www.p2pbg.com

Това е игра базирана на игрите "последна сричка или буква" само, че ще бъде малко по-сложна.

Регламент: "Аз казвам едно изречение, а следващия пише ново с последната дума от моето изречение, с тази подробност, че моето и негово изречение трябва да имат някаква свързаност"

Пример: "Иван е Психопат, той има черно куче" , следвашия трябва да напише изречението започващо с "Куче" /може и "куче-то" и други сходни съдържащи "Куче"/ разбира се изречението трябва да е свързано смислено (нещо като разказа).

Почвам:

Иван е Психопат, той има черно Куче.

Голямото куче,се заигра с едно малко коте.

Котето се изсмя на кучето и избяга.

Избягалия затворник беше задържан.

Задържания разбойник беше окован във вериги

Веригите се оказаха много дебели

Дебелите вериги бяха разрязани

Разрязан път водеще към гората

Гората беше голяма и гъста

Гъстата гора беше много страшна.

Дърветата проскърцваха от силният вятър.

Писъкът събуди съседа.

Съседът бе обзет от паника.

Леглото проскърца злокобно...

Злокобно потропване по паркета, отекваше от нечии стъпки..

стъпките спряха и се чу глух удар...

удара отекна в тишината...

Тишина се възцари отново...

Отново успокоен, съседът заспа и тогава...

Тогава се чу зловещия камбанен звън...

Звънът беше изключително силен.

Далечина изпълнена с всякакви звуци...

Звуците на злокобни мрачни създания (Малко по дарк така )

Зло,което може да разруши всичко.

Изведнъж когато слънчев лъч проби мрака !

Мрака се разсея,и се оказа че цялата дандания била ...

Сънят свършил и се събудил..

Събудил се и видял неговото недоволно изражение !!!

Изражение на заврян зет, който освен тъща има и четири бълдъзи - стари моми...

Грозни ,но много суетни...

Суетните бълдъзи и тъщата карали съседа...

Карали съседа по цял ден да мие и чисти..

Глади и накрая на деня ...

денят свършил и той решил да прекрати мъките им със самурайския меч, който си беше взел назаем ;)

Назаем взетото използвал така..

така както му хрумнало най-напред ;)

най-напред сложи меча до снимката на Памела Андерсън

Памела Андерсън била само по бикини и тои се замисли...

Замисли се дали бикините не й стягат

стегнала го шапката и решил да действа ;)

Действията му били да си стегне багажа и..

и да събере в 2 куфара вече накълцаните със самурайския меч ...

меч облян в кърви от

От попадналата му тъща ...

тъща, която отдавна искаше ...

Искаше да накълца докато му размахваше пръст....

пръсти, които той изми, грабна куфарите и замина...

Замина за първото място което му хрумна..

Хрумна му да я заваде на островите Бора-Бора и да я изхвърли в...

Във водата на акулите..

акулите веднага заличиха следите ...

следите бяха заличени,но над припичащият се на плажа съсед се надвеси зловещата сянка на разбойника

разбойника, който той за малко беше забравил, но не ...

Но не съвсем, все пак имаше едно на ум...

ум, който цъкаше като стария часовник на професора ...

Професор Ганева - съпругата на съседа

Съседа се изненада когато видя..

Видя костенурката на жена си-той не знаеше,все още,за съществуването й!

Съществуване то и беше под въпрос...

Въпрос, който скоро щеше да се разреши...

Разрешаването обаче имаше цена...

цена, която съседа трябваше да плати, ако искаше разбойника

разбойника отново сабра своята банда

Накара ги,да обградят тъщата и костенурката..

Костенурката от страх беше добила жълто-зелен цвят и аха-аха да гушне букета! :lol:

букета, който съседа бе предвидил за погребението на тъщата

Тъщата обаче,като видя всичките разбойници взема че.....

че за късмет на съседа, най-после се гътна...

Драги потребители, ако не знаете правилатана съответната
тема моля прочетете първо поста в началото. Ако не ви се ходи до там ето го:

Това е игра базирана на игрите "последна сричка или буква" само, че ще бъде малко по-сложна.

Регламент: "Аз казвам едно изречение, а следващия пише ново с последната дума от моето изречение, с тази подробност, че моето и негово изречение трябва да имат някаква свързаност"

Пример: "Иван е Психопат, той има черно куче" , следвашия трябва да напише изречението започващо с "Куче" /може и "куче-то" и други сходни съдържащи "Куче"/ разбира се изречението трябва да е свързано смислено (нещо като разказа).

Почвам:

Иван е Психопат, той има черно Куче.

Гътна се ,и съседа като взема да скача и да се радва...

Радва се, радва се, и изведнъж се сети за психопата Иван и черното му куче

Кучето му бе толкова злобно ,че като си спомни за него го побиха тръпки

тръпките не спираха и като се обърна вече беше късно кучето го нападаше..

нападаше но за щастие беше с намордник

Наморник, който не издържа още дълго

Дълго не издържа,но съседа се наведе и кучето налетя на ...

на разбойника.Започна страшна борба...

Борбата внезапно спря и кучето и разбойника се...

Kучето и разбойника се сприателиха отново и отидоха да се изкъпят в реката и като излязоха от реката ...

реката се беше изплискала и отидоха да пият по една бира и да търсят кучки...

Кучките обаче не харесали разбойника...

разбойника си тръгнал и оставил кучето да се оправя само с двете........

Двете кучки обаче,се наговорили с кучето и...

и се скрили в гората, за да...

Да издебнат, тъщата на съседа...

Съседа си спомнил, че тъща му се гътнала и доволен си хванал пътя...

Дупките биле толкова дълбоки че....

ЧЕ може да се събере 2пъти площа на Б-я вътре

Вътре обаче изненадващо съседа намерил...

Намерил пълно гърне с жълтици.

Жълтиците така блестели че съседа ...

Съседа, ослепял на момента

Момента бил толкова мигновенен че..

че му се сторило, че сънува...

жълтици , от които ослепява

ослепява и става велик певец като Бочели

Бочели пък решил да направи дует със съседа на

на черното куче, четирите бълдъзи и психопата Иван

и психопата Иван , който ненавиждал Бучели

Бочели и бълдъзите. Разбойникът се

Разбойникът се ядоса и насече всички и всичко пред очите си..

Той започна да сече навсякъде и всичко стана в кръв..

Страшното тепърва предстоеше за ....

.......Когато Киро влезнал и паднал в трапа, който .....

който съседа изкопа, за да

Земята черна и непрогледна

непрогледна мъгла остилаше на длъж и шир

шир-безконечна,глуха и безмълвна....

безмълвнаостана тазипустота...

ПУСТОТАТА ЗАСТЕЛИ ВСИЧКО И

всичко е доста относително понятие,но това наистина означаваше много...

Много време беше пусто и тихо в далечината

Далечината криеше своите тайни...

Тайните бяха твърде  желани и интересни за хора авантюристи..

Авантюристите си нямаха и представа за това което ги очаква

Очакваното не им хареса,понеже знаеха какво ще стане..

стана още по-тъмно и страшно. В далечината някой

Някой се появи с кука в ръка и с мушама на главата...

Главата се ухили злокобно на лунната светлина

светлина, която разкри ужасяваща гледка

Гледка която никой нямаше да забрави.Защото това беше......

...беше най-светлата лунна нощ...

Нощ,която щеше да бъде обляна с много кръв и писъци...

...писъци огласиха безбродната савана...

савана,намираща се почти накрая на света..

...света на дивото и непознатото...

...непознатото ги дебнеше от всеки ъгъл и чакаше да сбъркат...

сбъркали вече веднъж,те не смееха да...

...да гъкнат от страх,понеже им беше известно,че нещо ги дебне и всеки момент...

...момент, който може да се окаже фатален...

...фатален както за тях,така и за всички живи същества на Земята...

Или всичко беше един голям сън и сега когато Иван се събуди

...се събуди цял в пот облян...

царство което му навяваше само лоши спомени...

Спомени нахълтващи като урагани...

...гореше и памъка в очите им като за последно...

последното нещо,което страстно бяха извършили

...извършили грях, който още не осъзнаваха...

...осъзнаваше го само превъзбуденото им подсъзнание...

...подсъзнание горящо в пламъците на дива страст...

...страст която е изпепеляваща и за двамата...

...Двамата, които се бяха се надрусали....

...надрусали от нежност,желание и плам

Пламъка на желанието така се разгоря че..

той искрено се надяваше младите да се оженят и да имат шест деца

...шест деца,на който да се радват от сърце...

сърце което да остане така обичащо за дълго

дълго време не можа да забрави и това,че...

Името и беше загадка за него както и самата тя

Самата тя,която беше изтъкана цялата от нежност...

По - невъзможно и непоносимо след всичко което би преживял...

Преживял го би,даже и да трябваше да ...

...за действията си,но се оказа доста по-хитър от очакваното...

Очакваното обаче се оказа нереалната..

Кучето се сви в ъгъла и заскимтя изплашено...

изплашено за живота си и за психопата Иван, който

Който беше луд и беше мъртво пиян и цитирайки стих от Епопеята на Хр.Ботев проглушаваше квартала  ...

Която беше спряна рязко от полицейска патрулка и бърза медицинска помощ, това излизаше извън пътя...

Пътя който не се знаеше къде ще отведе.

Плашеха го и стъпките,които чуваше и не можеше да разбере истински ли са или са плод на неговото въображение...

Прошепна му тихичко люби ми сега или никога..

kiro kiro - mnogo siu baven v pisaneto !!!

Защото искаше да се отдаде изцяло на...

Още докато бяха омаяни от страстта и хоп почви се един канибал
щом ги видя потърка ръце и си представи казана с врящата вода..

