Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[reni999]

На около 300 м под пустинята Чихуахуа в Мексико двама братя откриха пещера с уникални кристали.

Братята са копаели олово и сребро в рудника "Наика", когато са открили подземната кристална гора.

В "Пещерата на кристалите" се издигат до 170 гигантски искрящи обелиска, най-големият от който е с дължина 37,4 фута (1 фут = 30,48 см). Това се равнява на височината на седмина мъже.

Пещерата е изпълнена със заплетени стълбове светлина, а стените й са покрити с гроздове от кристали, остри като нож.

Уникалните кристали са се образували от подпочвени води, наситени с калциев фосфат. Преди милиони години водите са започнали да се процеждат в пещерата, след като са били нагрети от гореща магма, извираща от дълбочина около 1 миля.

Преди около 600 000 години магмата е започнала да изстива и минералите са започнали да се показват от водата. В течение на вековете образуваните от тях малки кристали са започнали да нарастват до 1985 г., когато миньорите без да искат са пресушили пещерата, като са изпомпали водата.

Кристалите напомнят гигантски ледени висулки и на пръв поглед на човек му се струва, че в пещерата е студено. В действителност обаче температурата е 44-45 градуса по Целзий, при влажност 90-100 %.

Затова хората влизат в пещерата, облечени в защитни костюми. БТА

[biguto]

В миналото хората се страхували от природните явления и ги смятали за божествен знак.

    В утрото на 18.IX.1836 г. към 9 часа започнало да притъмнява. В 10 часа настъпила непрогледна нощ. На няколко крачки нищо не се виждало. По домовете запалили огньове. Суеверните хора изпаднали в паника, започнали да говорят: "Настъпва краят на света". Но ето че на хоризонта се появила тясна ивица светлина. Тя постепенно се разширявала, започнало да става все по-светло и по-светло. Тази светлина обаче не радвала хората. Тя била с червеникав цвят, небето станало още по-зловещо. После светлината изчезнала и тъмнината отново покрила Земята. В 13 часа през деня отново започнало да се развиделява, в 14 часа било вече светло. От какво е предизвикано това явление? От горски пожар, който през тази година бушува в Урал. Вятърът издигнал дим и пепел от уралските пожари на голяма височина и отнесъл този грамаден черен облак на североизток в Сибир.

    През 1908 г. в небето над Прованс във Франция се появили необикновени тъмночервени облаци. Скоро завалял червен дъжд. Изглеждало, че от небето капе истинска кръв. "Кървави дъждове" са падали също в Армения и в Омска област на Русия. През 1954 г. в Давънпорт паднал сив дъжд, на 13.VI.1956 г. в Киев валял млечен дъжд, който оставял бели петна върху дрехите на хората. В пустините ураганите издигат на голяма висичина червен, жълт и червено-кафяв прах, който въздушните течения отнасят със себе си. Ето този прах оцветява дъжда в червен цвят. В "млечния" дъжд се съдържат частици от креда или каолин. Тичинковият прашец от американската топола и белият бряст са придали на дъжда сив цвят.

    В Западна Европа паднал червен сняг. Вятърът донесъл микроскопични водорасли с червен цвят, които не се страхуват от студа и бързо се размножават на снега. На островите Шпицберген и в планините на Западна Европа паднал зелен сняг, дължащ се на бързо размножаващи се на снега зелени водорасли, донесени от вятъра. В Норвегия валял жълт сняг. Такава окраска му е придал тичинковият прашец на особен вид бор.

    Веднъж в Дания в продължение на 20 минути от небето падали живи раци. Населението на Испания, Португалия, Норвегия и Шотландия неведнъж е получавало даром селди от небето. Смерчовете и ураганите често издигат във въздуха голямо количество вода, а заедно с нея раци и стада селда, като ги отнасят далеч от брега. Падане на риби, медузи и други морси обитатели от небето е наблюдавано и от жителите на Кавказ. В Северна Америка смерч разрушил големи складове с пшеница и я пренесъл през Северния Атлантик, като я разпилял по крайбрежието на Испания. Пшеницатра била толкова много, че религиозните хора я взели за "дар Божи", и то си е ;-).

    След силна буря край градчето Куни в провинцията Тарагона в Испания от облаците завалял дъжд от жаби. Те били малки - до един и половина сантиматра. Стотици жаби покрили плажовете на Куни, а в близост до него няма блата и езера. Следователно някакъв смерч във вътрешността на страната е минал през блато и заедно с водата издигнал в облаците и част от неговите обитатели.

    "Киселинните дъждове" (валежи, съдържащи киселини) в Западна Европа причиняват материални щети за над 50 млрд. долара годишно. Те опустошават над 20 млн. дка гори в Германия, биологически умъртвяват 4000 езера в Скандинавия, причиняват щети на холандските паметници на стойност 10 млн. долара. Те са "изяли" 2,54 см от портландския камък, от който е изградена лондонската катедрала "Свети Петър".

