му е нужен триминг, трябва само да го вчесвате редовно и да му подрязвате ноктите.

Хранене

Внушителните размери на аляския маламут може да ви заблудят, че е доста трудно да се изхрани такова куче, но това не е так. Те ядат доста по-малко от представителите на другите породи със същите размери и тегло. Маламутите имат силна хранителна мотивация и това може да се използва при обучението им, но не трябва да им се позволява да ядат колкото им се иска, защото кучето не спира, докато не изяде всичко и може да получи преплитане на стомаха. Страстта им към яденето е толкова силна, че кучето не би се спряло даже и пред кражба – не трябва да оставяте продукти на масата.

Отглеждане

Най-голямото щастие за аляския маламут е да взема активно участие във всичко що се върши в „стадото” (семейството). Най-добре кучето се чувства, когато има възможност самостоятелно да излиза от къщи през специална „ кучешка врата”. Хубаво е когато има голям двор, където кучето може да се разхожда, но непременно трябва да има и висока ограда, защото като всички северни породи и маламутите обичат да се разхождат сами. Желателно е в някой ъгъл на двора да има сандъче с пясък и да научите кучето да копае точно там, но е невъзможно да го отучите да копае навсякъде. Стремежът им копаене е древен инстинкт от миналото, когато са разравяли замръзналата земя и са ловили гризачи – своето препитание.

Освен копаенето, в гените на маламута е заложен и силен ловен инстинкт. Забравил за всичко на този свят, той може да преследва всичко що се движи, пищи и крещи. Трудно ще удържите маламута от гонката му с котката или някоя птица и затова не трябва да оставяте без надзор вашия питомец насаме с дребни домашни животни.

Обучение

Аляският маламут е склонен към доминиране. Важно е възможно най-рано да му се докаже, че мястото на водач на глутницата е вече заето и е безполезно да се домогва към него. Тогава кучето ще уважава стопанина си и обучението му на послушание ще бъде доста по-лесно. Към дресировката на маламута стопанинът трябва да подхожда творчески – тези умни кучета прекрасно се вместват в обстановката – те може да изпълняват всяка команда на тренировъчната площадка и въобще да не слушат вкъщи. Главното е да продължите занятията и постоянно да доказвате на упорития си питомец, че водачът на глутницата е стопанинът, а не маламутът.

Аляският маламут е работна порода. Непременно му е нужна работа, дори това да е впрегатен спорт. При състезанията на дълги дистанции той отстъпва на сибирското хъскии, но силните и издръжливи маламути са верни помощници на човека в изследователските експедиции на Северния полюс или Антарктика, а така също са и чести участници в състезанията по уейтпулинг – издърпване на тежести. Първоначално тези кучета са се използвали като впрегатни животни – маламутът може да придвижи товар с тегло около 400 кг. Благодарение на жизнерадостния му характер и обаятелната му външност аляският маламут е участник в програмите по анималотерапия – посещават пациентите в болниците.

Активен

rmwest

  • SuperUser
  • Карма: +1/-1
  • Неактивен Неактивен
  • :Април 26, 2009, 10:08:31 pm
  • Публикации: 2
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 7.0 MS Internet Explorer 7.0
Re:Всичко за вашите любимци
« Отговор #28 -: Ноември 14, 2009, 11:30:22 pm »
благодаря рени999!много работи не ги знаех! :)
Активен

LUCA_TURILLI

  • SuperUser
  • Карма: +9/-1
  • Неактивен Неактивен
  • :Април 24, 2011, 08:18:28 am
  • Публикации: 18
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 10.0.648.205 Chrome 10.0.648.205
Re:Всичко за вашите любимци
« Отговор #29 -: Април 26, 2011, 07:10:42 pm »
Аз имам хлебарки и искам да питам как мога да ги изтребя щото с райд не се получи
Активен