Джунглата от бетон беше по добрия избор

При нея не го отведе тази лунна пътека ами в бурния океан

Живота му обаче вече беше продаден на дявола от така желаната жена :P

Жена , която в крайна сметка беше самият дявол ...

Дявол който знае как да измъква души

Груби и жестоки бяха думите и,точно с цел да го засегнат.
Да жегнат голямото му самочувствие-гигантското му его...

Въздъхна защото ледения душ от излятата чаша вода отгоре му
го изтръгна от прекрасния му сън,разтърка очи и какво да
види над него стои :o

стой ... същество с разплетени коси и тръпнещи ръце ! Сенки нежно зашепнаха в нощта , а звездите тихичко се засмяха . Блясък, внезапно засиял , когато му дойде прозрение "... нежна е и щедра тази вечер тъмнокоса..."

тъмнокоса фея, за жалост мираж ::)

Глас,който нашепваше страстни и сластни  обещания,гневеше се от упорития му отказ и пак се мъчеше да го удави в съблазън...

Съблазън на която той не можеше да устой повече , бе напрегнат и възбуден до краен предел ,но се дърпаше защото го беше страх от изпепеляващото и въздействие ...

Огъня на надеждата скрит някъде дълбоко в душат му

Душата му , ли ? Че ако изобщо му е останала такава тя е завладяна вече напълно от ...

... мрака! След дълга борба със себе си тъмните сили най накрая го бяха обладали и сега в мислите му витаеха само гняв и ярост, както и изгарящо тялото му желание за мъст! Сега единствената надежда за спасението му бе в ръцете на неговия ангел пазител.

Ангел пазител,който обаче до толкова беше отчаян от тази глупава душа че се беше отказал от него

Него не го интересуваше дали ангела бди или се е отказал, защото сърцето му беше от камък...

камък понякога твърд като гранит, а друг път мек като захарен памук

Някой готов да те сграбчи, всеки момент, и да ти пререже гърлото......

....гърлото което тревогата и тъгата бяха стиснали като огримни клещи...

Клещи които бяха пълна измишлйотина като съня който сънуваше

Сънувахме взаедно,неусетно как сънищата се  преплитаха като спирала...

спирала която тя си сложи за да може спокойно да му изневерява без да се притеснява че може да забременее от.....

От любимия за нея човек ...

човек, който ужасно се страхуваше от черното куче

Куче способно са захапе всеки изпречил се на пътя му ...

Пътя му беше застлан от остри стъкла...

Стъкла,режещи,зелени,остри,които всеки момент щяха да го посекат...

Посичането ще е фатално за него и за кучето което само чакаше малко кръв :o

Кръвта щеше да даде нов живот на кучето, защото то умираше и единственото, което можеше да го спаси бе капка от тази скъпоценна течност...

Течността щеше да го съживи,да го възроди и то щеше да бъде достатъчно силно,за да продължи с ......

... доверие , с което не можеше да злоупотреби ...

никога нямаше да забрави очите на чаровницата, която ...

...цветове чието сияние се отразяваше в неговите нежни, сини, влюбени очи ...

Очи на поет, които поглъщаха нежната й красота, а умът му редеше приказни рими...

болка която му напомни че е в мръсната къща заедно с тъща си и всичко досега е било сън

Картината която малко по малко се изясняваше в неговото съзнание

съзнание за което лекарите нямаха свободна клинична пътека ,но той не бе сам и бъдещето...

бъдещето му готвеше нова изненада

Изненада, която щеше да преобърне живота му наопаки. Той ненадейно си спомни за своята изгубена сестра...

"Които..." - помисли си той. - "Отново губя мисълта си. Имах ли сестра? Може би съм сънувал?"...

Извратеното в живота му не бяха сънищата, а поредицата от събития, които подлагаха психиката му на изпитание...

Изпитание,което той не преодоля.

Ела отново в моя честен дом там,където...

... сънуваше онези времена,в които тя бе до него,целуваше го и кротко стоеше в прегръдките му,но не,нещо го стресна и той се събуди.Погледна към небето и видя...

Видя огромен хеликоптер, който кръжеше  ниско, точно до прозорците му. Той реагира светкавично, претъркули се от леглото и изчезна зад бронираната врата, която бе поставил в спалнята си. Тогава започнаха изстрелите...

Побеснял , направи две бързи превъртания към мястото където бе скрил оръжията , взе гранатомета и се прицели...

Още с първата ракета порази целта,но от стълбите идваха още недоброжелатели!Тогава той хвана два автомата TEC-9 и...

И с двата автомата TEC-9 и АК-47 започна да стреля като обезумял...

Обезумял от наглостта на копелетата, които се опитваха да го убият, които разрушаваха дома му. Всеки негов изстрел поваляше по един нападател, школовката му беше перфектна...

Дори по двама и по трима,започна да поваля той само с един негов изстрел ! Беше побеснял и не му стигна това,че изби всички около неговия,вече на нищо неприличащ дом,ами излезна на голямата улица с двата автомата и започна да избива и останалите,които вече се бяха уплашили от него и бягаха с всички сили !

Силите му сякаш бяха неизчерпаеми, адреналинът даваше на тялото му неподозирана енергия, подсилена от яростта му. Когато не остана и един жив нападател, той седна на тротоара и зачака полицията, която винаги идваше последна...

след кървавто меле той и един от Лошите останали живи

Накрая идва приятелката му и убива и двамата ...

irrealizable- прочети условието на играта в първият пост!!!

Пистолет ... който всеки момент щеше да ги отпрати в отвъдното...

Знам правилата аз,ти не ме подучвай ...

В отвъдното където ги чакаше sammy_su да им държи сметка ...  :laughing6: :laughing11:

...мистериозно се надигаше и заставаше пред него като препядствие,което той не можеше да премине,бореше се с него от много време,но без успех ! Ето, той видя...

...платноходка и го отвя на безлюден остров пълен с огледала,целта му беше да си отпочине от всички тези налетели му спомени,но отново нещо го спря. Това беше...

Това беше края на неговото пътуване към самотата. На уж безлюдния остров гъмжеше от туристи...

Туристи посетиха наклонената кула в Пиза.

Построена от супер инженери в близкото минало ....

Минало,носещо много слава на народите по това време ...

Страх и ужас обзе екипажа на космическия кораб като разбраха че кислорода им свършва.

Кислородът свършва и на Тигара2 ,който само променя темата ...

Темата,отнасяща се до неговото...

... свободно,малко духче,което само по екскурзии ходи. Екскурзии...

Екскурзии по цялата земя,по екзотични места,курорти...

Курорти, които бяха затворени за хората с ниски доходи

Банки, чийто трезори пазеха не само пари и скъпоценности, но и най-поразяващото биологично оръжие на света...

Светът не знаеше какво го очаква

Очакваше го разруха, бедствия и смърт, освен ако някой не се опиташе да го спре...

... да го спре и да го пречука докато му текне ...

... кръв от ухото и ...

....Очите,носа и да изкрещи....

...изкрещи " АааааААааА Болиии

... " АааааААааА Болиии ме главата като го фана ще ...

... ще му скъсъм ушите и ще му отрежа ...

отрежа едната ръка  да види какво е болка ....

... Болка която е непоносима и ще я помни цял живот ...

живот който можеше и да свърши скоро

... защото много хора искаха да умре ...

да умре ,  защото е направил хиляди злини и ...

... и трябва да си плати за това ...

това което направи...

... направи едно добро дело, което си заслужаваше похвала...

похвала но за какво я получаваше не му беше ясно, беше си загубил разсъдъка и сега му е трудно да си припомни какво е било

било преди всичко ,което беше направил

...направил с голямата ръждива томахавка,която беше взел от един мангал,който преби...

...преби , обаче ненадейно - след това реши да спре с насилието в думите си...

...думите си, които напоследък бяха много некултурни.Искаше да бъде добър човек,застана на средата на улицата и започна да пее песента на Manowar - Heart oF SteeL , която ...

която качели не се понрави на голямото куче в съседския двор

...двор, в който започна да лае куче за да заглуши тази песен защото ...

...защото не можеше да чуе слабите си тонколонки SAMSUNG поставени в къщата му от кашон...

...от кашон, в който мислех да натъпча и двама ви...

...двама ви, който не спряхте да се заяждате...

...заяждате и с всички останали, но това ще се промени...

...ще се промени разбира се, така ще е най добре за всички...

Регламент на играта:  "Аз казвам едно изречение, а следващия пише ново с последната дума от моето изречение, с тази подробност, че моето и негово изречение трябва да имат някаква свързаност"




...всички, който имат желание да се забавляват, а не да се натоварват от избиващите комплекси на някой си...

Тук пак е станала някаква говорилня без да се спазват правилата на играта. Я си редактирайте постовете според написаното в началото, че имам цяла кошница с банани и да не се налага да ви раздавам.

Айде виждам,че си админ ама не съм съгласен с тебе ... пак и прочети регламента преди да кажеш кво да прайм и пак предлагам да спрете със заплахите , с нарежданията и така нататък. В миналите постове не виждам нищо лошо ...

Та да си продължим приказката
Аз казах :

...ще се промени разбира се, така ще е най добре за всички...

Опа starsi не виждам причина да ни променяш постовете,тъй като с kaloqn4o не сме се заяждали ...

Та да си продължим приказката
Аз казах :

...ще се промени разбира се, така ще е най добре за всички...

Опа starsi не виждам причина да ни променяш постовете,тъй като с kaloqn4o не сме се заяждали ...