    "Гласът на снеговете", "Шепотът на звездите" - това са природните феномени, които се появяват в Антарктида. Човекът върви по снега, изпод краката му се чуват жални звуци, наподобяващи викове за помощ. Това явление се дължи на факта, че снегът в Антарктида е необичайно плътен. когато човек върви по него, се чува приглушен глас. Вие стоите в пълна тишина сред ледовете на Антарктида и изведнъж над главата ви нещо прошумолява и замлъква, като че ли нещо е прелетяло. Минават секунди и отново се понася шепот... Отговорът на загадката е много прост. При ниските температури - минус 60-70оC, малките капчици вода, издишвани от човека, мигновено се превръщат в ледени кристалчета. Сблъсквайки се едно с друго, те "шепнат".

    На 31.VIII.1894 г. към 15 ч. над с. Сливек, Шуменско, започнал да вали дъжд като из ведро. Изведнъж започнали да падат... риби, най-вече шарани. За 5-6 минути в селото паднала около 1500 кг риба. Някои от рибите били още живи. Вероятно силният североизточен вятър си направил "шега", вдигайки шараните и други видове риби от някое от езерата или блатата на Черноморското крайбрежие.

    На 23.III.1963 г. в някои райони на Източните Родопи паднал кафяв дъжд. Причината за това била разразилата се над Сахара буря, при която в северна посока било отнесено голямо количество кафяв пустинен прах.

[biguto]

Чудните скали



Разположени на десния бряг на река Луда Камчия близо до село Аспарухово, "Чудните скали" са наистина много красива и впечатляваща скална композиция. Имат форми на островърхи, високи конуси и пирамиди. Погледнати отдалече приличат на полуразрушена древен замък. От западната страна те се спущат отвесно до водите на реката, а та изток постепенно губят височината си и стават по-разнообразни. От нивото на реката скалите се издигат до 50 - 60м. височина, а нагоре по склона дължината им е иколо 200м. Под "Чудните скали" са прокарани три тунела, които вече не се използват. По тях може приблизително да се измери дебелината на скалните стени малко над основата им. Първите две са по 16м, като разстоянието между тях е 17м. Третата стена е дебела 55м. и е на 6м. от втората. На фона на равния склон на брега на реката те извисяват своите заострени върхове и предизвикват възхищение със своята естествена красота.



Чудните мостове (Еркюприя)



Две впечатляващи арки - скални мостове. Образувани са от ерозионната дейност на някогашната буйна река Еркюприя, която е успялd да се вмъкне по отвесни пукнатини в мраморите и да създаде дълбока водна карстова пещера близо до повърхността. С течение на времето таванът на пещерата изтънява и се срутва. На срутените места се оформя каньонът на реката, а останките от тавана на пещерата днес оформя две величествени арки - Чудните мостове. Затова те носят името на реката - Еркюприя. Горния мост висок около 70м. и широк около 35м. има хармонично изваян огромен отвор. Дълъг е около 90м. В стените на моста зеят карстови каверни, в които гнездят птици. По равнището му отгоре е прекарано шосе. Вторият мост е по-нисък и е разположен на 60м. под първия. Има по-тесен отвор с почти отвесни мраморни стени. В основата си той е дълъг около 60м. Дъговидната му арка се издига до 30м, а общата му височина е около 50м. При този мост река Еркюприя пропада в понор и се появява отново на повърхността около 3 км по-надолу. Масивността, хармонията и красотата на Чудните мостове предизвикват възторг у всеки, който ги посети.


Побитите камъни



Десетки каменни стълбове с височина от 2 до 5м. и широчина от 1 до 2м. Най-голяма и най-запазена е Дикилиташката група от каменни колони, която се намира на 18км. от Варна от двете страни на шосето Варна - с. Река Девня. Колоните много приличат на дънери на вкаменена гора, а някои ги оприличават на останки от разрушен древен град. Повечето от стълбовете са единични, но има и такива, които в основата си са раздвояват и приличат на двукоренен или трикоренен зъб. Някои от тях са плътни, а други са кухи. Почти всички колони имат хоризонтални или вертикални пукнатини, които са запълнени със сухоустойчиви растения. Около колоните са намерени много кремъчни отломки и кремъчни оръжия, за които се смята, че са от времето на палеолита и мезолита. Тези археологически находки показват че тези места са съществували старинни селища.Малко на юг се намира друга група от каменни стълбове - това е групата "Сулуджите". За разлика от колоните на Дикилиташката група, тези тук са удебелени в средата като че ли са два пресечени конуса. Те са наредени в редица в посока от север на юг. В близост се намират други групи, които са по-малки - Слънчевската група до село Слънчево, Белославската група, до село Белослав и Бановската група до село Баново.


