Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Izabelle]

Доброто момиче

Загърната в дим, наблюдавам на бара
преструвките, фалша, порочната страст.
Догаря в ръката поредна цигара,
а някъде в мрака догарям и аз.
До мен Самотата със алени устни
последната глътка живот пресуши.
Държи ми ръката, не ще да я пусне!
А барът е пълен със толкоз души...

Познавам ловците, личат отдалече -
бездушна усмивка и силен парфюм.
А мнимите жертви в поредната вечер
са вече пияни и голи наум...
Та кой ли се връзва на този театър?
Нима е случайност, че пуша сама?!
Добрите момчета отдавна са вятър,
добрите момичета спят у дома.

И само цигарата сякаш не лъже -
гори и изчезва във пушек и прах.
А ти рецитираш как сам си. И тъжен.
Мъже като тебе отдавна ги спрях...
Загърната в дим, си отивам от бара.
Доброто момиче във мене заспа...
И само дъхът на димяща цигара
доказва, че някога там съм била.

daizy-crazy (Пепа Лулова)

http://otkrovenia.com

[Izabelle]

              3 a.m.



Три сутринта е. Насилвам клепачи

да скрият лицето ти някъде в здрача.

В три сутринта си намирам причина

да тегля черта и далеч да замина.

В три сутринта ми се иска да вия

от болка, от гняв и от зла проклетия.

В три сутринта си представям, че мога

да надрусам съдбата си с евтина дрога.

В три сутринта получавам видения.

Скука? Делириум. Страх? Отегчение.

В три сутринта ожадняла те пия

и горчиш като хмел. По лютиш от ракия.

Три сутринта е. Запявам идиотски.

Вместо овце изброявам койоти.

В три сутринта ми се ще да заплача,

гнилата мъка по теб да изхрача.

Три сутринта... Изтрезнявам по малко.

Луна булимична се хили нахално.

В три сутринта изморена утихвам.

 

Закъснях. И каляската стана на тиква.

daizy-crazy (Пепа Лулова)

http://otkrovenia.com

[raddiz]

Плачът на Дядо Господ

Както сечах си Тръни на Нивата,
току изведнъж Господ слезе при мен
на Раздумка седнахме под Сливата,
а Той се оплаква-реве като Трен.

Обичай врага си –рекох-нали съм Бог
и не закъснявай кога давам Рентите,
чети пред употреба Закона ми-строг-
редовно си вземай Медикаментите!

И Аз ви обичам наред-доколкото мога-
каква Тълпа е в райската Палата!
От обичане съм в пълна Изнемога,
затуй ще ме замести Сатаната.

Не желайте Зло даже за Добруване,
не желайте и чуждата Жена!
Щом тя не иска-никакво Любуване-
и други има -на твърда Цена.

Не кради,даже не лъжи!
Откраднах Ребро и тя една стана -
Кой е в Разплата,кой с кого дружи
Една Капка Вяра едва ми остана.

Опитах с Добро и със Сопа опитах,
даже навремето отприщих Потоп,
какви ли не божии Язви опитах-
настана същински Въртоп.

Лъжат и мажат Душите му –бесни,
искат да станат равни на Мен,
умешаха се и Леви и Десни-
нагло навлизат и в моя Терен

Казвам им-не пожелавай..!
Те не желаят да слушат дори,
казвам пак-не споменавай..!
А Името ми осквернено гори.

Затуй ги обичам-безпътни- без Жал
и само в Съботния Ден,
почивам си-как Сам Съм дал-
Адам сънувам-Нероден.

[svoiski]

               НА нЕГО
 Еделвайс самотен нейде-в планината стърчи
 Минали деца през него - така ми звучи

[raddiz]

Звучи Мълчание на Муза-нали не е „Самотен мак“,
предлагам и другата Буза,че,да пишеш пак.
Майсторлъка си Ти в Тайна пази-Сила-яка овладял,
възхитен съм аз от тази-Лирика на помъдрял.