Значи - редактирах ги защото условието на играта гласи: Следващия пише ново с последната дума от изречението преди него, с тази подробност, че твоето  и неговото изречение трябва да имат някаква свързаност.
Никъде във вашите постове не видях, нито последната дума от предишното, нито свързаност с това на предишния в изреченията Ви. Просто всеки си беше написал кой каквото мисли в момента. Ако ти се занимава можеш да попрегледаш предишните страници и ще ме разбереш. А това, което ти подчертаваш, че си казал, го написах аз с надеждата да продължим играта по регламента.


така това е моето изречение...

...всички, който имат желание да се забавляват, а не да се натоварват от избиващите комплекси на някой си...


и следващият би трябвало да започне неговото с това  някой си...

което да е свързано по смисъл с моето

просто не съм написал предишната дума,ако я беше сложила ей така преди следващото изречение да видиш,щеше да разбереш,че има някакъв смисъл...

...някой си,който все така остава неразбран,защото други хора...

... други хора се опитват да вкарат малко ред в цялата тая каша от постинги...

...постинги, който се превърнаха в изпепеляваща страст към...

... към изтриване на постове и прочие от ...

...от някой, който  имаше прекалено голямо търпение и желание да въведе ред, и мисля че всеки друг на негово място би делнал темата (преди да съм я заключила за известно време ) без да се замисли ...

...се замисли и реши да покани всички приятели от форума на купон...

купон, на който да се веселят яко, да се помирят и да си спомнят за психопата Иван, черното му куче и разбойника...

разбойника бил влязал в къщата при тъщата и ....

...и тъщата като го видяла , направо се вцепенила.

вцепенила се като видяла кървавия нож в ръката му....

... с който приготвял вечеря за гостите които ...

които започнали да пристигат с големи

...подаръци за домакинята,която решила да им направи страхотна изненада...

...изненадата щеше да бъде толкова хубава,че...

...,че те щяха да припаднат от кеф...  :tongue3:

...кеф, и то голям, ако знаеха само от голямата торта какви хубавици щяха да се покажат...

Да се покажат ,само че трябваше да предупредят тези със слаби сърца

сърца, които едва ли биха издържали на гледката...

...поразяваща и същевременно смразяваща,защото...

защото от тортата излезли няколко хубавици, които

...,които оплескали всички със сметана,но нали имали прах за пране от рекламите  :laughing11: и...

...домакинята им показала къде е банята и легените,и им връчила прането и праха за пране "от рекламите" заповядвайки-"Търкай"...

...заповядвайки-"Търкай",защото домакинята е търкала вече много години и е уморена за...

...за да търка петната от сметаната...

сметаната беше по цялото им тяло и те решиха по-добре....

да я размажат с мокри "лайняни"кърпички от колкото...

малко хора бяха останали, но хубавиците решиха...

решиха да изтормозят всички мъже които ги зяпаха неприлично

неприлично, дори нагло, защото искаха да ги...

Да ги заведът в близкият бар за по едно питие и ...

И после да ги...

да ги убедят да се присъединят към тях в една лудория

Лудория, за която мацките...

мацките се бяха наговорили предварително

предварителната уговорка, обаче се обърка и

и мацките се оказаха пияни в един бар с много мъже

...мъже, който какво ли не биха дали за да са ...

...с тях,които са даже доста...

...доста страстни и неустоими и били мечтата на всеки един мъж, който...

който ги погледне и направо се побъркваше  :love4:

...побъркваше от любов,която не го напускаше до...

до като не го изцеди

изцеди до последната капка

капка пот се стече

стече се капка вода по стената

Стената падна под напора на хилядите войници  :laughing11:

Войници,които не пощадяваха нищо и никой...

никой вече не разбираше за какво се говори в този разказ и къде останаха психопата Иван, черното му куче, разбойника, трите бълдъзи и тъщата...

тъщата,която уби всички и се самоуби,но това не беше ...  :laughing11:

не беше края на историята

историята, която едва сега започваше ...

започваше, но да се надяваме, че ще има хубав край...

Тръстиките ,който бяха само на метър от дома и...

Дома и, който щеше да послужи за нежно убежище...

Убежище от грижи и тревоги,си мислеше тя,докато не отвори входната врата,на която я чакаше свекърва и... :tongue3:

Свекърва й, която искаше да я убие...  :laughing6:  :laughing11:  :icon_smile:

убие,защото в последно време много я тормозеше и...

... тормозеше и искаше да съсипе живота й ...   :icon_silent:

Син -но не неин а доведен.....

...доведен и тя незнае от кого,бяха твърде много мъже...

Мъже вечно търсещи,непораснали,егоисти и предатели.

Предатели и то какви,не знаеше какво и готвеха

Какво й готвеха ли.... всичко най-лошо на света!

пак в далечината се чу воят на черното куче, а психопата Иван кротко

...кротко си дремеше на люлеещият се стол на верандата...

.........  Верандата беше любимото му място на което се усамотяваше за да мечтае за............

...бе покорила сърцата на много от най-добрите му приятели и...

 и  те решиха да го изненадат като му устроят...

...устроят приятно убийство след вечерята,която бе последното "добро" нещо останало у приятелите му,като се навечеряха дойде момента да му видят сметката и...

...... побягна но вече беше твърде късно.....

...Късно да бяга от застигащите го проблеми,които бе натрупал с години и ...

и сега лавинообразно се струпваха на главата му....

главата му, която се бе запалила от мисли...

човешкото в него беше се изгубило някъде в морето от ядове и тревоги

...тревоги,тревоги...Кога ли щяха да свършат за него...

...него. Не виждаше край в...

......в тази безисходица.Беше дошъл краят и той много добре го разбираше.........

...разбираше.Реши да се прехвърли в друг сън,където нещата бяха съвсем различни и той беше с ...

.......с най-красивата жена която някога беше виждал.......

...виждал пак в сънищата си.Тя беше прекрасна и нейната красота ...

......красота го подлудяваше и той не мислеше за нищо друго .......

друго освен за това,как да я заговори и двамата да ...

......да направят това за което оттдавна си мечтаеха......

мечтаеха.И ето,че то се случи и двамата ...

........Двамата се озоваха в едно легло постелено от рози и предлагащо възможност за........

за голям отпускащ масаж,който те приеха с удоволствие...  :tongue3:

удоволствието им щеше да бъде развалено от кучето,което дебнеше
как да ...

... как да скочи и да ги изяде целите,но пък...

но пък нямаше как да стане докато е на синджир :tongue3:

синджир, който го бе пристегнал толкова здраво, че му...

......оковите които му пречеха да покаже на какво е способен-да се отприщи звярът в него....

...към безкрайната бездна на нестихваща болка,омраза и разочарование...

...светеше ли?Това го накара да се замисли.Струваше ли си усилията или всичко беше напразно.Кой беше той?От къде идваше?Нима някой си спомня за него?Въпросите не спираха да кънтят в главата му.Кой съм аз"От къде съм?Помни ли ме някой?Изведнъж режеща болка премина през него.Викът,който издаде събуди и заспалите лъвове в пустинята...

.....пустинята която беше неговото последно убежище.Внезапно той осъзна че е време да промени гадния си начин на живот ако иска да оцелее.....

отново обаче започна пробождащата болка в сърцето причинена му от..

...от връхлитащите го размисли."ИЗБРАНИЯТ" ли?Когато копнееше за това,незнаеше,че нещата ще се объркат.Тогава си мислеше,че ще спасява света.А едно погрешно движение,едно мъничко отклонение ,го превърнаха от герой в психопат.Вместо да спасява животи,Иван ги отнемаше.СТЕНАНИЕ!Спомни си!!!Това беше!От там е болката.Не трябваше да става така...

пространство,което го побъркваше не знаеше кой е и къде е

Секундата го беше направил за мъничко спокоен.Беше изпаднал в непознато усещане за покой.Искаше пак да е дете и да тича свободен по поляните.Да гони птичките...Но черното куче гледаше заплашително към храстите...

...но спусъка заяде.Студени капки пот избиха върху челото на Иван.Вярната му спътница се опитвоше да го предаде!Храстите продължаваха да шумолят.Пръстът на Иван потрепна.Нима безрасъдния му кураж започва да се изпарява?Движението в храстите за миг спря и оттам изкочи...зайче.Малко,пухкаво и сладко зайче...

...преди да го обземе безумната ярост.Иван падна изтощен на тревата.Някакво чувство на безкрайно спокойствие обзе душата му.Какво свети там?Слънцето.Да,това беше слънцето.Отдавна не се беше наслаждавал на топлината му.Приятно е.Птички.Как не ги е чувал?И небето.Толкова е синьо.Спокойсвие...Любов...Въздишка се изплъзна от устата му.Сълза на щастие се стече по бузата му.Той пак щеше да обича...

.....
......да обича-Да...Защото само влюбените живеят-а другите просто съществуват......

...пътечката,по която черното куче никога нямаше да се върне.Това беше прераждане!Роди се сякаш от пепелта.Спомени ,сплетени ръце,целувки достигащи звездите!Сега вече знаеше.Трябваше да я намери...

......да я намери.Но дали не беше вече твърде късно...дали не беше загубил онова което сега му трябваше повече от всякога...

...време да събере мислите си.Време да намери новото си "аз".Време,през което щеше да я потърси.Нея!ЕДИНСТВЕНАТА!!!НЕПОВТОРИМАТА!Жената,чиято усмивка помнеше...

да изпита отново онзи заветен миг

...усмивката.Снощи я сънува.Нейната усмивка.На жената,която е обичал.Единктвената жена,която е карала душата му да трепне и  в стомаха му хиляди пеперуди да запърхат.Прекрасна усмивка!Това го накара да изпита мъничко тъга.Ами ако тя го беше забравила?Ами ако той вече не предизвикваше чувства в нея?Ами ако той не съществуваше вече за нейния свят...