    Лъвската глава



Впечатляващо скално образувание с фигура на лъвска глава. Изваяна е в сиенитиевите скали край река Ропотамо.


Вкаменената сватба /Каменна сватба/



Красивата скална композиция има много имена - Кърджалийски пирамиди, Скални гъби. Но тя наистина прилича много на едно каменно сватбено шествие. Особено като се погледнат скалните фигури, които стоят една до друга, точно като хора. За тези чудно оформени скални фигури има много легенди. Най-интересната от тях е за незавършена сватба. Цялата неповторима панорама се украсява от зеления килим на тревата, храстите и дърветата наоколо, поникнали като по чудо върху тези безплодни скали. Привечер очарованието е почти осезаемо - под залязващото слънце червените тонове се сгъстяват, странните каменни фигури хвърлят дълги сенки и влекия ветрец се долавят сватбарските напеви. Вкаменената сватба е истинска симфония в бъло и розово, една безредна тълпа от възрастни и деца, облечени в дълги доземята празнични дрехи. Има оформени различни групи. Природата е сътворила също и обелиски, гъби и пирамиди, които подсилват очарованието на скалната композиция.

[biguto]

Масивно количество вода в езерото Гуанин в провинция Хубей изчезнало рано сутринта през пролетта. Специалисти смятат, че когато такива необичайни феномени започнат да се случват по-често, това означава, че светът ще претърпи скоро огромна промяна.

Езерото Гуанин било кръгло и имало около 80 000 кубически метра вода. Смарагдено зелената му вода била обикновено на едно ниво с обкръжаващите го брегове. Езерото не е губило никога много вода от изпарение.

В 7 ч. сутринта на 26 април един селянин забелязал, че без видима причина нивото на водата в езерото Гуанин спаднало значително. Той забелязал също така в него мощен водовъртеж, съпроводен със силни звуци, подобни на гръмотевици. Така

зеленото езеро изчезва за пет часа.

Много селяни се събрали около вече безводното езеро, за да го видят лично. Някога то било близо 100 метра в диаметър и десетки метра дълбоко, сега е пресушено и с депозит от кал. Един от селяните (Чен) казал, че е уловил в него две големи риби, всяка тежаща около 25 фунта (1 фунт = 0,453 кг).

Според вестника Gazetteer of Baiguo Township подобен инцидент е ставал с езерото Гуанин три пъти до сега - през 1949, 1976 и 1989 г.

Специалисти смятат, че китайската история е доказала съществуването на връзка между Вселената и човека, че небесните събития определят тези при хората. Както и че всичко, което човек прави, е базирано на проявата на волята на Небето - социалният ред, правилата на човешко поведение, човешките идеали, са все такива прояви.

Така, когато една династия е дарена с благосклонни климатични, географски и социални условия, нейният народ живее в мир и стабилност, но когато държавата има покварени лидери, хората показват безнравствено поведение, получавайки за това природни и други бедствия, каквото е изчезването на езерото Гуанин. chudesa

[biguto]

Сеизмолозите откриха, че бавно движещи се сеизмични повърхностни вълни, произхождащи от по-големи земетресения, могат да предизвикат по-малки земетресения, докато се движат по земята. Те се различават от вторичните трусове, защото могат да възникнат на големи разстояния часове или дори дни по-късно.

Едно земетресение в Аляска би могло да предизвика такова някъде около вас, дори да не се намирате в сеизмично опасна област, показва новото изследване. Сега сеизмолозите откриват земетресения на най-неочаквани места.

Докато земетресенията по линиите на земните пропадания са очаквани, сеизмоложката Крис Панков и нейният изследователски екип неотдавна са открили, че бавнодвижещи се повърхностни вълни стават причина за по-малки земетресения по своя път.

"То е същото както когато едно дърво падне в гората, дали някой го чува?", каза Панков. "Същият въпрос възникна и там: ако сеизмичните вълни се разпространяват навсякъде, причиняват ли те земетресения навсякъде?"

За разлика от земетръсния риск в "Парк сити", казва Панков, рискът от тези по-малки земетресения е минимален. Екипът е проследил 15 големи земетресения и е открил, че 12 от тях действително са предизвикали по-малки трусове. И тези трусове са различни от добре познатите вторични трусове, защо се случват на отдалечени места и понякога часове или дни по-късно.

Екипът също така откри земетресения на необичайни места като Канада, Австралия и Западна Африка.

Панков не иска да плаши никого. Тя казва, че предизвиканите земетресения, които са наблюдавани, са били малки. Без сеизмограф те дори не биха били забелязани.

Сеизмолозите все още не са разбрали достатъчно добре защо стават земетресенията. Панков и нейният екип се надяват, че тяхната работа с тези предизвикани земетресения ще помогне да се даде отговор на този въпрос.