[svoiski]

                  Хайко


Вдигам ръка - бърз проблясък.
Вечерта - оплаквам го, мия го
Той направил си е ха...., кха
Изкашлям се - хвърчило

[svoiski]

Ах как нюхал съм по такива местенца
тук някой свил си е гнезденце

[raddiz]

Далеч във Висините ,
зад потаен Рът,
осъждат се Душите-
кои кога да мрат.
Там Ангелите-черни са-
нали са Съдии,
на Закона-верни са-
отсъждат-Ти умри!
Зъб за Зъб-от Корени,
вади си сам Окото!
Душите са-оголени-
подсъдни са-защото:
Множете се!Плодете се !
Бог недей отрича !
Телесната Дифузия-
Любов-Човек нарича.
Кумири-Грях отричан са,
а Златото по Шиите,
към що ли не-критични са,
крадат си и Кисиите.
Показват си Телата-
ни  лист,ни Свян,ни Страх ,
и Господ в Синевата,
те ще вкарат в Грях.
Осъдиха Душите-
за дълго,на съвсем.
 Присъдата-позната-
Да пукнем от... Ярем.
А Яремът-скотски е-
и пием,не ядем.
Дали живота-робски е,
заради Едем?
                                                                       

[svoiski]

             С други думи


Ти пирамиди пак градиш, но в тях
не виждам нищо ново да блести.
Веднъж те вече са били на прах.
Жевеем малко!В този кратък час
светът е нов за младия ни дух.
И мислиме, че е родено с нас
това, което знаеме по слух.
Не давам грош за твойта летопис!
И никога не ще ме удивиш
със твойто днес и вчера;с тоя низ
ти векове наред се суетиш.

А щом не измених до този час,
и за напред ще бъда верен аз.

[raddiz]

Всеки дявол черен е-доста се потиш,
Не бъди умерен-наперено вървиш.
Стихът ти тъй отмерен е- едва не ме срази,
бъди все тъй уверен-вярно ме мрази.

[svoiski]

Бабо мравке кай джас
Отивам щурчо за моро

[raddiz]

Един Мъдрец с конска Опашка,
с високо Чело и нежни Ръце,
казал е на група-юнашка-
Обичай без Мисъл,мрази със Сърце!
Денем той бродил с Лъкът си в Гората-
Геройските Мишци от Сила пращят,
а нощем с песни пред Пещерата ,
учел на Мъдрост-Очи им блестят.
Обичай безжалостно и мрази честно-
Не жали Чувства,Любов и Сълзи,
А Честта си залагай,ти най-уместно-
Сразиш ли Врагът си-Честта му пази!
Тъй Хирон пеел в своите Песни
И учил на мърост Герои-добри,
Песните-вижте-са толкова лесни-
От Добрината-Глава не боли.

[Merry13]

ПРИКАЗКА

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?


Дамян Дамянов

[raddiz]

Купидоне,де си гледал,като си гърмял,
тая дето е отсреща-що не си видял?
Как да не съм-пуснах ти последната Стрела,
работата доверши ми,с твоята сега!
Купидоне,брат бъди ми,ето ти Стрелата,
че,ще взема да се гръмна,с Куршум между Рогата.
Тъй не става-да я връщаш,щом ти се наложи,
Рогата ти върни на тоя,който ти ги сложи.
Купидоне,върнах му ги-тука при Реката,
но защо ли пак ги виждам,надвесен над Водата?
Ще се виждат те  докато,изтече Реката,
после няма и да знаеш,къде ти е Главата.

[svoiski]

Почивал Купидон в сън дълбок
до свойта факла  -  източник на страсти.
Видели нимфи дремещия бог
и се спотаили в околни храсти.
И факлата, захвърлена  на страна
която много мъки причинила,
една от тях в прохладната вълна
на пенестия ручей потопила.
Нагрява даже ручея страстта,
но реката не охлажда любовта.