...Решаваща, но в този момент започна да вали, а тя отпи глътка от омайващото вино. Може би половин час по-късно из въздуха се носеше така копнеяния от нея аромат на мокра трева. Аромат, който й навяваше хубави спомени.Не усети кога бе дошъл или кога бе седнал до нея, но определено усети мокрите пръсти който преминаха по голият й гръб. Стресна се, почти изпусна чашата и се обърна...

Лицето му което беше от любов огряно,една такава искра блестеше в очите му че тя си помисли че
сънува и потърка очи

Вечно,но знаеха че това е невъзможно и побързаха да се насладят на този миг,но вече някой ги дебнеше и..

....дебнеше и някой искаше да прекрати прекрасния момент.

.....Усмихна се така както само той можеше да се усмихва.Тази усмивка я накара да потрепери.Очите и светеха от сълзите които се стичаха по лицето и.Тя осъзна че обича този мъж и че никога не е преставала.Щеше да му прости за всичко защото когато обичаш прощаваш....

.....вяра в това че всичко лошо в живота му е приключило.Сега му предстоеше един изпълнен с любов и щастие живот за който той щеше да направи всичко необходимо.Жената която вълнуваше сърцето му беше до него-обичаха се и трябваше да успеят дъ задържат щастието.Никога не беше предполагал......

Никога не беше предполагал,че живота може да ги раздели толкова скоро...

.....скоро.Очакваше че ще се случи -защото всяка голяма любов трябва първо да се изстрада.Нищо в този живот не идва даром.Сега тези които искаха да попречат на дългоочаквания от него момент щяха да разберат че той е решен на всичко-но не и да се върне там откъдето идваше......

идваше от доста далеч и беше изтърпял много,но в името на любовта беше готов на всичко за тази жена..

забравил,защото не знаеше дали изобщо ще намери този която да отвори залостената врата
в тъжната и запустяла душа която беше

да обича тази която разгаряше дълбоко в душата му онзи незабравим огън,изпепеляваща страст се надигаше дълбоко от недрата на неговата зажадняла за ласки и обич душа,тази жена стоеше до него сгушена в прегръдките му и очакваше

...зовеше я ,напиращата в гърдите и с нова  сила бушуваща страст!Сърцето и заби учестено!Косата и се бе разпиляла по голата и гръд.Устните и тръпнеха в очакване ,и шепнеха нежно :"Вземи ме!"Тя плъзна ръка по атлетичното му тяло.Притисна се...

Щастието го огря и него след като тя прие да се омъжи за него. Този ден беше най-щастливият в неговият живот до тук. Но по път за вкъщи...

.....вкъщи.Коя къща-къде-той нямаше дом където да я заведе.Беше живял навсякъде но не и в истински дом.Беше забравил за това и сега усети как сърцето му се свива от болка......

болка,която изгаряше малкото му същество.............

същество за което дори и не подозиреше....

.....сърцето си което беше накарал да престане да чуства любов и нежност.Едно ледено сърце което не би могло да бъде стоплено дори от тази изпепеляваща любов която му предлагаше неговата любима.Не му достигна смелост да поиска от нея това което щеше да ги слее в едно цяло завинаги.Не беше сигурен в себе си и в това което можеше да и предложи затова реши че неговата съдба е една-сам завинаги.Свирна на черното си куче и двамата  се изгубиха в мрака.....

.....посоката-която беше правилна само за него.Беше Краля на мрака и беше научен да бъде господар на чуствата си.Любовта го правеше слаб а той не искаше да е такъв.Беше адски трудно да се реши да изостави жената която владееше сърцето му-но нямаше избор.Предаде я за да не и причини болка отново.....

...Зовеше го и крясъкът на гризящата съвест. Прибра се с бавна крачка в бърлогата на собствената си самота, напълни със студена вода ваната на собственото си отчаяние и постави наблизо спринцовка, една шепа angel dust, електрически сешоар и номерът на Dr. Jack Kevorkian. Беше подготвил своя последен пощрапулник.

ПОЩРАПУЛНИК, КОЙТО НЕ ЗНАЕШЕ ДАЛИ ЩЕ..

...дали ще го отведе до Вечните ловни полета или до поредния неуспешен опит за самоубийство...

......самоубийство-но то е признак на слаб характер.А той беше силен и щеше да продължи да живее и да се бори,да оцелява в този мръсен свят и да се опита да забрави.......

...да забрави своите грехове, изкупени с акции от борсата на разбитите сърца. Дали беше готов да влезе с летящ старт през димящите порти на ада?...Погледът му се рееше в нощното небе с надеждата да зърне малкия ангел с големия лък. Никога не бе изпитвал сладката болка на прободеното от любов сърце. Струваше му се, че милостивата луна се опитва да го откаже от адските намерения, разляла своето сладко личице с усмивката на Джоли ;). Даже му се струваше, че отнейде чува звуците на лунната музикална визитка - "La Luna" на Белинда ;) Карлайл. Мрачният принц беше на път на се откаже от мрачните си намерения. Той се понесе на крилете на своята надежда и бързо направи своя избор...

.....избор който го накара да се почуства отново жив.Той щеше да живее заради тази която обичаше и нищо нямаше да го спре да се върне отново при нея и да я помоли да му прости и да му помогне да започне живот различен от досегашния.......

Тръгна и не знаеше ще стигне ли до където тайно си мечтаеше..
 

....се изпари твърде бързо като царството на Троя - символ на силата, но и същевременно символ на единствена, но решаваща вътрешна слабост...
...Той загърна бавно плаща върху очите си и се опита да си спомни първата им среща... Беше влажен, дъждовен ден. Крачеше умислено по алеята на собствената си вглъбеност, докато долу, встрани от него, цветята потрепваха от тихото ръмене на малките животворни капки.
    Изведнъж усети как една нежна ръка го хвана за ръкава, сякаш се мъчеше да го задържи. Обърна се към "нещото": лъчезарно сияещо лице, което го попита със закачлив звънтящ глас - "Можеш ли да ми дадеш парченце от слънцето?". Раздразнен от странния въпрос, той мълчаливо си отдръпна ръката и пак закрачи напред. Момичето отново го застигна, застана пред него, а една малка издайническа сълцица стоеше стаена в ъгълчето на окото:
 "Исках от теб просто една усмивка"...И тогава, сякаш внезапно, дъждът се превърна в порой...

Много е красиво...впечатли ме!

написано от Flora

.....порой от падащи звезди.Споменът за първата им среща ,скова сърцето му.Обърна се и я видя.Стоеше мокра от дъжда и цялата сияеща от лунната светлина.Тя беше дошла заради него.Чу нежния и глас:
Хвани ме - цялата треперя
Чуй ме - цялата съм шепот
Готов ли си - цялата съм в очакване
Искам нещо да ти споделя-решавай бързо, че времето не спи
Там където утрото извира от залеза,
там са нашите съдби-вдигни ме - толкова съм лека,
вземи ме - цялата съм твоя приласкай ме в своята прегръдка
погали ме и ме утеши........

погали ме и ме утеши...Странно - чуваше думите, докато устните на момичето всъщност не помръдваха. Имаше представа какво е сугестия, но за пръв път изпита тръпката да му се шепне без думи. Той се усмихна гузно и избърса нежно с палеца си малката сълза. Решително отгърна плаща си и внимателно притегли момичето към себе си...Плащът вече не беше неговата черупка. Той се превърна в първото убежище на Голямата им любов...

любов която го убиваше със своята жар и страст

любов която го убиваше със своята жар и страст

, която в началото си го убиваше като неудобна обувка; като аксесоар; като пореден абзац в тефтера на личните му завоевания. Идваше денят, когато пожарът на ТАЗИ любов щеше да овъгли този тефтер, а пепелта му щеше да се разстели навред от полъха на случайните спомени.

спомени,въртяха се толкова много ,куче,разбойници,тъщи, а не знаеше какво става, всъщност кое е сън, кое истина...

...истина, успяла скорострелно да се промъкне през филтъра на самолюбивата му натура. Трудният въпрос предстоеше да бъде зададен - Достатъчно силен ли е той, за да допусне любовта да го промени...

......промени към по-добро.Вътрешният му глас го зовеше към тая промяна-а той отчаяно се бореше с него.Да обичаш значи да се оттдадеш изцяло и да забравиш за себе си-да бъдеш едно цяло с другия до теб-да го направиш щастлив и да не му причиняваш болка и разочарование.Щеше ли той да може да .......

Щеше ли той да може да й каже "днес изглеждаш великолепно", дори когато не е в настроение; щеше ли да може да разрошва игриво косите й, след като не го бе правил никога преди това; щеше ли да може да й поднася закуска в леглото при положение, че в живота си не бе забърквал и един омлет даже...

.....даже и да не може-трябваше да го направи ,ако искаше тя да е част от живота му.Прегърна нежните и треперещи рамене и зашепна нежни думи, които идваха дълбоко от сърцето му:
   Първият път,когато те видях ме беше страх да те докосна!Първият път,когато те докоснах ме беше страх да те целуна!Първият път,когато те целунах ме беше страх да те обичам,а сега,когато те обичам ме е страх да не те загубя.......

...да не те загубя в едемската градина на призваните да получат от НЕЯ сладката ябълка, независимо от риска да бъдат "изгонени" от СЛЕДВАЩИЯ. Неговата цел бе ТЯ никога да няма СЛЕДВАЩ. Можеше ли да я "принуди" никога да не си помисля за някой друг? Бе готов да даде всичко от себе си, за да продължат заедно по алеята, която водеше на изток от рая...

Психопатът Иван се завърна от Айтос. Но това не попречи на форум играта да продължи...

...да продължи. Те, двамата тичаха...