КАКВО ПРИЧИНЯВА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА?
Едно земетресение е резултат от внезапно освобождаване на натрупаната енергия в земната кора, което се предизвиква от разместване на тектоничните плочи. Земната литосфера представлява сложна мрежа от свързани помежду си плочи, които постоянно се движат - прекалено бавно, за да можем да го забележим, но все пак се движат. Понякога те се закачат в краищата и това предизвиква напрежение. Когато то стане много голямо, скалите поддават, разчупват се и се приплъзват по линиите на пропадане. Това може да доведе до мощни размествания на земната кора, които ние усещаме като вибрации или трусове, докато натрупаната енергия се освобождава. Обаче само около 10% от пътната енергия се освобождава в сеизмичните вълни. А останалата се превръща в топлина, която разтрошава или деформира скалите, или се освобождава под формата на триене.

КАК УЧЕНИТЕ КЛАСИФИЦИРАТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА?
Магнитудът на едно земетресение описва с каква интензивност се движи земята. Скалата е логаритмична, което означава, че когато магнитудът се увеличава с едно (да кажем от 3 на 4 или от 4 на 5), интензивността на земното движение се увеличава десет пъти. Т.е. едно земетресение с магнитуд 3 води до десет пъти повече земно движение, отколкото такова с магнитуд 2, а магнитуд 2 води до десет пъти повече движение от магнитуд 1. Това означава, че магнитуд 3 е сто пъти по-мощен от магнитуд 1 и сто пъти по-слаб от магнитуд 5. Земетресение с магнитуд 5 притежава енергията на един средно голям ядрен взрив, а земетресение с магнитуд 12 би било достатъчно да разцепи Земята през центъра. chudesa.net

[biguto]

На хиляди километра в аризонската пустиня се простира гора от ... каменни дървета. Това е прочутата Каменна гора, която и днес не спира да удивлява хората. За жителите на Аризона обаче, тя е нещо съвсем обичайно.

 Всъщност някога дърветата в Каменната гора са били съвсем живи. Постепенно всяка дървесна клетка е била запълнена с кристализирал кварц, за да се получи уникалният феномен, познат днес на учените.

Според индианците навахо каменните стволове всъщност представлявали скелетът на легендарния гигант ЙецоДо момента, в който през XIX-ти век по тези места е била изградена железопътна линия, в района на Каменната гора живеели индиански племена, в това число племето навахо. Най-голямото селище, запазено днес, е селището Пеурко, в което са открити рисунки, изобразяващи бита на индианците.

През 1851 г. из просторната аризонска пустиня пътешествал лейтенантът от американската армия Лоренцо Ситгрийз, който случайно се натъкнал на Каменната гора. Обкръжаващите го дървета му изглеждали като живи, въпреки че това всъщност не били истински дървета със стъбла и листа, а вкаменени стволове от кристализирал кварц.

Днес Каменната гора се обитава само от койотитеОткритието на лейтенанта породило два много важни въпроса: Как тези някога живи дървета са се оказали по средата на аризонската пустиня, където нито едно растение не може да издържи на зноя на палещото слънце? И ако тези дървета някога са били живи, по какъв начин кората и листата им са се превърнали в хладен камък?

Според индианците навахо каменните стволове всъщност представлявали скелетът на легендарния гигант Йецо. Индианците пайоти пък вярвали, че това са падналите стрели на бога на гръмотевицата Шинау-ва.

Версиите днес са научно издържани, далече от индианските суеверия. Каменната гора се е появила в резултат на естествен процес, който започва преди около 200 млн. години. Тогава аризонската пустиня е представлявала плодородна равнина. Вместо  койотите и рисовете, които я обитават днес, по тези места бродели динозаври.

По-голямата част от дърветата в Каменната гора достигали височина от 30 м., дебелината на отделни образци напречно била 1,8 м. Имало и истински дървета-гиганти, които достигали двойно по-големи размери. Повечето от тях били разчленени на парчета още преди да започне процесът на вкаменяването им.

          Вкаменените дървета придобивали различни свойства в процеса им на кристализиране. Там, където някои градивни материали отсъствали, молекулите на кремнеземата се превръщали в чист кварц, съставна част на повечето от каменните дървета. В резултат на кристализацията се образували най-различни видове полускъпоценни камъни – ахат, оникс и др.

Плодородните равнини се превръщат в пустиня          Независимо от своя състав кристалите на кварца приемали формата на дървесни клетки, създавайки с времето точни каменни копия на дървесните структури, погребани на дълбочина 300 м.

          Те можели завинаги да останат така, ако не са били разместванията на земната кора – нещо, което се е случило преди около 65 млн. години. Така в тази част на Аризона се образувала прословутата Каменна гора.

        Плодородните равнини се превръщат в пустиня и кристализиралите останки се издигат на повърхността. Постепенно вятърът и дъждът унищожават слоя, с който са покрити вкаменените дървета и така Каменната гора вижда бял свят.

