Ду извур чист на ина пуляна,
ей тъй на, спряф са запъхтяна,
биля душъта ми излези,
чи бърза ф извура да флези.
Раздянаф риза, фусти и галош,
ниту ни са угледаф за кудош,
и гола, къкту майка ма й рудила,
у извур съм са, сестро, путупила.
И гату моя стан сай пуивявал,
из дракити са й момък притаявал,
биля видял ми бюста, ем учити,
бидрата, кат на бай Миал асмити.
Видял дубре и задната ми час,
кугат утгънаф фустити си ас,
и гледката му тъй на, са сабрала,
дукат кът самудива съм са вяла.
Ни са стърпя – путури, чи и риза,
саблечи бързу ф извура да флиза,
и къкту у вудъ студена тръпна,
ни свариф барем, ептен да са дръпна