...Те, двамата тичаха, хванати ръка за ръка, обгърнати в уютния анорак на Виктор. Техния бяг към топлото убежище на замъка се съпрововождаше от неравноделните тупуркания на техните стъпки. Той забеляза, че в същото време, докато тя правеше три крачки, неговите бяха две.  Спря се рязко, подхвана я нежно, вдигна я от земята и я понесе напред, като с двете си ръце я сгуши в огромния си мъжки скут...
     ...Двамата влязоха заедно в любимата на Виктор дневна. Малки капки се стичаха от тях по мекия топъл танжерски килим. Тя свали подгизналите си мокри дрехи и полегна кротко с лице към припукващия огън на камината. Виктор седна плавно на удобния си фотьойл, а любопитният му разучаващ поглед се спря върху голото й дясно рамо. Там стоеше една загадъчна и мистична татуировка...

  Мистичната татуировка го хипнотизира!Какъв Виктор?Кой е този Виктор?Та той винаги си е бил Иван.Това,че не можеше да намери себе си в лутащите се сенки на мрака,правеше ли го друг човек?НЕ!Той си остава Иван въпреки всичко.Въпреки изгарящата любов,въпреки болката,напук на желанието му да забрави всичко.

...да забрави всичко, но е и името което двата му рода компромисно бяха избрали още при неговото раждане: Иван-Виктор.

 Иван-Виктор?Не.Това беше сън и то неосъществим.Такова беше НЕГОВОТО желание,но правилата бяха други...

...правилата бяха други, но той се опита да ги определи сам. Погледна през прозореца и с удоволствие забеляза, че слънцето вече наднича над отиващите си дъждовни облаци. Излезе с бързи стъпки навън и бързо намери
(http://www.nmessences.com/healing_images/marguerite_daisy_b1.jpg)

Взе я в ръцете си и реши съдбата да определи кой е той. Започна да къса венцелистчетата едно по едно: Иван, Виктор, Иван, Виктор....

...Виктор, Иван... на Иван се падна последното венчелистче и такааа... на него се падна честта да участва в играта...

...играта,за която той нищо не знаеше,момчето въобще не подозираше че това е капан...

капан който му се струваше доста познат

...познат,но не до толкова че да взема прибързани решения...

решения които първо ще обмисли за да не се повторят старите грешки в живота му

в живота му бяха се случили много непредвидени неща,такава му беше съдбата

СЪДБАТА да, и сега седеше на пейката в градината на желаната жена и се чудеше какво още му е подготвила тази съдба,какво още трябва да преживее

отбягват ,защото от много терзания и мислене не посмя да рискува и сега остана един голям самотник

.....самотник роден под звездите.Нещастен и сам, такъв беше той.
От липса на радост обикна тъгата.В опит последен, напълно отчаян,
към себе си той огорчен се обърна.Отговор страшен остави го смаян -
ни знак, нито звук... никой там не отвърна...И спря да говори, това бе излишно.Пред себе си даде обет да мълчи.
Престана да вижда - там нямаше нищо........

... нищо безмисленно. Никой и нищо не е излишно. Само мисълта за нищото прави живота по-характерен и взискателен към ...

.....да спасява това което почти  беше загубил.Седна взе лист и химикал и започна да пише на своята любима:
    Спаси ме любов моя, от чувствата ми силни сега.
Остави ми молитва, воля, за да мога да издържа.
Спаси ме любов моя, дай ми сила напред да продължа ,
да забравя името, белязало мойта душа.
Спаси ме любов моя, потъвам в безкрайна самота.
Вдъхни ми надежда, върни покоя, за да мога да заспя.
Спаси ме любов моя, без теб е пусто в нощта,
щурците не пеят, ах как ми липсва любовта ..........

любов,идеал, надежди, полет,на живота смисъл,храм на човешката чистота,мечта,  какво всъщност е живота му                               

да обичаш,чистотата на душата,не заслужава недоверие.
Любовта си струва - отдай се изцяло, стига да можеш и ти да обичаш.

.....Обичаш, когато осъзнаваш, че нищо от онова, което се случва , не е незначително, че всичко, което изричаш, може да причини на любимия ти радост или мъка. Обичаш когато разбираш всичко това и всяка сутрин се събуждаш, изпълнен с благодарност, че имаш още един ден, през който да обичаш и да се наслаждаващ на партньора си.Когато в живота ти има някой, който те обича, ти си щедро благословен. В дар ти е поднесен друг човек, който е избрал да върви редом с теб. Той споделя дните и нощите ти, леглото и бремето ти. Човекът, който обича, съзира в теб твои тайни способности, които никой друг не вижда. Той или тя ще докосва тялото ти на места, които никой друг не докосва. Човекът, който те обича, ще те открие, където и да се криеш и ще превърне сигурната си любяща прегръдка в рай за теб.
  Човекът, който те обича, ти предлага изобилие от чудеса всеки ден. Той притежава способността да ти достави удоволствие с усмивка, с гласа си, с уханието на шията си, с начина по който се движи. Притежава способността да прогони самотата ти. Притежава способността да превърне обикновеното във величествено.

Той знаеше всичко това но дали беше готов да го направи........

....болката от любовта.Любовта, без която не можем. Любовта като радост и болка, загадка и ключ, огън и вода...мистиката на живота. И всичко е любов.......

Любов......странно чувство
няма конкретна дума за него
но когато те хване в прегръдките си се понасяш на крилете му,
а точно сега като чели май  тази жена ще му поднесе изненада точно ..

милостиня,само това му беше останало в реалния живот да чака,не вярваше вече в нищо...

“Нищо лично, просто бизнес”....приемаше нещата много лично........

лично,да но в този живот нямаше как

........ как щяхме да сме щастливи,ако не знаехме какво е да не сме?   Как щяхме да ценим живота,ако я нямаше смъртта?
Във него нямаше да е същото,ако нея я нямаше !!!
Нямаше шанс да  оцелее без нея,никога не бих разбрал какво е любовта,ако не беше тя.Мислите го връхлитаха като ураган.Не знаеше как да постъпи-но беше време да вземе решение............

решение............, което щеше да промени всичко!

Да се завърнат? Те вече знаеха кои са.Те вече знаеха какво искат.Те разбраха , че не могат един без друг.Те грабеха от живота с пълни шепи.Защото осъзнаха , че това беше началото на края. И утре може и да няма...

Няма как,не знаеш какво ти е приготвила съдбата

реалност................Не това беше просто сън,сън който искаше да се сбъдне и пред него да стои любовта на ......................

На човека, на които бе отдал цялата си душа и  бе готов на всичко...

Всичко в този скапан свят не можеше да разбие тяхната любов.

ЛЮБОВ в която той не беше сигурен,а и искали да съществува........

Съществува Belinda и това е факт.

.......Факт който todorov110 осъзна и поиска да го направи реалност.........

Реалност,да, тя съществува и аз го разбрах.

......разбрах че любовта е на близо и само трябва да протегна ръка за да я докосна......

Да я докосна......това беше една мечта,която беше на път да стане реалност,но усещам как ми се изплъзва.....

Съществува ли любовта ,се питаше той,не вярвайки на думите които отекваха в собственото му подсъзнание........

Хората не може да разбера те чувства или може би не искаха,но те щяха да са винаги там.Даже заровени на дълбоко те чакаха своя момент.....

.....момент предречен от съдбата.Момент в който всичко щеше да оживее и сърцата им да усетят......

Да усетят чувствата си не беше толкова далечен момент.Момент,който можеше да изненада всеки един и на всяко място,те се отдадоха на своя миг.......

МИГ толкова очакван и същевременно толкова неочаквано далеч,иска ти се, а не знаеш какво,всъщност какво е мига за теб и не е ли всичко една илюзия

........въображение-мечти виртуалност докато всичко това изведнъж се превърне в реалност и ти в един момент се чудиш това сън ли е или сбъдване на мечтите ти.Искаш да задържиш момента но усещаш как той бавно се изплъзва-защото не е бил истински защото човека до теб е бил илюзия искаш да го докоснеш но той вече си е тръгнал.........

Тръгнал си по пътеката на живота,не знаейки какво ще ти поднесе той и кога.Пътека която ще те направи умен и мъдър,учейки те от грешките......

обичаш,правилно ли е или не ...ти обичаш а насреща ти студенина ,болката те пронизва от несподелените чувства и решаваш да прекратиш това страдание

Страдание е да стоиш срещу човека когото обичаш и да не можеш да му го кажеш.Страдание,което може да изпита само влюбен....

ВЛЮБЕН толкова значимо нещо,а так да променя светът и живота ти

Животът ти е едно нищо,ако не си изпитал това чувство...

чувство придаващо различен смисъл на съществуването ти и мисленето ти

Мисленето ти се променя и започваш да обръщаш внимание и на дребните неща

дребни неща ,даам никога не можеш да бъдеш сигурен какво си забелязъл и колко дребни са наистина нещата

Нещата не винаги са това което изглеждат.За това обърни внимание...

внимание,трябваше ли винаги той да обръща внимание на всичко,трябваше ли то да се грижи за всичко имаше нужда от малко помощ,едно рамо за опора само че за пореден път беше сам

 Сам вървя и отчаяно се лутам в тъмен лабиринт,а около мен все грешни пътища.Боли ме.Преглъщам соления вкус и с блуждаещ в тъмното поглед събирам сили.....

.......събирам сили-но Любовта ми закъсня - ти си отиде, кога?
Играх си твърде дълго с моята съдба...
Причината - неоцених твоята искрена душа.
Самотата не мога да понеса, къде е страстта?
Времето минава, още живея... и осъзнавам -
Аз съм виновен - мислех, че те притежавам.
Шепотът ми последен чуй - съжалявам...