Уникалната гора условно е разделена на пет района. Имената им са измислени въз основа на преобладаващите цветове на минералите, от които дърветата са изградени, т. е. Каменната гора се дели на Синята, Кристалната, Разноцветната, Черната и Кафявата гори.

Основен проблем на Каменната гора създава времето в пустинятаИзключителен природен феномен представлява вкамененият ствол на дърво, който с течение на времето се е превърнал в своеобразен ... ахатов мост –  великолепна форма, изваяна от природата! Историците представят доказателства, че в миналото обитателите на аризонската пустиня са живеели в примитивни колиби, чиито основен градивен материал бил именно ахатът.

Процесът създава и вкаменелости на много други видове растения. Кристализирането обхваща не само флората, но и местната фауна – открити са миниатюрни скелети на животни, които са обитавали този регион преди приблизително 200 млн. години.

Основен проблем на Каменната гора създава времето в пустинята. Периодите на продължително засушаване са останали само спомен. Сега тук често се изливат кратки, но опустошителни бури, които ежегодно водят до пропадане на почвата с 25 мм. Ето защо Каменената гора след десетина години при едно по-масивно свличане на почвените пластове може да пропадне под земната повърхност, предупреждават учените.
obektiv.info

[biguto]

Цунами също така наречено сеизмична морска вълна или приливна катастрофална океанска вълна, обикновено причинена от подводно земетресение, от подводно или крайбрежно свличане, или от изригване на вулкан.Терминът цунами идва от японската дума за "пристанищна вълна". Терминът приливна вълна е често използван за такъв вид вълни, но употребата му е неправилна за такива, които нямат връзка с приливите.

След земетресение или друг причинен импулс, последиците са прогресивни вълни, разпространяващи се на огромни разстояния по повърхността на океана във непрекъснато-увеличаващи се кръгове, приличащи на вълните породени от падането на камъче в плитка локва. В дълбините цунамито може да се движи с 800 км (500 мили) в час.Дължините на вълните са огромни,около 100-200 км (60 до 120 мили), но височинните амплитуди са много малки , само около 30 до 60 см (1 до 2 фута). Периодите на вълните (дължините за време за последователни гребени или корита да преминат една точка) са много дълги, варират от 5 минути до по-дълги от час. Тези дълги периоди, съчетани с крайно ниската стръмнина на вълните ,им позволява да бъдат напълно замъглени в дълбоката вода и да нарастват от нормални вълни причинени от вятъра.Кораб в открито море изпитва преминаването на цунами като нищожно възвишение и падане от само половин метър, което трае от пет минути до час или повече.


Следкато бъде породено от  подводноземетресение или свлачище, цунамито може да се разпространява незабелязан надголеми протежения на открития океан преди да достигне максимално плитка вода ибрегова линия.
Когато вълните наближат крайбрежието на континент, триенето с надигащото се морско дъно намалява скоростта на вълните. Когато скоростта намалява, дължините на вълната се скъсяват и амплитудите на вълните нарастват. Крайбрежните води могат да се надигат на около 30 м от нормалното ниво на водата за 10-15 минути. От незадоволително добре разбран процес, водите на континенталния шелф започват да вибрират след покачване на нивото в морето. Между три и пет главни трептения генерират повечето от повредата, често появявайки се като мощните "засилки" на втурващата се вода изкореняваща дървета, поваляща сгради до основите им, понасяща лодките далеч от брега, затривайки цели плажове, полуострови и други ниско-намиращи се крайбрежни строежи. Често последващото изтичане на водата е точно толкова разрушително колкото засилката или дори повече.
Във всички случаи, трептенията могат да продължават за няколко дни докато повърхността на океана достигне равновесие.

Като всяка друга обикновена вълна, цунамитата се отразяват и пречупват от топографията на морското дъно близо до брега и от конфигурацията на бреговата линия. Като резултат, техните ефекти варират на високи разстояния от място на място. Обикновено, първото пристигане на цунами до крайбрежие може да бъде коритото на вълната, и в този случай водата се оттегля и разкрива плиткото морско дъно. Такъв случай имало в залива на Лисабон, Португалия, на 1 ноември, 1755 г., след голямо земетресение много любопитни хора бяха привлечени към залива, и голям брой от тях беше повлечен от гребена на вълната, който го заля само минути по-късно. Най разрушителното цунами, което някога e записано се случило на 26 декември 2004 г., след земетресение с магнитут 9.0 изместило дъното на океана близо до индонезийският остров Суматра. Два часа по-късно, вълни високи около 9 м. (30 фута) ударили източните крайбрежия на Индия, Шри Ланка, на около 1,200 км (750 мили). Седем часа след земетресението, вълните се изместели към брега на рогът на Африка, на повече от 3,000 км (1,800 мили) на другата страна на Индийският океан. Повече от 200,000 души били убити, повечето от тях на Суматра, но хиляди други в Тайланд, Индия, и Шри Ланка и по-малък брой в Малайзия, Мианмар, Бангладеш, Малдивите, Сомалия, и други райони. Предишно до това събитие, най-разрушителното цунами от гледна точка  на живота на човека беше причинено от грандиозното изригване на вулкана Kракатау  на 26 и 27 август, 1883 г. ...Тези серии от удари, които потопиха островът на Раката между Суматра и Ява, създадоха вълни с височина 35 метра (115 фута) в много източни местоположения на Индия, убили повече от 36,000 души. Най-голямото земетресение, което някога е записано (с магнитут от 9.5) се случило през 1960 г. близо до крайбрежието на Чили, то причинило цунами, което погубило приблизително 2,000 души в Чили, 61 души 15 часа по-късно в Хавай, и 122 души 22 часа по-късно в Япония.

Опасностите, които са представени от цунамитата накарали много страни намиращи се в Тихия океан да установяват системи за предупреждение от заплахата. Предупреждението може да започне с тревога до геоложкото общество, че земетресение, достатъчно голямо да безпокои повърхността на океана (например, магнитут от 7.0 или по-високо) се е случило. Метеорологичните станции могат тогава да докладват необичайни промени в нивото на морето, и след това центърът за предупреждение могат да комбинират тази информация с данни за дълбочината и отличителните черти на океана, за да изчислят пътя, магнитута, и времето на пристигане на цунамито. Зависейки от разстоянието от земетръсното смущение, властите могат да получат известие за предприемане на мерки по няколко часова евакуация на крайбрежните области. Тихоокеанският център за предупреждение на цунами, разположен близко до Хонолулу, Хавай, беше установен през 1949 г., три години след като цунами генерирало от подводно земетресение близо до Алеутските острови ударило островът на Хавай около Хило, убивайки повече от 170 души. Той служи като един от двата районни центрове за предупреждение за Съединените щати – другият се намира в Палмър, Аляска - и от 1965 г. също служи като център за предупреждение за 26 страни, които са организирани от Междуправителствената Oкеанографска Комисия на ЮНЕСКО в Международната Група за Координация за Системата за предупреждение на цунами в Тихия океан. След  бедствието през декември 2004 г., ЮНЕСКО определи за цел да установи подобни системи за Индийския океан и рано или късно цялото кълбо.

[megik123]

До броени дни Земята ще се сдобие с втора луна - ще избухне звездата Бетелгейзе, съобщи в. "Комсомолская правда".

На всеки 50 години в нашата галактика има експлозия на масивна звезда. Яркостта е подобна на светлината на десетки милиарди Слънца.

Най-мощният взрив на небето, известен като експлозия на свръхнова, е най-впечатляващото явление във Вселената. Има ослепителен радиационен взрив, а също ударни вълни, аналогични на звуков удар.

Такива възникват например, когато самолет премине звуковата бариера. Подобно феерично зрелище ни очаква до дни.

Готова за експлозия е звездата Бетелгейзе - червен свръхгигант в съзвездието Орион. Една от 8-те най-ярки звезди на небосвода. Ако бъде сложена вместо Слънцето, при минимален размер ще запълни орбитата на Марс, а при максимален - на Юпитер.

Обемът на Бетелгейзе е почти 160 милиона пъти по-голям от слънчевия. Яркостта й е 14 000 пъти по-голяма от тази на нашето светило. Възрастта й е "само" 10 милиона години.

Гигантският космически "Чернобил" е на границата на изригването. Червеният гигант вече намалява размерите си и е започнал да агонизира. През времето на наблюдение - от 1993 до 2009 г. - диаметърът на звездата е намалял с 15%, а сега се топи буквално пред очите ни, пише в. "Комсомолская правда".

Според астрономи на НАСА при чудовищния взрив яркостта на звездата ще се увеличи хиляда пъти. Но заради далечното разстояние - 430 светлинни години от нас - катастрофата няма да засегне по никакъв начин Земята.

В резултат на взрива ще се образува свръхнова. Свръхновата и Луната ще са равни по яркост в продължение на няколко месеца.