Съжалявам,но защо ми демонстрира близост,
а после се отдръпна ти от мен?
Предизвика интерес и чувства,
насити се и тръгна - "уж" наранен...

Не те виня, нито проклинам,
че ме захвърли ти като ненужна вещ.
Ще се изправя и парченцата ще сбирам -
ще ги сглобя във пъзел нов и свеж.....

Вечност цяла трябва ми сега
да се съвзема, да те забравя.
За тебе всичко свърши вече.
За мен - не е. Какво да правя?

Мога да излъжа, че съм жив
и да опитам да приличам на щастлив,
ала не мога да повярвам на лъжата,
че има друг живот след любовта...

За нас написано това е
Повиках те... дойде.
Потърсих те... чакаше ме.
Поисках те... ти ме отне.

Не спираш да мислиш за мен - моята мисъл си ти!
Щастлива да съм искаш - само ти да си!
Не можеш без мен - мога само с теб!
Искаш - да съм до теб!
Искам- да си част от мен!
Обичаш ме - обичам това!
Мой исках да си, твоя съм сега...

Не разбра ли, момче,

че само си  в този свят

и очите ти две,

които жално мъглят.

И понякога, само понякога, ако Съдбата го позволи,

Тя - някоя гола и тиха,

подухва облака от очите ти.

Не защото те жадно обича,

а не вижда целта за стрелата си.

.....стрелата заби се и като гръм порази ме .
С мен когато си, случват се чудни неща:
хем смирена съм, хем непослушна;
хем е вечност мигът, хем не стига нощта,
щом в обятията ти се гушна;
хем наопъки се преобръща светът
и уж хаос тотален настава,
а по някакъв странен, неведом свой път
в мен хармония се възцарява.
И просмуква ме лудост, до костите чак
но разсъдък преди да загубя,
мисълта ми избистря се, кой знае как,
мисълта само с теб да се любя. .......
 

Да се любя с непознати
без за миг да съм щастлив.
Ако ти не съществуваш
тъй нищожен ще съм знам,
като точица изгубен
в свят,кръжащ насам-натам.
Ако ти не съществуваш
как да съществувам аз.
В истински ще се преструвам,
но ще бъде просто фарс.
Ако ти не съществуваш,
вярвам ще открия сам
всички тайни на живота
само за да те създам.

Играта е придобила интересен развой...Харесва ми...

Създадох те от късче мека глина,
домът си с тебе просто украсих.
Ти беше вещ красива, но без име,
И беше обречен вечно да мълчиш,
Понякога те гледах и се питах,
наистина ли аз съм те създал.
С любов и топлина в тебе впити,
да бъдеш моя вечен идеал.
Създадох те и после разруших те
отиде си тъй както бе дошъл.
Един палячо хубав но без име,
да те създам отново аз не бих могъл.

Безсилна е смъртта
да те убие в паметта ни
не може да се залчи
споменът, който ни остави

ЖИВ си ти, не си умрял
щом живял си порядъчно, човешки
ЖИВ си ти в нашата памет,
в спомените наши и в душте ни човешки.

Постеля ще ти бъде майката земя
цветята ще ти дават аромати
дъжда ще ти дава вода
като символ за сълзите на твоите познати

Звездите ще ти дават светлина
по пътя към живота ти в безкрая
не приятелю, любим със смъртта идва
началото, а не края!

Предателство ли е това кое се ражда.

Болка и ярост в сърцето ти то поражда.

Споменът красив в пепел превръща.

На миналото гръб обръща.

Предателите, за теб, мъртви са те.

Извинения не искаш ти.

Нека си спестят тези думи-лъжи.

Тези хора, за теб, вече не съществуват.

Само бледите им сенки в съня ти тегнат.

Неканени, неискани идват те...

Богат да си щастие не е

Прибираш се в златния си дом,

но какво намираш там, освен студенина,

прибираш се в богатия си дом така

затоплен, но студено ти е на душата.

Поредна нощ ти мръзнеш в самота,

богат си, ала не и с любов, приятели

ти имаш, но какви са те, интересуват

се от благото от теб, което получават.

Ти носиш щастлива обвивка, но

толкова тъжно е в теб, богат си, но

само със злато, любовта липсва при

теб, приятели имаш, но знай ти, те истински

честни не са, когато ти станеш и беден,

 ще те забравят, ще бъдеш ти сам.

Своя огън звезден дай ми ти

сърцето е изпълнено с мечти

Да заплуват във очите ми опали

и всичко в мен да заискри.

Да ме целуне новото начало

и времето за танц да спре.

Да се изгубя в смисъла на чувствата

и в дълбокото на твоите очи.

Да разцъфне синевата в тихото...

Дай ми огън - двама да горим.

 в сърцето болката ме изгаря.
Искам да плача,
искам да ридая и да крещя,
но смисъл няма.

Губя те... и път назад няма.
Губя те... само болката в сърцето ми остана.
Сбогом не мога да кажа,
но не мога да кажа остани.

 Осъждам те на доживотна любов - няма на къде,

най-нахално от мен мъничкото ми сърце,умът и душата ти ми взе.

Всеки ден с устни ти да ме изпиваш

и почти изгубила съзнание да ме намираш.

Искам до изтощение от твойта страст,

на моите чувства давам ти пълна власт.

Стига съм говорила - ела ме целуни,

но само ако си сигурен, че не искаш да погледнеш други освен моите очи!

   Вечността като полъх  докосва ни в новогодишната вечер. Тържественост! Излезли от унеса на ежедневието ние ставаме други. Сърцата ни бият... Отива си нещо старо. Болка пронизва душите ни... Разбираме,че нещо е отлетяло завинаги. И с него всички радости, болки, копнежи, желания, мечти...Идва нещо ново, изтъкано от надежди. Изтъкано от вярата , че живота ти дава втори шанс да постигнеш... неосъществимото...

Неосъществими са хилядите мечти които за теб градя.Животът е една лъжа щом не мога да те имам. Нощите са пълни с болка чувствата от скръб са напоени. Всяка моя мисъл е сълза а сълзата капка кръв от моето сърце. Пясъчните замъци за секунди в пясък се превръщат. Любовта огромна в болка и сълзи за секунди се превръща. Знаеш ли какво е самота изпитвал ли си я кажи ми ?

Ще заспиш дълбоко,аз тук оставам -
в съня ти нарисувах цветната дъга.
Аз лека нощ ти пожелавам.
Косите меки ще погаля със ръка.
Аз съм тук и ще те пазя.
Да се боря още имам сила,
макар и болката така да мразя.
Лицето ти нежно ще докосна с очи.
Ще целуна челото ти и ти ще заспиш.
За теб песен приспивна, знай, ще звучи,
ще притихнеш до мен, ще се успокоиш.

Възкреси от давност любовта,
че тайно все за нея си мечтаеш.
Ти, рана стара в моята душа,
отворил си сега – дори не знаеш !

За теб не съм ли в розовия храст,
сред алените, твойта синя роза ?
Защото си за мен закон и власт,
но нежен като плахата мимоза !

Сега без тебе как ща продължа,
ако решиш от мен да се откажеш ?
Една любов по право ти дължа,
но искаш ли я, ти ще ми покажеш.

почакай, дай ми малко време
обичам те, ще ти простя
Колко пъти исках да умра,
колко дълго ти не бе до мене?

Колко пъти молех се на Бога,
да се слея с твоята душа?
Плачех, страдах, но не можех
себе си да утеша.

Колко пъти те упреквах,
че предаде любовта?
Виновен бе и ме изгуби –
за прошка късно е сега...

разпилени куп мечти и едно едва
биещо сърце,уморено от всичко и всички,
една възглавница окъпана в сълзи.
Отекчено от живота...чакащо смъртта...
викащо без глас в нощта!
И защо всичко това-защото свърши любовта...

свърши любовта
и може би ще те дочакам,
отвъд небесната дъга,
природата ми е двояка
на твойто "не" да казвам "да".
И може би ще те намеря
на края на една мечта,
с несбъднатото сили меря
и с него нощем се топя...

В здрача, за да не вижда никой сълзите,
в здрача, единствено и само под звездите.
Само под звездите чувствам странно вълнение,
само под звездите изпитвам някакво съмнение.
Някакво съмнение в празната ми душа,
някакво съмнение, че всичко е лъжа.
Всичко е лъжа, в теб има може би промяна,
всичко е лъжа, просто глупава измама....

Всичко е лъжа , просто глупава измама...
Ами тогава,хайде, нека си измислим... истини...
от които да настръхнем целите...
И искам май да съм измислица.
Такава - мъничка и истинна.
Пречупихме си огледалото на приказки.
И лицемерието пак дойде ми в повече.
Проспахме есента на мислите.
Да зъзнем с умове отворени!
Да дойде Дяволът, да влезе!
Монети да подрънкват в джоба му!
Усмивки лицемерни подарете му.
Да си реалист - това идва в повече!
Простете ми, напускам сцената,
прогонена от смях и лъжезнание...
Защото съм измислица отронена...
Една измислица, очакваща
да стане истина...

блаженност къпеща се в страст,
с една любов мечтана за всекиго от нас.
Ти сън ли си или реалност,
отдавам се в твойта власт.
И този миг дочаках,да те видя
без свян застанала на прага на нощта.
Ела и прегърни ме след толкова години самота...

Самотата. Тя беше толкова красива . С черни очи и дълга коса,. Умна и приказлива, . Но винаги се чувстваше сама

(ОК!Продължението...)


...Но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше с усмивка
и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият
и тя беше сама във тълпа...