Но Бетелгейзе няма да може да бъде сбъркана с естествения спътник на Луната. През нощта звездата ще прилича на ярка огледална точка с цвета на разтопено стъкло. Ще е едва забележима и денем. БТА















А сега колко малки се чувствате

[Donelli]

                                                 

Пълно слънчево затъмнение започна на Земята – лунната сянка докосна повърхността на планетата в района на Камбейския залив на западното крайбрежие на Индия в 3:51 минути българско време, предаде РИА Новости, позовавайки се на електронната страница на американската космическа агенция „НАСА”.
Този път затъмнението съвпадна с момента на преминаването на Луната през най-близката до земята точка на нейната орбита, затова линията на лунната сянка е необичайно широка – 205 километра. По време на августовското затъмнение от 2008 г. ширината й бе само 100 километра.
Слънчевото затъмнение тази година ще могат да наблюдават жителите на едни от най-населените страни на нашата планета – Индия и Китай.
Лунната сянка ще премине през Индия, Непал, Бангладеш, Бутан и ще попадне в Китай.

focus-news.net

[Donelli]

Голямо черно петно се забелязва отскоро на южния полюс

Австралийски астроном откри в неделя черно петно на южния полюс на Юпитер, което е липсвало допреди два дни.

Според Антъни Уесли от местна космическа обсерватория, петното може да е резултат от удар на небесно тяло, съобщи сайтът SpaceWater.com.

Уесли твърди, че има фотографии на областта около южния полюс от последните две нощи, на които петното не се вижда. Това е съвсем скорошно събитие, смята астрономът.

Петното постепенно се размива от силните ветрове в облаците на Юпитер. Изследователят срявнява появата му с ефекта от сблъсъка на Юпитер с кометата Шумейкър-Леви преди 15 години.

За първи път през 1994 година учените наблюдаваха падане на комета на друго небесно тяло. Тогава фрагменти от Шумейкър-Леви 9 се врязаха в атмосферата на Юпитер и предизвикаха мощна експлозия.

След попадане на части от кометата в облаците, се появи тъмно петно с диаметър около 12 хиляди километра.

technews.bg

[Donelli]

Астрономите за пръв път успяха да определят радиуса на планета подобна на земята, намираща се извън пределите на Слънчевата система.

Става дума за екзопланетата CoRoT-7b, която е само 1,7 пъти по-голяма от Земята по размер, макар масата й да е може би 20 пъти по-голяма от земната, се казва в статия, публикувана в електронната библиотека на Корнелския университет и предадена за публикация в списание Astronomy & Astrophysics.

Екзопланетите е невъзможно да бъдат наблюдавани непосредствено, за тяхното намиране учените използват косвени методи. По-голямата част от 300-те открита планети - т.нар. "горещи Юпитери", газови гиганти, които се намират много близко до звезди. Но учените са успели да открият и няколко планети, които по-скоро притежават твърда повърхност. Те се наричат "супер-Земи", тъй като тяхната маса е няколко пъти по-голяма от земната.

Европейската сонда CoRoT, изстреляна в орбита през 2006 г., предназначена за изучаване на пулсирането на звездите и търсенето на планети с помощта на транзитен метод - измерване на колебанията на яркостта на звездите при преминаването на планетите по диска на звездите.

Планетата CoRoT-7b е била открита през февруари 2009 г. край една от звездите в съзвездието на Еднорога, разположен на разстояние около 500 светлинни години от Земята. Тази звезда е много подобна на Слънцето.

Авторите на статията, международна група учени под ръководството на Ален Леже от френския Института за космическа астрофизика, отбелязва, че те са успели да установят горната граница на масата на планетата - тя не превишава 21 пъти масата на Земята. "CoRoT-7b вероятно е първата супер-Земя с измерен радиус", пишат учените. Според техните изчисления, небесното тяло е с 1,68 радиуса на Земята.

БГНЕС

[Donelli]

Двама души са загинали, а четирима се издирват след преминаването на тайфуна Моракот през Тайван, съобщи АП.
В бурята са ранени десетки, допълва агенцията.

Едната жертва на бурята е жена на 67 години, която се е движела с мотоциклета си в град Каохсиунг. Другият починал е 47-годишен мъж, чиито автомобил е бил завлечен от урагана. Колата се е блъснала във влак. Шофьорът е починал на място.

За двама от изчезналите е ясно, че са рибари, чиято лодка също е била понесена от тайфуна.

Всички обществени сгради в Тайван са затворени, отменени са полетите, както на вътрешните линии, така и до дестинации извън страната.

Моракот се придвижва, съпътстван от ветрове със скорост от 126 км в час. Това е осмият тайфун за сезона в Тихия океан.'

Очаква се бурята да достигне Китай днес, допълва агенцията.

news.bg

[Donelli]

         Персеидите са един от най-красивите метеоритни потоци

Един от най-силните метеорни потоци на годината може да се види тази вечер, съобщава РИА Новости, като цитира руския Институт по астрономия.

Вечерта на 12 август се очаква да бъде наблюдаван пикът на метеорния поток Персеиди и според прогнозите на небето ще се появят повече от 100 падащи звезди в час.

Дали времето ще позволи и дали ще могат да се видят от България, не става ясно, но по данни на Международната метеорна организация пикът ще бъде наблюдаван между 20,30 и 23,00 ч. българско време.

Метеорите са остатъци от комети, които представляват конгломерат от замръзнали газове и прахови частици.