      Тя се озова на поредния кръстопът в своя живот.Гола,наранена и плачеща.Душата и беше разграбена, сърцето и кървеше. Кой път да избере ? На разума? Не.От там вече беше минавала. Колената и още пазеха спомена от стръмните камъни по него.На сърцето? Не. И от тук се беше опитала да мине. Не стигна много надалеч. Ураган от емоции и пречеше да продължи , а режещата болка (... о, тази болка...) в стомаха я поваляше всеки път на земята.Кичур коса падна  небрежно върху лицето и  и попи последната проронена сълза. Парчетата  ризбити надежди проблясваха разпилени наоколо...Не можеше повече да плаче... Беше останала без сили... Имаше  друг път ..

Друг път .....как пък не,всичко стана един хаос

Хаос...

Някакъв си хаос от много чувства...

Събрано всичко в мене е на топка,

готова да избухне с допира на още малко болка...

Хаос...

Хаос от мисли, от идеи, от мечтания...

Разпръснат в спомените, в сънищата, в песните...

...разпръснатите- като отронени листа- спомени, има и тъга…
Сънищата ти да до сънувам. Мисълта ми да те разсъблича ....
и в мене лъха морна
песен, и в мене пада скръбен здрач...

Разбирам глухата ви песен,
и вашия безимен плач,
и в мене лъха морна песен,
и в мене пада скръбен здрач.

По моите безлистни клони
не тегне грозд, не тегне плод,
и моята въздишка гони
слънца в незнаен небосвод.

И моите мечти бездомни
ридаят в ледните мъгли
и мойто минало не помни
лъка на влюбени стрели.

безброй стихове ,хмммм отклонихте се много

Във замъка на моето безмълвие
те каня да пристъпиш без вина.
Червени рози тук не са покълвали
и няма сляпа обич към жена.

От мрамора на чистата възвишеност
стените му високи построих.
Лиших се от тревоги и въздишане.
От всичките химери се лиших.

С дълбока мъдрост си издигнах кулите.
Там залеза изпращам вдъхновен.
И няма просълзена скръб по скулите,
защото чакам утрешния ден.

Непредвидима като дъжд  
Непостоянна като вятъра подухнал изведнъж
Навярно винаги ще те обичам
и ще откривам в теб безброй неща
Бъди една жена, едно момиче
с едно сърце, с безброй лица
Бъди красивата Елена, която Омир вдъхнови
Бъди Мария Магдалена, но бъди..

Обичам , Обичам , Обичам .........!!!
с поглед да милвам ,всичко това,
когато Душата ми , почва да скита
наволя в простора ,щастлива , сама.

Пак съм сам... Обади се, Любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...

Flora, благодаря ти!

Удари ми шамар животът.
Но вместо ядно да заплача,
повярвайте ми, на палача
ръка сега целувам кротко.

 
Така ми беше нужно, Боже,
да ме настигне този удар!
От сладък сън да ме пробуди
и да ме върне в мойта кожа.

 
Стоя на моето стъпало,
душа разтърквам и с насмешка
като съдрана вярна дрежка
я скърпвам с кръпка помъдряла.

Все се надявам, че ми е останало

празно пространство

между гредите, ограждащи рядката кал,

семената сварени, водата до ръбовете. Острието метално.

Плашилото дрипаво. С големи очи от капачки печал.

Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат
по полето
цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.

Зора е...
Сгушено на топло в ъгълчето,
в пашкулче от коприна,
чакащо топлите слънчеви лъчи...
... и еднодневките за обяд,
паячето усеща
сутрешната влага,
микроскопично наслагваща се,
преливаща и уголемяваща се,
в малки усмихнати капчици...
Струните, обтягащи се,
тихо звучащи...
Само паячето знае за
баладите на зората,
трептящи в крачетата му...
Зора е...
Сгушени очакваме утрото...
... и новия ден.

Никога недей забравя че думите са красота и.
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам че с думи всичко се постига в любовта.

Тялото ти сякаш е прозрачно,
и през него ясно си личи,
едно сърце от страст туптящо,
и хиляди хормони със мечти...
Очите ти са сякаш тъмни нощи,
в които стъпваш бавничко насам,
към огнен грях и искаш май че още,
онази страст, която мога да ти дам...
Ръцете ти са сякаш от коприна,
бельо, докосващо едва плътта.
Недей ме гледа като на витрина,
прозрачна нощ, аз мога да ти подаря...

Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

......поредната игра в която поетите станали повече от играчите.... ;)

...сърцето,което не бие а пита : Има ли избор -ИЗБРАНИЯ ?......

По-красивият ли?Казват красотата е в очите на този който я вижда,но едва ли той можеше да вижда с тези изпълнени със сълзи очи.Сълзи като на всички останали.Сълзи които не оставят петна,сълзи които не плуват срещу течението и все пак сладко-горчиви по своему.....

.....душата винаги готова да се спаси  дори с цената на собственото  тяло....

и тялото готово да изневери дори на разума

но болката бушува в мен и мира нямам.
Сърцето ми нашепва потърси го,
очите ми опитват се да го открият
във всеки непознат.
Душата ми те моли:Остани...

Обичам да гледам как слънце блещука в очите ти.
Обичам да виждам как вятъра роши косите ти.
Обичам да слушам как пее сърцето ти.
Обичам и усмивката озарила лицето ти

За миг да те докосна,
но никога да не те пусна...
Да усетя дъха ти
само за миг, ала безкраен...

Лети ми се. В името на Мрака, как ми се лети! Не съм летял сигурно от поне два-три месеца… Крилата ми забравиха какво е да се разперят свободно и да се реят по облаците, надбягвайки се с вятъра, предизвиквайки слънцето и подигравайки се на така бавните и тромави в сравнение с мен птици. Не… всъщност, както и да се мъча, едва ли ще мога да ви обясня какво точно е усещането. Просто трябва да си летял. Наяве, не насън, понеже преди време доста хора сънуваха едва ли не всяка нощ, че летят. Сега вече сънуват други, доста по-материални работи, но това е друг въпрос. Има ли смисъл да говорим за човешката деградация, когато дори аз, Онзи, Който Не Се Променя, започнах да слизам все по-надолу и по-надолу по стълбата, водеща към собственото ми унищожение?…

нишките на твоето вълнение
преминават през порите на вятъра
и ме променят
сякаш започнатото е знамение
за неподозиращите както
и за мене.

Сълзи на радост по лицето ми се стичат,
че ти отново си до мен.
В прегръдката ти топла,тихо се сгушвам
като пътник уморен.
Тъй дълго търсих те и скитах
без дом,без път и без покой
писма изпращах без адреси
и чаках отговор от теб

В мислите си все към теб стремя се,
сърцето ми нашепва само твойто име.
Аз зная,че не мога да те имам,
но и не мога да те пусна да си идеш.
Бих искала сърцето да послушам,
но разумът крещи ми:"Забрави го!"
Аз зная,че не мога да те имам,
но и не мога да те пусна да си идеш.

.....  Ти обеща, че никога няма да си отидеш, но си отиде.
Сега стоя сама в тъмнината и плача.
Нека тихите сълзи, които се стичат
бавно от зачервените ми от безсънните
нощи очи, бъдат моят прощален подарък към теб...

Обеща, че никога няма да ме боли, но ме боли!
По дяволите, колко много ме боли... Болката ме
разяжда и ме прави слаба, липсва ми уверността ти, липсва ми усмивката ти, липсва ми усещането че си до мен.
Боли ме от сянката на миналото.
Боли ме от настоящето.
Страх ме е от бъдещето, в което ще трябва да живея сама, без теб ...

Да се върна при камината,
където огънят догаря
и с нова съчка да разпаля
в душите буен огън.
И всяка дума нека ме изгаря
и всеки поглед нека бъде плам небесен
в прегръдката ти искам аз да се изгубя
от ласките ти да изпея песен

Сълзи горещи от очите ми се стичат
часовникът удари в полунощ
небето черно е,не греят и звездите
а тишината почва да тежи.
По навик ставам,паля си цигара
поглеждам телефона-той мълчи
и само нейде отдалече
дочувам как китара тихичко звъни
А песента е толкоз нежна и позната
и носи се тя леко,на вълни
и спомени за дни предишни
обгръщат тялото ми с меко кадифе.

Обичала съм те преди,обичам те и днес
с теб утрото е по-блестящо
денят е светъл-кратка е ноща
и всеки миг отлита като песен

Спомените вечни са,
но няма смисъл
да се ровим честичко в тях
та животът е забързан
и отлита за това е по-добре
да оценим мига.

Поемам аз дланта ти топла,мека,
в която цялата си нежност си събрал.
Душа сурова,но и толкоз мека
преливаща от доброта и мъжки чар

С теб животът ме наказа, с теб ме награди.
Искам те, какъвто щеш бъди.
Без отрова ме отравяш.
Без окови, оковаваш.
Всеки път ме разболяваш, полужива ме оставяш.
А едно ми стига само-да докоснеш моето рамо.
Да се върна към живота..на мига.

.....мига, от който все се опитвах да избягам....
http://www.youtube.com/watch?v=hTdhXxxWREo
                                                                     .....СБОГОМ КРАСАВИЦЕ .......