С течение на времето при преминаване на кометите около Слънцето тяхната свързваща фракция изчезва, но частиците продължават да летят по старата орбита на кометата, разсейвайки се с времето по цялата й орбита.

Всяка година при преминаването на Земята през областта на пресичане с орбитата се наблюдава явлението метеорен поток.

За родоначалник на потока Персеиди се смята кометата 109Р/Суифт-Тътъл (с орбитален период около 130 години), открита през 1862 г. Суифт-Тътъл последно е преминала покрай Слънцето през 1992 г.

Земната орбита преминава близо до орбитата на кометата и затова на 12-13 август всяка година Земята се сблъсква с частици и отломки, изграждали опашката на кометата.

Персеидите са един от най-красивите и стабилни метеоритни дъждове.

Астрономите отбелязват, че тази година условията за наблюдение не са много благоприятни – намаляваща Луна близо до последна четвърт, което ще позволи да се видят само най-ярките метеори.

Всъщност метеорните потоци и особено тези, които пораждат дъждове, не са съвсем безопасни.

Те представляват реална заплаха за орбиталните спътници. Онези от спътниците, които са работили сравнително дълго на орбита, са осеяни от миниатюрни ударни кратерчета.

Често пъти се налага космонавтите да правят специални защити за слънчевите панели по време на метеорни дъждове – както екипажът на станцията „Мир” през 1998 г.

Но досега трагични събития поради сблъсъци с метеорити почти не е имало.

Най-неприятният инцидент е загубата на спътника Olympus през август 1993 г.

dnes.bg

[nasiboteva]

Повечето мъртви зони са причинени от торове и нечистотии, които реките изхвърлят в океана



Голямата мъртва зона в Тихия океан, недалеч от брега на щатите Орегон и Вашингтон, изглежда, се дължи на климатичните промени и появата й вероятно е необратима, сочат резултатите от американско изследване.

Лишената от кислород зона е с размерите на Ню Джърси.

Тя е сред 400-те подобни зони в света, които са лишени от морски живот, каза експертът по океанография от Държавния университет на Орегон Джак Барт.

Повечето мъртви зони са причинени от торове и нечистотии, които реките изхвърлят в океана.

Мъртвата зона в северозападната част на Тихия океан обаче изглежда се дължи на еволюцията на ветровете вследствие на климатичните промени.

"Наистина смятам, че става въпрос за нов вид мъртва зона в океана", поясни той пред в. "Лос Анджелис таймс".

Мъртвите зони в океаните по света се удвояват всяко десетилетие, се казва в доклад на Националната научна фондация на САЩ.

Мъртвите зони са свързани с поява на планктон на океанската повърхност, който загнива и пада на океанското дъно, където повторното му загниване поглъща кислорода във водата.


www.dnes.bg

[Donelli]

[float=left][/float] [justify]Почти половината свят ще стане свидетел на най-дългото слънчево затъмнение на хилядолетието днес. То обаче няма да е пълно, а пръстеновидно.

Затъмнението ще започне от Централна Африка, ще прекоси Индийския океан и ще продължи към Югоизточна Азия през Хималаите чак до Югоизточен Китай.

Явлението ще трае 11 минути и осем секунди в максималната си точка над Индийския океан, а от сушата ще може да се наблюдава най-продължително - 10 минути 45 секунди, от столицата на Малдивските острови Мале.

Астрономите наричат този вид затъмнение "бедния" брат на пълното слънчево затъмнение. При него Луната преминава в по-отдалечената от планетата ни част на своята орбита и не успява да закрие напълно Слънцето, при което то се вижда само като пръстен светлина около земната спътница.

По време на пръстеновидното затъмнение конусът на лунната сянка ще прекоси общо 12 900 км от земната повърхност. Феноменът ще се наблюдава в ивица с широчина 300 км, като в някои части то ще се вижда като частично.

Въпреки че Слънцето е с 400 пъти по-голям диаметър от лунния, но е и 400 пъти по-отдалечено от нея. От Земята двата диска се виждат с почти еднакъв размер.

Тъй като орбитите на Земята и на Луната не са кръгли, разстоянията Земя-Луна и Земя-Слънце варират.

Нашата планета е по-близо до Слънцето през януари, когато слънчевият диск ни изглежда най-голям.

Само два дни след затъмнението в петък, на 17 януари в 03,40 ч. българско време, Луната трябва да достигне най-отдалечената от Земята точка в орбитата си. Тогава тя ще бъде на 406 435 км от нас и диаметърът й ще ни се струва най-малък.

Следващото по-дълго слънчево затъмнение се очаква едва на 23 декември 3034 г.

Пълно слънчево затъмнение пък ще има на 11 юли т.г. То ще е обаче изцяло над Тихия океан и ще се вижда най-добре от Великденските острови. [/justify]

vesti.bg