Сбогом казват хората,когато тръгват
нима отиваш толкоз надалеч,
дали таиш в сърцето си обида
или душата ти е бучка лед.
Сама стоя и взирам се в мрака
с надеждата отнякъде да дойдеш ти
студът сковал е и земята
снегът затрупва пътят ми към теб

Погалена от мъжки поглед
докосната от луда страст
опиянена до припадък
целувам устните ти аз.
Но в този миг звънеца ме събуди,
това било е само сън.
И бързо от леглото ставам,
че май отново се успах

С проклятие за вечни времена
ориса ме орисницата зла
заспивайки сред мрак и тишина,
не се събудих през деня.
Заключена в замък мрачен,
окичен с тръни и бодли
надявах се да ме откриеш
очаквах,че ще дойдеш ти.
Преминал десет планини,
пребродил десет равнини,
през деветте гори в десета ме откри

Откри ме за да ми кажеш, че всяка рана с времето минава-само на душата не! Всяка болка и обида се забравя- само истината не!Горещи са сълзите от истинско страдание, горят очите- безмълвно чакащи поредно наказание! Леден дъх и полъх на усмивка, студени пръсти вкопчени в една любов! Чуваш зов- неясен, отдалече... чуваш шум и стъпки на бездомник, едно сърце тъй нежно се обрича във вярност вечна и в обич свята! А ти си горд от това, че си свободен- щастлив си в свойта самота.... не знаеш колко наранена е душата- боли ме ,че всяка дума изречена от тебе е лъжа! И още колко сълзи да пролея, и още колко въглени в очите да блестят? Дали ще мога някой ден да проумея, че живота  просто е една игра!? ТИШИНА! И в тишината душата само стене наранена. ТЪМНИНА!И в тъмнината душата тлее от болка изгорена. ЛЮБОВ ЛИ? Каква любов, след като с теб сме разделени??? ЖИВОТ ЛИ? Какъв живот е -след като без теб не мога дори и да живея!!! А СЪДБАТА???ДА!Тя само в самота сърцето мое е оплела.....

Сърцето мое е оплетено
с нишката на зла съдба.
В шумната тълпа от хора
да бъда все сама.
Самотно лута се сърцето
сред празни думи и лъжи
и търси пламък там където
студът се стеле на вълни.

И опустяха в миг сърцата
изстинаха и чувства и мечти,
как пусто днес е в душата
дълбока пропаст ни дели.

В илюзия от обич породена
на сън аз виждам само теб
и чувства бурни в мен бушуват
душата ми е в твоя плен.
Самотна скитам се по плажа
бриза ме милва с нежна длан,
тук въздуха на теб ухае
вълните твойто име ми шептят.

Какво от туй,че друга за ръка държиш,
какво от туй,че другата прегръщаш,
и нищо,че тъй много ме боли
и нищо,че се давя в сълзи.
Щом искаш тръгвай си,върви,
назад не се обръщай,забрави ме,
ни себе си,ни мене ти вини,
май по-добре е да се разделиме.
Ще мине време,мъката ще стихне
и може да забравя твойто име
щастлив бъди,където и да си
назад не се обръщай забрави ме.

До полуда взирам се в мрака,
чакайки да се завърнеш
с тихи стъпки да прекрачиш прага
и с усмивка ти да ме погалиш.
Твоят поглед искам аз да виждам
сутрин щом очи отворя
в твоята прегръдка топла,
вечер тихо да заспивам

Рана дълбока в сърцето ми зее,
от рана дълбока душата кърви
и чувства и мисли измъчено стенат
от мъка угаснаха мойте мечти
И слънцето сякаш в облак чер скри се,
замлъкна и птичата песен навън
и пусти и празни са дните без тебе,
защо ли ме толкова много боли.

В горещият му поглед се препънах,
забавих крачка и се спрях.
Обърнах се,учудено погледнах...
мигът забави своя ход и също спря.
В очите му дълбоки се изгубих,
на устните му пламна огън жив,
усмивката му нежност в мен събуди
в прегръдката му любовта открих

До края все към тебе бих вървяла,
и все за тебе бих живяла,
че в теб открих най-светлата мечта,
със свойта искреност и доброта плени ме.
За тебе бих пребродила света,
за тебе бих преплувала морета,
за теб бих ходила и боса по жарта
душата си на тебе бих дарила.

Тяло или сърце?
Над твоя стих се доста май замислих,
че обичта днес доста се изтърка,
а оковите ни все по-тежки стават.
Но на обич всеки има право,
дори да е прескочил той предела,
дори да е смъртта видял.
Аз знам,ще каже някой
"Говори,колкото да не заспи!"
Но виж след бурята дъга се появи
и ти приятелю любими
пожелай си нещо и под нея премини.

Пророни се сълза гореща
опари бледото лице
и чу се стон,след него втори,
захлипа бедното сърце.
Сърце любящо и голямо
преминало през толкова беди
на толкоз бури устояло
през ада минало дори...
Сега самотно стене в мрака
премазано от думи зли
пронизано от погледа ти леден
на хиляди парченца се строши...

Мечта е в синьото небе
свободно да се рея,като птица
над бели облаци да се издигна
по вятъра да ти изпратя вест.

Мечтая по брега да тичам боса
вълни да галят моите нозе
по лунната пътека през ноща да мина
и със завивка от звезди да те завия.

Мечтая в утрото златисто
с усмивка да отворя аз очи
в прегръдката ти топла да се сгуша
с устни да докосна твоето сърце.

Очи в очи...
Пронизващ поглед...
Умиращ страх от самота!

Усилен пулс...
Сърце туптящо...
Ръце раздаващи любов!

Горещи устни
и нежни думи...
прошепнати във тиха нощ!

Жадуван миг...
Очакван трепет...
Разтърсващ трус от бурна страст!

Не ме жали,
а дай ми време
да бъда с теб до вечността!

И след това
отново от любов ме подлудявай!
Накарай ме в безкрая да летя!

(http://store.picbg.net/pubpic/4E/8B/15243943c7544e8b.jpg)

Света е толкова голям че обичта ще недостатъчна за всички

Светът голям е много,знам,
но обичта,когато е дарена от сърце,
би стоплила тя хиляди души
би пресушила хиляди сълзи
надежда,вяра и любов
на много хора би дарила.

Стремежът да се втурнем през живота,
прегърнати,усмихнати,щастливи.
Аз виждам само теб,ти виждаш само мене,
в света сме само аз и ти!Това ни стига.
Целувам нежно топлите ти длани,
с прегръдката си ти ще ме завиеш
обичам само теб,обичаш само мене,
в света сме двама аз и ти!Това ми стига.

Това ми стига... ти си моята най- голяма любов,
моята и неповторима любов с теб минутите,
часовете и дните минават неусетно.
Не искам да те губя защото загубя ли те губя и себе си.

себе си да загубиш,лошо е но, ако не можеш да намериш сили дасе събудиш от това е много по зле

Ако не успееш след кошмар да се събудиш,
това е много зле.
Сърцето силно бие,дъхът от ужас спира.
И луташ се сред лабиринт от пътища лъжовни,
от всеки ъгъл дебне те беда.
Сред дяволи във пъкъла се скиташ
и няма кой да ти подаде ръка.

Влюбено момче,сладка престава и плесница от реалния живот и после

...после не ще се ний дадем.
Ще получаваме плесници доста
и ще преминеме през хиляди беди,
ще страдаме,ще плачем,ще се търсим
пътеката един към друг,не ще изгубим.

не ще изгубим силата да се борим и
да се справяме с всички трудности предлагани ни от живота

В живота ние играем само роля,но ако си изиграеш ролята добре ще станеш звезда

душата ....душата....душата...душата....душата.....душата..... знам ли  ??? Виждал съм  слънце дори и в мъглата....

Дори и в мъглата,слънчев лъч се прокрадва,
проблясва за миг,път в тъмното си проправя
и бори се той да огрее земята
отново да съмне,да се разсее тъмата.

Да се обичат.....
мечта или реалност
болка или радост
любовта е неизмерима

ЗЕМНОТО ПРИТЕГЛЯНЕ

Необходима в необят хармония

е онова

жадувано великолепие - докосване

до висина...

а това земно притегляне

ме държи натежала,

понесла светъл кръст отпред

в разкъсаната си душа!..

Жив съм, когато ме прегръщаш
и усетя твоите нежни сетива,
а тръгна ли, мислено се връщам,
искам в твоята прегръдка да стоя.

                                          Жив съм, когато се усмихвам,
                                                     а ти ме гледаш с любов,
                                                     жив съм, когато заспивам,
                                                     че ще те сънувам тази нощ.

Жив съм, когато плача,
усещам болка, текат сълзи,
но зная, че за тебе всичко знача
и че пак с теб ще си простим.

Щастлив съм. Искам да споделя.
"Щастлив съм" - не спирам да крещя.
На тъгата казвам сбогом с
усмивка на уста.  ;)

                                                                  Няма вече самота.
                                                                                   Ти даряваш ми сила да вървя,
                                                                                   Ти си извор на смеха.
                                                                                   С тебе птица чувствам се сега.  :-*

Само с теб мога това, да летя,
както никога досега. Хора, открих ЛЮБОВТА!
Истинска, искрена като детската сълза, искряща
като бисерна вода.  :)

                                                                Щастлив съм, когато до теб заспя.
                                                                                Щастлив съм, когато с теб съзирам първия лъч светлина.
                                                                                Знам - с теб няма измама и лъжа,  няма страх и самота.
                                                                                Щастлив съм, че имам теб сега  :-*

Появи се ти в живота ми
изпълни моите дни с много радост и мечти.
Когато гледаше ти моето лице
желаех вечно аз да бъда в твоето сърце!

                                                                  Когато дълго слушаше ме ти,
                                                                                  стояхме заедно под чудните звезди
                                                                                  когато пазаше ме като мъничко дете
                                                                                  ти бързо влезе в моето сърце!

Сега когато в него имаш място ти,
сега желая само твоите очи
копнея вечно ти да си до мен
да изпълваш с много обич моя ден!

                                                                Какво се случва с мен сега не зная
                                                                                защо ли толкова те аз желая
                                                                                по цял ден в небесата все блуждая
                                                                                с теб живея сякаш съм в рая!